Smoke, Smoke, Smoke That Cigarette
Smoke, Smoke, Smoke That Cigarette / снимка: sxc.hu

Доволен съм, че държавата забрани тютюнопушенето.

Някои казват, че това е дискриминация, но това не може да бъде по-грешно. Първо, пушачите могат да влязат в заведение, те просто не могат да пушат вътре. Забраната е спрямо действие - като нудизма, екзибиционизма или кражбата - а не спрямо хора. Но дори да кажем, че става дума за забрана, която може да се счита за дискриминация, то тя би била оправдана.

Опрaвданата дискриминация, това е третирането на хора в едно и също положение по различен начин заради легитимни причини. Например, не наемате мъже за модели на женски дрехи. Обоснованието тук се намира в естеството на заниманието - то предполага жени.

В нашия случай, обоснованието е на здравна основа. Цигареният дим е вреден за здравето не само за пушачите, но и за околните - не само здравите такива, но и тези с увреждания, здравословни проблеми, малолетни. Здравето е първият и най-важен императив - държавата трябва да осигурява преди всичко здравето на гражданина й.

Следователно, не само няма дискриминация, но дори да имаше, тя щеше да е повече от обоснована.

Други казват, че абсолютната забрана вреди на икономиката. Истината е, че хората ходят по кафенета, барове и дискотеки, защото им харесва, а не защото искат да пушат там. Публичното място предполага социалния му характер. Всъщност, това би трябвало да е аргумент за абсолютната забрана - ако едно заведение забрани цигарите, докато съседното позволява тютюнопушенето, то заведението за непушачи би изгубило клиенти; докато ако и двете забранят тютюнопушенето, то няма значение.

Истината е, че заведения затварят и отварят врати. Това е естеството на конкуренцията и на капитализма - има губещи. А ако някои заведения са затворили, то не е, защото са забранили цигарите, а защото икономическата картина на България не е розова.

Дори това да не беше случаят обаче, животът не е само икономика. Човек не е слуга на парите. Немислимо е в името на икономическия просперитет да се позволяват вредни вещества. Амфетамините, доста доходоносен бизнес, също така са вредни, при това убиват много по-малко хора, отколкото цигарите - замислете се защо ги забраняваме? Великобритания налага на Китай след Опиумните войни да купува опиумните вещества с британски произход. Две последствия: бум на британската икономика, но осемдесет процента от китайските граждани стават зависими - социална катастрофа.

Ние не сме нито само работна ръка, нито просто консуматори. Доживотното икономическо подчинение не е непреодолим идеал. Затова свободата за предприемане (в икономическия смисъл) не е абсолютна: тя е ограничена частично в името на сигурността, здравето и човешкото достойнство. За да има гражданин, за да има фирми, трябва да има човек и докато саморазрушителността не представлява проблем за общността, разрушаването на ближния е такъв определено.

Но дори да кажем, че всичко това с достойнството и здравето на човека са глупости. От икономическа гледна точка (да бъдем наистина студенокръвни за секунда): проблемите със здравето предизвикват държавни разходи, но също така и лична некомпетентност (трудно е да се работи на химиотерапия). Държавата дава повече пари, човекът става безработен. Държавата сега му плаща и безработицата, а той не може да си намери нова работа, защото доходите му са намалели - вече не може да си купи и лекарства и/ или храна. Следователно, остава безработен.

Колкото до предишната ситуация, преди забраната, когато имаше отделни помещения, истината е, че заведенията много рядко можеха да си го позволят. Малките заведения просто нямаха пространството, което е нужно, за да има отделен салон за пушачи и отделен салон за непушачи. Често отделението за непушачи беше масата в ъгъла, до четирите маси за пушачи. Иначе казано, мярката беше неефективна и недостатъчна за опазването на здравето на гражданина.

Така че мнението, че тютюнопушенето вреди на икономиката, не може да бъде обосновано от икономическа гледна точка. Първо, защото икономиката е след човека и не може да бъде иначе. Второ, защото самата тя страда също така.

Друг аргумент е, че става дума за ограничение на избора. Да, така е. Но свободата на човека отдавна е огранична, защото хората са равни. Говоря за равенството на Хобс - дори най-слабият е способен да убие най-силния; в това той му е равен. Следователно някои свободи трябва да бъдат ограничени - най-вече тези, които имат последствия върху тялото на човека.

В една дискотека със сто или двеста души, компромис без държавна намеса не може да съществува. Следователно става дума за налагане - досега, пушачите са налагали дима си на другите. Разбира се, не винаги и не всички, но достатъчно, така че дори и най-големият непушач носи дрехи, миришещи на цигари, когато излезе от заведение. Първото ми впечатление, когато се прибрах в България след забраната, беше колко по-големи са станали заведенията - всъщност, въздухът е просто чист.

Разбира се, този закон политизира населението, разделя го на две. Протестиращите пушачи виждат в това опасност - истината е, че става дума за нарастване на интереса на гражданина спрямо политиката, водена от Парламента и спрямо политиката, наложена ни от ЕС. Защото това е политика, наложена от Брюксел.

Последният аргумент против закона за тютюнопушенето е, че законът не се спазва. Е, и? В България много закони не се спазват - за дрогата, за убийствата, насилие, измама, кражби, корупция... Освен да ги узаконим и тях?

Примерите за другите нарушения на закона не са диспропорционални. Тютюнопушенето на публични места има последствия, които не можем просто да окачествим като сериозни - прилагателното „сериозни" бледнее пред фактите. Цитат от CDC: „Повече смъртни случаи са причинени всяка година от употребата на тютюн, отколкото всичките смъртни случаи от ХИВ, незаконна употреба на наркотици, употреба на алкохол, пътнотранспортни произшествия, самоубийства и убийства взети заедно."

Малко статистика, намерена тук: от 60 000 смъртни случаи за мъже за 2008 година, 10 000 са от инфаркт, 24 000 са от останалите сърдечни заболявания и 2800 са от рак на белия дроб, 5400 са от друг тип рак. Относно смъртните случаи за жени, които са общо 52 000, 12 000 почиват от инфаркт, 24 000 от други сърдечни заболявания. Само 600 от рак на белите дробове и 1300 от рак на гърдата. Тютюнопушенето не дискриминира - то подпомага развитието на всеки вид рак, но нека се спрем дотук.

Искате да пушите? Добре. Но Вашия (както и моя, в определени ситуации) цигарен дим не само пречи на много хора, той ги убива, особено когато става дума за 200 души в затворено помещение, от които 150 пушат. Не винаги ги убива веднага - понякога първо ги разболява и ги кара да се откажат от всичките си мечти за остатъка от живота си. За жалост, не преувеличавам.

В малка група компромисът е възможен. Вероятно е един непушач да помоли пушачите да си загасят цигарите. Малките групи обаче засягат единствено личното пространство - това са събирания в нечий дом, примерно. А забраната засяга единствено публичното пространство. В публичното пространство по дефиниция има неограничен брой хора. В такъв случай компромисът е невъзможен и трябва да се заеме позиция - за или против тютюнопушенето на публични места. Няма „може би".

Ако се позволи тютюнопушенето в затворени публични места, здравето на всички се влошава. Ако се забрани, пушачите просто трябва да излязат навън. Студът не причинява рак.

Рудолф, Ефремов, Lriberium.in