На Богоявление имен ден празнуват 851 мъже от община Кюстендил, които носят името Йордан. От тях 626 живеят в града. Честит празник и на 523 дами от общината, които се казват Йорданка.
С името Боян са 310 кюстендилци, Божидар- 162, Богомил- 92- ма.
На Богоявление празнуват 44 жени с името Божидара, Боянка- 66, Бояна- 45 и 3 кюстендилки, които са кръстени с името Богомила.
Честит имен ден на всички празнуващи на 6- ти януари от екипа на Дарик- Кюстендил, с пожелания за здраве и топлина в семействата!
Православната църква празнува Богоявление - Йордановден, който е третият по значимост християнски празник през годината.
Според библейската легенда, на този ден Исус Христос е покръстен във водите на река Йордан от Йоан Кръстител. В момента на кръщението небето се отваря и Светият дух слиза върху Христос във вид на гълъб, а от небето се разнася глас: "Този е моят възлюбен син, в когото е моето благоволение". Оттук идва и названието на празника - Богоявление.
Празникът има различни имена в страната - Кръстовден, Водици, Водокръщи.
Според народното поверие, през нощта срещу Богоявление в глуха доба небето се отваря и всеки, който го види, ще получи от Бог това, което си пожелае. Вярва се още, че тогава водата спира, пречиства се, след което придобива голяма сила. Затова денят е известен като Водици и Водокръщи.
За здраве всички участват в освещаването на водата, когато след празничната черковна служба, свещеникът хвърля Светия кръст във водата. Млади мъже се хвърлят въпреки студа и ниската температура, и изваждат кръста от водата. Който го извади, бива честит и здрав през цялата година. Болни се къпят във водата, където е хвърлен кръстът. Ако хвърленият във водата кръст замръзне, това предвещава здраве и плодородие през годината. Ако времето е студено и сухо, приема се като знак за плодородна и добра година. Накрая - с китка босилек, свещеникът поръсва хората за здраве.
Йордановден се смята за последен от периода на т. нар. мръсни дни. Срещу празника е третата, последна кадена вечеря. Към постните ястия на нея се прибавят орехите, суровото жито и недогорялата свещ от предишните кадени вечери. Обредната трапеза включва прясна пита, колачета, сърми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, фасул, орехи, вино.
