Изследователи разработиха нов вид "роботизирана ръка", контролирана от мисълта, която помогна на парализирана жена да има известна степен на контрол и свобода на движение на изкуствената ръка, съобщава БГНЕС, цитирайки резултатите от проучване, публикувани в списание The Lancet.
Досега такава степен на развитие не беше достигана при този вид протези.
Изследването представлява пробив в развитието на протезираните крайници, контролирани от мисълта, което един ден може да позволи на парализирани пациенти или с липсващи поради ампутация крайници да възвърнат някои от възможностите си.
Резултатите от изследването на американските учени бяха публикувани в понеделник в британското медицинско списание The Lancet.
Изследването се фокусира върху връзката мозък - машина, която чрез имплантиране на фини електроди разпознава електрическите сигнали, излъчвани от тази част на мозъка, която е свързана с движението.
Тези сигнали "се превеждат" в компютърен код, който позволява задвижването на протезата.
В сравнение с други разработки, екипът има "напълно различен подход", при който с помощта на компютърен алгоритъм, се имитира как здрав мозък контролира крайниците, съобщава Андрю Шварц, професор по невробиология в Университета в Питсбърг /Пенсилвания/.
В резултат роботизираната ръка може да бъде преместена по-точно и естествено, отколкото при предишни опити, казва изследователят.
През февруари, екипът от Питсбърг е имплантирал два микроелектрода в отговарящ за движението сектор от мозъка на 52-годишна жена. Тя е с парализирани четири крайника, поради невродегенеративно заболяване, диагностицирано преди тринадесет години.
Две седмици след операцията, протезата е била свързана и пациентката е започнала двуседмично обучение.
Още от втория ден, жената била в състояние да движи изкуствената ръка с помощта на мисълта си. Тя била в състояние да изпълни задачите с успеваемост до 91,6% и по-бързо в сравнение с началото на теста.
Следващите планирани стъпки са интегриране на сензори, например за откриване на студено и горещо; използване на безжична връзка тип Wi-Fi, за да се свърже мозъка с протезата.
В списанието The Lancet Грегоар Куртин от Федералната политехника в Лозана оценява този вид връзка мозък - машина като забележителен технологичен и биомедицински успех. Въпреки че остават още много проблеми за разрешаване, този вид системи приближават бързо възможностите да бъдат реализирани клинично.
