Над 300 патриоти от България и Македония се събраха на 13 януари в центъра на Скопие, за да отбележат заедно 85-годишнина от гибелта на българската революционерка и активистка на ВМРО Мара Бунева (1902 - 1928). Това съобщи за Дарик един от участниците Мирослав Гетов. На този ден през 1928 г. 25-годишната по онова време тетовка прострелва смъртоносно на една от крайвардарските улици сръбският прокурор и отявлен българомразец Велимир Прелич, след което се самоубива. По традиция паметта на „македонската Шарлота Корде" беше почетена с панихида в църквата „Св. Димитър", където за непреходното значение на нейното дело говори лидерът на ВМРО - БНД Красимир Каракачанов.
След това - при засилено полицейско присъствие - шествието се отправи към лобното място на Бунева на десния бряг на Вардар, на Кея при стария мост над реката. Организатор на възпоменателната проява, която за разлика от предишни години премина без провокации и инциденти, бе Българският културен клуб - Скопие (БККС), чийто председател Лазар Младенов произнесе пламенно слово за националната героиня.
Сред дошлите да почетат паметта на Мара Бунева бяха родолювиви българи от Скопие, Велес, Струмица, Босилеград и от цяла България. Тук бяха някои от най-върлите поборници за съхраняването на българщината във Вардарска Македония, между които велешкият „Крали Марко" Драги Каров, 73-годишният полусляп мъченик за Майка България Илия Гарбев, преминал през ада на сръбските концлагери, и изявеният борец за правата и свободите на българите в Западните покрайнини Димитър Треперски. Специално за възпоменанието пристигнаха три автобуса с привърженици на ВМРО и един на партия „Атака". Сред тях бяха и активисти на „войводите" от Мездра и Враца.
За пореден път на лобното място на Мара Бунева беше поставена паметна плоча, тъй като миналата зима старата беше унищожена от злосторници. Букети с цветя на признателност поднесоха Ясмина Филковска от името на БКСС, Красимир Каракачанов от страна на ВМРО - БНД и Желязко Радуков - трети секретар на българското посолство в Скопие. За съжаление, още същата нощ паметната плоча (седмата от 2002 г. насам) отново беше счупена и осквернена, а цветята стъпкани с крака от неизвестни.
