Звучи странно, но е съвсем сериозно. Компанията е холандска, казва се Mars-One и счита, че намерението й е напълно осъществимо с достъпните към днешна дата технологии. И наистина, да се отправи малка група хора на Марс с еднопосочен "билет" е напълно възможно - за целта не е нужно да се разработват нови ракетни двигатели и източници на енергия. Като ракета-носител се предлага Falcon Heavy на SpaceX.
Модификацията на тази ракета Falcon 9 неотдавна достави в орбита първия частен космически кораб Dragon. По-голямата версия на този космически кораб, известна като Red Dragon, по мнението на холандците е способна да достави хора до Марс за седем месеца. Планът е до края на настоящото полугодие (т.е. юни 2013 г.) да се стартира кампания за набиране на доброволци. За първата мисия ще са необходими четири човека. Желаещите да приемат участие в конкурса трябва да са поне на 18 години, да имат крепко здраве, устойчива психика, целеустременост, любопитство, находчивост, жизнерадост, а така също готовност да се приспособяват към сложна обстановка. Не се изискват никакви особени навици и знания от кандидатите. Въпреки това наличието на такива може да бъде предимство при избора. Приемат се заявки от всички страни на света. Обаче официалният език на мисията ще е английски.
Интересно е дали ще се намерят смелчаци за подобно начинание, при положение, че връщане на Земята не се предвижда. Условието пътуването да е еднопосочно, не е самоцелно - продиктувано е от желанието кацането на хора на Марс да стане реалност колкото се може по-скоро. Така е защото в случай на пилотиран полет до Марс и обратно, в стартовата маса на ракетата ще трябва да се включи и масата на модула, който ще върне космонавтите назад. Е, ако екипажът остава на Марс, то цената на полета пада многократно - дотолкова, че става съизмерима с тази, при която е нужно да се достави обратно на Земята неголям образец от марсианския грунт.
Разбира се, основателят на Mars-One Бас Лансдорп (Bas Lansdorp), който е известен още от проекта Ampyx Power, не възнамерява да остави четиримата доброволци да умрат на Марс. Предвидено е да им се осигури възможност да използват местни ресурси за да оцелеят. Мястото за кацането ще е подбрано така, че в района да има достатъчно много воден лед, който хората да разтопят за да го използват при отглеждането на растения (на закрито разбира се), както и за получаването на кислород за дишане с помощта на електролиза. Електроенергия четиримата първи колонисти ще получават от 3000 m² прости за разполагане слънчеви панели.
В случаи на прашни бури (като тези, които създават проблеми на роботизираните марсоходи) се предвижда прахът, натрупан върху слънчевите панели, да се почиства от ръчно управлявани марсоходи. Това ще е дейност от жизнено важно значение за доброволците. Ясно е, че ако колонистите отидат на Марс с ядрен реактор, то ще им бъде по-лесно. Но от Mars-One отчитат, че страна с демократично правителство едва ли ще може да изстреля ракета с ядрен реактор на борда. Освен това разработката на този ядрен реактор ще трябва да тръгне от нула, което не се съгласува с девиза на компанията "Ние сме готови за полет сега". Тъй че на доброволците се дават слънчеви панели и те ще трябва щателно да метат праха, който ще се трупа върху тях.
От друга страна, факт е, че на Марс пада 2.25 пъти по-малко слънчева енергия отколкото на Земята. Това четиримата могат точно толкова да изменят, колкото и прословутите трима души в една лодка. Дори и кучето дето е с тримата, няма да може. Въпреки всички резонни съмнения към избрания начин за производство на електроенергия в тази малка марсианска колония, начинанието на Бас Лансдорп има поддръжници. Сред тях е и нобеловият лауреат по физика за 1999 година проф. Герард т'Хофт.
Тук можете да видите видео, в което проф. т‘Хофт защищава замислената мисия:
Нищо технически нереално в проекта няма. Стига да се намерят решителни космонавти, готови да живеят на хидропоника и консерви много години (може би и до края на живота си) при гравитация 37.8 % от земната, метейки слънчевите панели, осигуряващи им жизненоважна електроенергия.
Колкото и да са психически устойчиви първите четирима доброволци, перспективата да останат сами на Марс, без изглед колонията им да се развие, едва ли ще им действа мотивиращо. Затова от компанията Mars-One възнамеряват след първия полет, стартиращ през април 2013 година, да изпращат по 4 човека на всеки 2 години - така че към 2034 година на Марс да има поне 20 постоянни колонисти. Вероятно считат, че човечеството все някак ще достигне до технология, позволяваща двупосочни пилотирани полети между Земята и Марс. Дали ще е така, няма кой да каже със сигурност. Най-малкото понеже е възможно заради пренаселването цивилизацията на Земята да свърши до края на този век.
Подготвено по материали на Mars-One.
