Безплатна помощ за работещите в Германия българи
Безплатна помощ за работещите в Германия българи / Дарик Враца
Безплатна помощ за работещите в Германия българи
60298
Безплатна помощ за работещите в Германия българи
  • Безплатна помощ за работещите в Германия българи

Галя Стоянова е част от екип, работещ по проект, който осигурява защита на работниците-емигранти в Германия. Проектът се казва „Faire mobilitaet" е и на Федерацията на синдикатите в Германия, в който членуват 8-те най-големи синдикални организации в страната. Общата им членска маса наброява около 6 200 000 работници.

Финансирането на проекта е от самите синдикати, Министерството на труда и социалната политика в Германия и от Европейските социални фондове. Той стартира юни 2011 след преговори и с българските синдикати. Партньори от българска страна са КНСБ и КТ„Подкрепа". Целта е да се помагат и консултират на майчин език работници-емигранти от страните от Средна и Източна Европа.

-Какви грешки допускат българските работници отивайки в Германия?

Най-голямата грешка на някой, който отива да работи в Германия е да подпише договор, в който не знае за какво става дума - какви пари ще получава, при какви условия ще работи, къде ще живее, кой ще заплаща за това.... „Продаването на надежда" е все още добър бизнес дори и в Германия, където има доста строги закони. За съжаление все още има работници, които попадат в ситуации, в които ги експлоатират. Това е и една от целите на проекта - да не се стига до такъв момент. Това са проблеми, които водят след себе си още проблеми - започва се така и накрая се оказваш на улицата, без да имаш нищо - нито в Германия, нито в България.

Основната цел на нашия проект е за една и съща работа, да се получава една и съща заплата, без значение от къде идва работника. Ние не само им помагаме, когато вече са ги измамили, което между другото често се случва, но и помагаме преди това. Помагаме им да разберат какво точно трябва да направят, какви документи им трябват за Германия, къде трябва да се регистрират, помагаме им да учат немски. Защото в Германия има работа, но само за хора, които знаят езика. А това е важно, за да не попаднеш в условия, в които те експлоатират.

- В България един от честите проблеми е неизплащането на заплати на работниците. Това случва ли се в Германия?

За съжаление, да. Това е основната част от моята работа.  Аз се занимава с работници, които идват в Германия със сезонни договори или са командировани, или са дошли и са сключили директно договор с работодател. Повече от 70 % от моята работа е да получа парите или поне част от парите за които са работили хората. И успявам.

- Кога е най-добре хората да ви потърсят - когато им предстои да подпишат договор или когато вече са пристигнали в Германия?

Превенцията е най-добрата защита, това означава, че е най-добре да ни потърсят преди каквото и да са подписвали, защото тогава усилията, които ще вложим, за да получат оптимални условия за работа, ще са минимални. След като вече са ги експлоатирали дълго време - неща се усложняват. Обикновено се процедира така - дават им се някакви минимални пари и хората до последно се надяват, че накрая ще си получат всичките. Дават им се по 50 евро на седмица например, всички живеят в общи стаи по 4-6 човека, плащат на легло по 240 евро на месец. Тези условия не са идеални в никакъв случай, така че препоръчвам да ни потърсят веднага или още преди да пристигнат.

Имаме опит с посредници от България, които не са коректни. Точно в момента работя по един случай с 350 измамени български работници в сферата на строителството и за съжаление трябва да кажа, че човекът който ги е експлоатирал също е българин. В България той се ползва с името на голям бизнесмен. За съжаление нямам право да казвам имена.

Много от големите фирми в Германия сключват договор с подизпълнители, а те най-често сключват договори с работници от държавата, от която самите те идват и така се отрязва достъпа на тези хора до каквато и да е информация. Често се работи на тарифи, които са по-малки от ставките за съответния бранш, но хората това не го знаят.

- Какво се случва в райна сметка, ако човек установи, че е сключил договор за сума по-малка от тази, която е определена за дадения сектор, получава ли си разликата?

Да. Защото когато има браншов договор,  който е валиден за територията на цялата страна, той важи като закон за минималната работна заплата.

Единственото нещо, за което трябва да внимават е как сключват договорите - ако е с фирма като самонаето лице, тоест - едноличен търговец по българското законодателство, това означава, че ти все едно си отваряш фирма и сключваш договор като подизпълнител с друга фирма. При това положение уловията са различни. Но ако ти си сключил договор като наето лице, тогава имаш право да се позоваваш от условията по  браншовия договор.

- До кога продължава проекта, по който работите и какво евентуално ще се случи след това с услугата, която предоставяте?

Проектът е със срок юли 2014 година. Всички предполагаме че след това ще се удължи, защото наблюдаваме какво се случва. Миналия месец работих по случай с 60 работници от Унгария, наети от големи имена, известни фирми и въпреки това бяха измамени. След като отпаднат ограниченията за българи и румънци за достъп до немския пазар, проблемите далеч няма да свършат. Така, че предполагаме, че може да има продължение, но е въпрос на преговори.

- Вие сте в Германия може би вече 14 години, променили се отношението на германците към българите след като влязохме в ЕС?

Мога да отговоря само субективно. В Мюнхен, където съм има много емигранти и толерантността към тях е много голяма. Което не означава, че ни приемат с отворени обятия. Всички нас, които сме учили в Германия и работим в нормални фирми ни приемат по абсолютно същия начин ,по който биха приели и вас. Но в последните две години, специално в Мюнхен,има страшно много емигранти от малцинствени групи. Пример е почти целият град Омуртаг, който  се изнесе в Мюнхен, всяка седмица идва автобус от Омуртаг. Махалата от Пазарджик също. И отношението към българските емигранти започва леко да се променя.

- В негативен план?

Не е задължително в негативен. Много от тези хора имат желание за работа и по-добър живот.  И го показват. Много от тях са мои клиенти и аз с удоволствие работя с тях, защото виждам хъса, с който искат - идват и казват „аз искам по-добър живот, научи ме как." Не казват „как мога да получа пари без да правя нищо", а точно обратното. Но за съжаление „черните овце са във всяко стадо", а те смятат, че ще имат по-добър живот без да правят нищо. Тях за съжаление трябва да разочароваме.

- Къде могат да ви намерят хората, които решат, че имат нужда от вашата помощ?

Проектът, по който работя не е локален. В момента такива бюра има в пет от най-големите градове в Германия, в които са съсредоточени повече емигранти. В момента работят бюрата в Берлин, Франкфурт, Хамбург, Мюнхен, от 1 януари започна да работи бюрото в Щутгарт, а от първи март би трябвало да отвори и бюрото в Дортмунд.  

Важно е да се знае, че ние сме част от структурата на Синдикатите в Германия, но за разлика от тях ние не консултираме хора, които не са членове на синдикатите. При нас помощ може да получи помощ всеки и то безплатно. Проектът е направен така, че работим и със социални организации, които ни оказват помощ. В Мюнхен консултираме хора на български, румънски и турски език. С колегите работим по абсолютно всички проблеми  буквално от А до Я, с които може да се сблъскат чуждестранните работници - къде и как да намерят курс за език, как този курс да бъде по-евтин, как да получат помощ, за да си търсят работа, без това да са социални помощи и ред други неща.

В Германия Федерацията на синдикатите си има административни сгради, където се намират управите на всеки един от осемте синдиката и кооперационните им партньори,  и ние сме винаги там - в „къщата на синдикатите" както се превежда на български.

Кодът на Мюнхен е( +49) 089/ 513 999 28, има телефонен секретар, ако в момента има консултации и немога да отговоря,  може да се остави съобщение на български, аз ще се обяд с абсолютна сигурност до 24 часа.

Страницата ни в интернет за повече информация- http://www.faire-mobilitaet.de/