Той е на 26. Студент първа година специалност информатика. Първият в България човек със 100% увреждане, който успява да прекрачи прага на университет, пък дори и виртуално. Не се вижда като герой, не мечтае, просто има цели, които иска да постигне. Малко по малко. Разчупвайки парчета от системата, наречена държава и образование. Запознайте се с Живко от Димитровград.
С Живко си писахме по скайп - това е начинът, по който той общува със света. Самоук е не само с компютрите, а и с чуждите езици. Знае английски и немски. Обича книгите и особено научната фантастика. За моя изненада се оказа, че любимият му автор не е Айзък Азимов, а Марк Твен. Иска да завърши информатика, а след това и да преподава. Простичко ми обясни това, което прави с думите: реших да променя системата. Тя има нужда от реформа и всеки може да го направи, стига да вярва силно и да му стиска. По този начин, променяйки системата, Живко от тази година е студент по информатика в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски". По индивидуален план, с онлайн обучение, заради спецификата на заболяването си - детска церебрална парализа, разказа баща му Георги. Той обясни, че единственият начин, по който работи Живко, е легнал на леглото с клавиатурата до себе си. Не може да ползва мишка, тъй като не контролира толкова фино движенията си.
Вяра в Живко имат поне двама души - това са баща му Георги и доц. Жоржета Чолакова - зам.-ректор на Пловдивския университет. Те са тези, които му помогнаха да стане студент. Живко се яви на изпит по информатика на равни начала - като всички останали кандидати. Просто не присъства на живо в залата, разказа доц. Чолакова.
Бащата на Живко му помага във всичко. Двамата живеят сами в Димитровград с две инвалидни пенсии, тъй като Георги е претърпял сърдечна операция преди две години. Майката е починала, когато момчето е било на 18. Георги разказа през какви предизвикателства е минал Живко, за да постигне своята цел - да учи. Младежът е писал молби до всевъзможни институции, за да му позволят да се обучава. Със съдействието на доц. Чолакова най-накрая успява и е първият, записан в индивидуална форма на обучение в цяла България.
Пловдивският университет е поел таксата на Живко и осигурява всички изпитни материали. Най-вероятно ще му бъде отпусната и социална стипендия, за да подпомага себе си и баща си.
Попитах Живко, дали коледното настроение е почукало и на неговия монитор. Отговори ми, че харесва празника заради Коледния дух и ми припомни класическата история на Дикенс за чудесата, които се случват в нашите души на този ден.
Завършвам с една мисъл, която считам, че би се харесала на Живко. Тя е и моят коледен подарък за него: "Липсата на вяра кара хората да се страхуват от предизвикателствата, а аз вярвам в себе си!". Честита Коледа, Живко!
Репортажът можете да чуете от прикачения звуков файл.
