Във възобновяемите енергии е много важна иновацията
Във възобновяемите енергии е много важна иновацията / снимки: Sofia Photo Agency, Надя Коцева

"Зелени алтернативи" ще е пространството в Дарик радио и DarikNews.bg, в което ще се дискутират зелени теми като възобновяемата енергия, енергийната ефективност и опазването на околната среда. Ще ни гостуват специалисти и експерти по всички тези въпроси. Тази седмица наш гост е инж. Пламен Дилков, изпълнителен директор на ПВБ България и директор на ВЕЦ Своге.

Инж. Пламен Дилков е роден на 21 януари 1972 година в София. Основното си образование завършва в Москва, а инженерната му диплома в гражданското строителство, профил Инфраструктури, е от университета Трентино - Мезиано, Италия. След кратка академична дейност работи по едни от най-големите инфраструктурни проекти в Северна Италия. Има опит в проектиране и изграждане на пътища, магистрали, жп линии, както и в областта на околната среда, безопасност на труда, авторски надзор и др. работил е по изграждането на петролни далекопроводи в Бахар, Русия. През 1994 година, едва 23-годишен, става член на екипа, изградил Италианската станция в Антарктида. Бил е вицепрезидент на водеща инженерингова компания в Северна Италия, където управлява инфраструктурни проекти за над 1 млрд. евро. Владее четири езика, от които руски и италиански на експертно ниво. Връща се в България през 2006 година.

От 1 юни 2006 година е директор Индустриално развитие в „Петролвила груп" Италия и генерален директор на ВЕЦ „Своге" ООД. От 2008 година е изпълнителен директор на „Петролвила България". За година и половина успява да реализира първата мощност от проекта „Каскада Среден Искър", предвиждащ изграждането на девет малки ВЕЦ с обща мощност от 25,7 MW по поречието на река Искър на около 40км северно от град София и цели да генерира Единици Редуцирани Емисии (ЕРЕ) в размер на 336 462 тона CO2 чрез замяната на електричеството, генерирано от изкопаеми горива, с електроенергия, произведена от водно енергийни източници - възобновяем енергиен източник, който не отделя парникови газове. Общата стойност на проекта „Каскада Среден Искър" ще бъде около 115 млн. евро. От 2010 е избран за действителен член (академик) на Международната академия по екология и безопасност на човешкия живот - Санкт Петербург, Русия.

Да започнем с Антарктида. Кое е уникалното в този континент? Какво трябва да знаем? Ние знаем за българската станция, знаем, че има върхове, кръстени с български имена там от проф. Пимпирев и неговите съратници.

Между другото темата не е толкова далече и от възобновяемите енергийни източници, и от зелената енергия, защото същност тези станции на Антарктида се правят точно, за да се види какво е било на тази планета преди 100 хил. години, преди 1 млн. години, тъй като там се съхранява всичко в пластовете на леда.

Тоест всичко е такова, каквото е било?

Всичко е кодифицирано. Там може да се разреже и да се види какво е било наистина. Същност от там ни идват информациите. От там идва цялата информация как са се развили всички неща на тази планета. Моята работа беше много по-сива, инженерна. Трябваше да правя практически самата станция, панелите, с които се прави станцията. Това са изолирани панели, които трябваше да произведем, проучим, за да могат да издържат на какво ли не, включително на животните, които живеят в тези зони.

Това е уникално! Не го правиш в България на 15 градуса. Знаем, че трябва да се изчака снегът и влагата да изчезнат, за да строим. Това го знам от баща ми.

При всякакви условия, при всякаква температура, а и под вода, като тук пак се връщаме на възобновяемите източници, че може да се строи. Естествено, всяко нещо си има своята страна, т.е. не се препоръчва да се прави в ежедневието, защото ще ни излязат много скъпи къщите. Затова баща ти много правилно те е научил, как би трябвало да се направи най-икономично, но на Антарктида целта не е да се направи най-икономично станцията, а целта е да бъде най-рационално и най-бързо. Имайте предвид, че станцията се монтира директно от кораби, с хеликоптер се носят панелите, има няколко часа работно време през деня, в което се работи. Доста сложни са условията.

Преди да захванем темата за възобновяемите енергийни източници, още малко да бъдем на Белия континент. Застрашен ли е той? Видя ли поражението на човешката ръка и във философски план какво научи?

Във философски план научаваш, че си малък. Това е като космоса. Белият континент и космосът са горе-долу еднакви, като застанеш там. Разликата е, че космоса го гледаме дистанцирано, а ако се доближиш до Белия континент, е и студено. Така че ние сме много малки и всичко е безкрайно.

Стопяваме ли го, както се чува или ...?

Със сигурност го стопяваме. Аз не съм експерт в тази сфера, но не съм толкова катастрофален в оценката, защото цифрите са се повтаряли и са се случвали от миналото. Ако има нужда, ще се отърси, показа ни го точно преди 2 години, когато един изригнал вулкан спря всички полети.

Какво ще кажеш за нашата идея, заедно със Съюза на производителите на екологична енергия в България, да правим такава рубрика и такова предаване „Зелени алтернативи"?

Изключително важно е и не защото съм дошъл на гости и трябва да кажа колко е важно, но аз това съм го живял. Живял съм го в Италия. Моите деца вече са големи - едната ми дъщеря е на 20 години. Преди точно 20 години стартираха разделното събиране на боклуците. В началото ми изглеждаше нещо много странно, докато 5 години подред по телевизия, радио не ни влезе стабилно в главите. В момента в автономната област, където живеят децата ми, събираме 70% от боклука и го рециклираме. Тоест там не говорим за заводи за изгаряне, а просто си го рециклираме. Естествено, че къщите ни изглеждат съвсем естествено и са се превърнали в много съдове. Стъклото е отделно, а не просто разделено, пластмасата отделно, металът отделно. Всичко това го делим. Всичко това се случва, ако има постоянна информация и тя да се наложи с времето.

А също и знание, възпитание, общество. Вървим към тези неща стъпка по стъпка. Как оценяваш мястото на възобновяемите енергийни източници в България, в енергийната стратегия на България? Защо именно инвестицията в този сектор се смята за перспективна? Какви са възможностите за привличане на капитали за бизнеса в настоящата икономическа среда, която не е добра? Ти работиш с италиански инвеститори, с италиански бизнесмени.

Между другото работим с инвеститори от целия свят и с пари, които идват отвсякъде, но компанията ни е предимно италианска. Първо, енергийна стратегия в България не съм много убеден, че има. Затваряйки тази страница, която е болна и трябва всички да помогнем, така че България да има енергийно съзнание, ние в момента сме в една постиндустриална фаза. Индустриалната революция завърши. Тя създаде много блага, много монополи, един от които беше енергийният монопол, както и оръжейният монопол, тютюн, алкохол, дрога. Това са все монополи, които са били част от индустриалната революция. Естествено, че тя допринесе много, но сега сме в постиндустриалната. Тези монополи в момента не искат да освободят бъдещето, те са го ипотекирали, защото искат да си амортизират още мощностите. В момента е много важно да се стигне до хората и да се разбере, че следващата крачка развитието на тази планета минават само чрез възобновяемите енергийни източници. Те имат много проблеми, те имат много технически проблеми, но единственият начин, за да може да направим една устойчива и стабилна икономика, това е да произвеждаме енергията с ресурсите, които имаме там, където сме.

Във възобновяемите енергии е много важна иновацията
netinfo

Чуйте цялото интервю с Пламен Дилков:

Факт е, че нашата страна и чрез вашата компания привлича сериозни инвестиции в сектора. С какво точно са свързани тези инвестиции? Девет малки ВЕЦ-а трябва да изградите. Съществува ли още потенциал за инвестиции? Какви изводи могат да бъдат направени? Как ви посрещат държавата, администрацията? Окуражават ли? Насърчават ли ви?

Ние специално не можем да се оплачем и да се жалваме, тъй като принципа, по който реализираме инвестициите, публично-частно партньорство, ние сме една от първите компании в България, която го е развила. Проектно финансиране, т.е. Европейската банка за възстановяване и развитие и УниКредит са наши партньори, те участват с нас, те вярват в проекта, така че рискуват заедно с нас. Това ни дава някаква институционалност, така че горе-долу ние се чувстваме добре. До момента сме реализирали три централи от деветте, до средата на другата година ще бъдат пет централите, така че първата инвестиция продължава. Това, което малко ме боли е, че имаме много възможности и то точно в този момент на криза. Между другото възобновяемите енергийни източници могат да бъдат финансирани точно в моменти на криза, защото когато няма криза, се финансират спекулативни сектори. За да се инвестира в нещо, като възобновяемите енергийни източници, където възвращаемостта, например от нашите централи, е между 10 и 15 години, много ясно, че трябва да няма много спекулативни проекти. Защото ако има спекулативни, те привличат капиталите и те изтичат натам. Сега е моментът да реализираме. Например идеята ни беше да реализираме един проект между Първомай и границата с Турция - един от най-бедните райони. Аз съм ходил много пъти там на огледи. Това е един район, в който в момента няма поминък. Ние искаме да инвестираме повече от 200 млн. и се надявам, че този момент на конфронтация ще премине, ще седнем с администрацията и ще има някакъв конструктивен диалог. Трябва да докажем, че сме интелигентни от всичките страни.

Каква е идеята Европа да се стреми към установяване на една интегрирана система, към която ни тласка и нас?

Основното нещо не тръгва от енергетиката, то тръгва пак от монополите и да не се люшкаме наляво-надясно. Единна система означава, че отделните държави няма да започват да правят странни политики, които да влизат в контраст с общия интерес на този континент, защото все пак Европа е нашият континент, който искаме да сплотим. Второто е това, че монополите няма повече да се разпореждат, защото единната енергийна система веднага има следваща крачка, която е отворен пазар, т.е. общ пазар, където всичко е на масата и всичко е прозрачно.

В това отношение България защо не печели от зелената енергия, ако имаме в излишък?

Когато говорим за въглеродни емисии, за кредити, които могат да се продадат, нашата компания е втората в света, продала своите „карбон кредити". Ние бяхме регистрирани в един регистър за прозрачност на ООН и по стечение на обстоятелствата 2005 г. бяхме втората, която е стартирала това. Ние ги продадохме чрез Европейската банка за възстановяване и развитие на холандското правителство. Тоест доста ми е ясен секторът. Около две години и половина тече само процедурата, същото нещо правят и държавите помежду си, а не само частните компании. Между другото ние, като частна компания, пак минахме през държавата, защото държавата също трябва да ти сертифицира. Ако ние имахме излишък, ако ние наистина преизпълвахме плана така, както беше заявено, много ясно, че ние щяхме да печелим пари, защото щяхме да си продаваме тези кредити и в момента вместо да плачем за зелената енергия, ние щяхме да печелим от нея. За съжаление, нямаме излишъка и оттук нататък вече много последствия.

Две думи за нивото на новите технологии във ВЕИ-сектора. Имат ли бъдеще в България? С какво могат те да допринесат за развитието на бизнеса?

Потенциалът на ВЕИ-сектора е безкраен. В момента обаче това е един изключително млад сектор, така че в много от отраслите си има проблеми, които се решават с инвестициите. Между всички отрасли водният сектор, който познавам най-добре, е с най-много опит, защото той има повече от 100-годишна история, а също и в България, и в този отрасъл иновациите са зрели и непрекъснато нови. В момента в България ние вграждаме технологии, които са уникални за целия свят. Последните шест месеца съм бил в Ню Йорк, във Вашингтон, в Лондон, в Истанбул и в Италия, където съм представял опита ни, българския, на нашите централи, изградени в България на тях. Точно на тези западни държави. Това е един уникален момент за България. Ние не може да се конкурираме с развити западноевропейски държави, например в автомобилостроенето. Защо? Защото са направили вече огромни капиталовложения последните 50 години и ние няма как да се изравним с тях. Докато във възобновяемите енергии много важна е иновацията. Слънцето, водата и вятърът са еднакви за всички и ние имаме този шанс да вървим заедно с тях, т.е. няма на какво да отстъпваме.

Да разбирам, че българските фирми в сектора на възобновяемите енергийни източници могат успешно да работят с международни партньори?

Да. Те могат не само да работят, те понякога и изнасят ноу-хау, освен че внасят страшно много. В момента, в който тръгна секторът, знаеш чудесно, че стартираха да правят и заводи в България. Няма никакъв проблем, защото тези заводи нямат какво да отстъпят на немския завод и немският завод се прави в момента, нямало е преди 10 години. Тоест тръгваме от една и съща позиция. В момента, за съжаление, паднахме в едно такова ниско ниво, в което всички сме срещу всички и се надявам, че говорейки ще започне един диалог.

Това е целта и на Зелени алтернативи. Разбрах, визираш и последните актуални събития, стачки, решения на ДКЕВР и т.н. Относно референдума за АЕЦ „Белене" каква е твоята позиция? Трябва ли да зачеркнем изцяло атомната енергия? Защо България трябва да заложи на зелената пред ядрената?

Първо, искам да развенчая един мит, който ме боли, когато го чувам, защото сериозни хора и то на високи позиции го повтарят. Първото нещо е, че единствената енергия е ядрената и оттам тръгва целия интерес на хората. Защо българите в една голяма част от населението има това желание към ядрената енергия? Със сигурност не, защото познават много добре ядрената енергия, а защото смятат, че това е най-евтината енергия. От къде идва този мит? От АЕЦ „Козлодуй". За там се казва, че произвежда 1 мегават час за около 40 лв., което не е вярно и по този начин се създава впечатлението, че ако се създадат нови ядрени мощности, те ще произвеждат за 40 лв. Първо, АЕЦ „Козлодуй" в момента се амортизира, тя е на края на живота си. Инвестициите обаче за „Козлодуй" ние вече сме ги платили, и аз, и ти, и нашите бащи... Милиардите са платени. В момента това е за експлоатация. Но и водните централи, които имаме в България, те произвеждат и на под 40 лв. на мегават час, които обаче вече са амортизирани. Докато, ако тръгнем да правим нова мощност, дали тя е възобновяема, дали тя е атомна, там трябва да се направят инвестиции. Ако правим атомна централа, естествено, че инвестициите са по-големи. Освен това вървим срещу всякаква логика. Да направим атомни централи означава да концентрираме на едно единствено място огромни ресурси, а не е това смисълът на устойчивото развитие. Това е не само за енергията, но и за производството на краставици, домати... Всичко трябва да бъде разстлано на територията на България, да се използва местните ресурси, да не се носят огромни количества от една част на друга част.

Рубриката „Зелени алтернативи" се подготвя с партньорството на сдружението „Съюз на производителите на екологична енергия-BG", неправителствена организация в обществено полезна дейност, която активно работи за насърчаване употребата на възобновяема енергия, постигане на енергийна ефективност и опазване на околната среда. В изпълнение на тези основни цели, Сдружението предоставя консултации, повишава информираността на гражданите, осъществява съвместни инициативи с местните власти за регионално развитие на сектора, прави проучвания, изготвя анализи.

Във възобновяемите енергии е много важна иновацията
netinfo