Националната агенция за приходите няма да предприема принудителни мерки за събиране на здравни вноски от българите в чужбина, съобщиха от приходното ведомство в отговор на множество въпроси и слухове, че сънародниците ни, живеещи извън страната, ще бъдат спирани на границата или имуществото им ще бъде разпродавано.
Декларациите и заявленията за освобождаване от задълженията за здравни вноски трябва да се внесат най-късно до 31 декември. Тази процедура се отнася основно за емигрантите в страни извън Европейския съюз. Българите, които работят и живеят в държави членки на ЕС и се осигуряват за здраве в съответната държава, не са длъжни да подават никакви документи до края на годината в НАП. За тези българи има специален ред, по който да удостоверят, че са се осигурявали за здраве в съюза и осигурителните им права ще бъдат запазени. Какво трябва да знаят обаче сънародниците ни в страни извън Евросъюза, обясни говорителят на приходната агенция Росен Бъчваров. Ето какво каза той пред Дарик:
Официално вече е ясно - НАП няма да събира принудително здравните вноски на българи в чужбина. Какъв е редът българите в чужбина да подадат тази декларация, която е на сайта ви, могат ли с електронен подпис да го направят? И това решение кога е взето?
Истината е, че има може би над 1 млн. българи, които са емигрирали извън България преди много години. Доколкото България не би могла и българската софтуерна система за здравноосигурените не би могла да знае къде са тези хора и те всъщност не са длъжници, в Закона за здравното осигуряване беше дадена такава възможност на хората зад граница да подадат декларации и заявления, за да се освободят от натрупаните здравни задължения. Най-важното, което трябва да се каже тук, е, че в НАП не е планирано провеждането на някаква кампания за принудително събиране, спиране на хипотетичните длъжници на границата, разпродажба на имущество, каквито слухове бяха тиражирани. Такъв тип действия първо, нямат достатъчно законови основания. Второ, изглежда не особено логично да се търсят задължения на хора, които нито са ползвали здравна услуга, нито е реалистично да се очаква от тях да внасят здравни вноски. Още повече законът предвижда възможност да се освободят.
А иначе до края на годината с подаването на една декларация и едно заявление човек, който е натрупал здравни вноски от 1999 година досега под формата на задължения, но всъщност пребивава повече от шест месеца годишно извън територията на страната, може да заличи тези дългове, доколкото те не се дължат, ако човек живее някъде другаде.
Хората, които са емигрирали и трайно живеят в ЕС след 2007 година, след приемането на страната в ЕС, няма необходимост да правят каквото и да било сега, защото ако те се осигуряват в държава член на ЕС, има унифицирани формуляри, които удостоверяват това и ако те решат да се върнат след година, две, три или пет, с този стандартен европейски формуляр ще възстановят без проблеми здравноосигурителния си статус. Така че предпочитаме да говорим за това освобождаване като възможност, а не като потенциална заплаха.
Какво би се случило, ако българите, живеещи извън страните в ЕС, не подадат своите декларации до 31 декември тази година?
Това, което би се случило, е, че техните периоди без данни за здравно осигуряване от 1999 година до края на 2012 година ще останат с такъв статус - периоди без данни за здравно осигуряване. Хипотезите са две: ако тези хора решат въпреки всичко да се върнат в България и да станат здравно осигурени, за тях съществува законово определена възможност да внесат 12 осигурителни вноски накуп или в продължение на шест месеца непрекъснато да се осигуряват за здраве. Това ще възстанови техните здравноосигурителни права. Разбира се, доколкото попълването на два листа хартия - заявление и декларация, и изпращането чрез роднини или директно по пощата в НАП е нещо, което не е кой знае колко времеемко и трудоемко, все пак хората, които са емигрирали извън рамките на ЕС, имат тази възможност и все още достатъчно време до края на годината да го направят.
Цяла година с подкрепата и помощта на МВнР, с български медии, електронни страници за българските общности извън територията на страната, сме говорили и съобщавали за тази възможност. Факт е, че очакваме над 150 000 българи да се възползват от тази възможност. Естествено, има и много хора, които отдавна са емигрирали, които не проявяват реален интерес, доколкото нямат планове в близко бъдеще да се връщат обратно в България. И отново казвам, предпочитаме да говорим за това като възможност, а не като потенциална заплаха.
Могат ли с електронен подпис, а не само чрез свои роднини или по пощата българите, живеещи в чужбина, извън страни от ЕС, да подадат своите декларации?
Могат, но истината е, че се изисква да приемем, че е изключително малко вероятно български емигрант извън ЕС, да има електронен подпис, издаден от български доставчик на удостоверителни услуги или изобщо валиден за целите на българското законодателство електронен подпис. Затова двата начина останат подаването чрез упълномощен роднина или директното изпращане на заявленията и декларациите по пощата. Разбира се, ако този електронен подпис, който нашият сънародник зад граница има, отговаря на българските законови изисквания, и това е начин. Но истината е, че това е много малко вероятно.
