2012-та - година на промяната?
2012-та - година на промяната? / снимка: Reuters, архив

За ЕС 2012-та беше може би най-тежката година на еврокризата. И все пак в края на същата тази тъй тежка година за срив на валутния съюз вече почти никой не говори. Какво точно се случи и какво се промени?

В началото на декември все още изглеждаше, че ЕС ще навлезе в новата година по-разединен, отколкото когато и да било. На последната европейска среща на върха все пак се очерта обаче нов общ подем. Валутният съюз вече не е толкова лабилен, колкото беше в началото на 2012-та, макар проблемите да са все още много. Същевременно и през тази година дълговата криза си остана доминираща тема, която изтласка на заден план други теми като гражданската война в Сирия, изострянето на близкоизточния конфликт, събитията в Египет или дори важния въпрос за европейската интеграция на Сърбия и други страни от бивша Югославия.

Апокалиптични настроения

Има признаци, че тази година кризата премина връхната си точка и ако трябва да уточним, това стана през пролетта - след предупреждението на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, че „европейският проект и неговите постижения не бива да се смятат за необратими”. Пак тогава председателят на Европейския парламент Мартин Шулц заяви, че високата безработица сред младите хора е „позор, който посича демокрацията в Европа” През пролетта на 2012 г. се възцариха апокалиптични настроения, мнозина предрекоха скорошния край на еврото.

В търсене на изхода разединението сякаш се задълбочи

Страната, към която най-вече се насочват предупрежденията, оплакванията и надеждите, е Гърция. Там вече е в ход втората международна помощна програма, частни кредитори се отказаха от част от платежните си искания, но до есента на страните-донори все още не беше представен надеждният пакет от икономии и реформи, който те очакваха от Гърция. Валутният комисар Оли Рен констатира лаконично: „Тази страна едно десетилетие систематично живя над възможностите си”. Мнозина - не само в Германия - настояха Атина да напусне валутния съюз.

Мразовито разведряване

През лятото обаче курсът за спасяване на еврото радикално се промени. Марио Драги, шефът на ЕЦБ внезапно оповести, че ЕЦБ ще купува в неограничено количество облигации на закъсалите държави. Според някои това е капитална грешка, според други обаче - начин за спасяване на еврото. Разединението по въпроса си пролича още на европейската среща на върха през юни. Френският президент Франсоа Оланд и италианският министър-председател Марио Монти успяха да наложат известно смекчаване на уговорения курс на икономии - срещу волята на канцлерката Меркел. Атмосферата в Европа силно се смрази.

В края на годината кормчиите на Европа стигнаха до известен консенсус

И Нобеловата награда за мир, присъдена на ЕС, не внесе подобрение. Обратното, през ноември напрежението се изостри, тъй като не бе постигнато споразумение нито по бюджета на ЕС и поредния транш от помощи за Гърция, нито по бъдещия курс за спасяване на еврото. В последните седмици на отиващата си година обаче се наложи съзнанието, че всички са в една лодка. Наложи се, с други думи, известен консенсус и това е голямата разлика в сравнение с началото на годината.

В една лодка

Всички разбраха, че срив на еврозоната в никакъв случай не бива да се допуска, нито една страна не бива да изпадне от нея, макар цената за това да е дългосрочен трансфер от по-стабилните към по-закъсалите страни. Затова пък страните, които получават помощи, са длъжни да се реформират. Без това общо напрягане на силите ще е застрашено не само еврото, без него Европа ще стане зависима от други региони в света и няма да може да запази благосъстоянието си в бъдеще. Европейската общност е съдбовно свързана и чувството за тази нейна свързаност видимо укрепна през изтичащата 2012 г.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар