От догодина ще трябва да плащаме 10% налог върху срочните депозити - след като това бе окончателно записано в законодателството ни, банките започнаха да обмислят продукти, с които клиентите им да могат да приберат цялата си доходност, а не да се разделят с част от нея като данък. Някои от трезорите предложиха депозит с авансово изплащане на лихвата, макари и в закона да е ясно записано, че и лихвата от този продукт ще трябва да се обложи. Експертите предполагат, че по-скоро акцентът на банките ще бъде върху спестовните сметки, като алтернатива за техните клиенти.
Въпреки че и опозицията, и дори от БНБ предупредиха управляващите за евентуалните негативни ефекти от въвеждането на данък върху лихвите по депозитите, новият налог стана факт с промени в Закона за ДДС.
Всъщност, промените са в Закона за облагането върху доходите на физическите лица, но и този, и още няколко данъчни закона бяха променени от раз в преходните и заключителните разпоредби на Закона за ДДС. След като първо признаха, после отрекоха обсъждането на данък „лихва", в крайна сметка управляващите го вкараха в нормативен акт, но в по-смекчен вид от първоначалния им замисъл. Отначало те искаха лихвите от всички депозити и влогове да се облагат, но в окончателните текстове остана само по срочните депозити. Неведнъж те обясниха на какъв принцип ще се извършва облагането.
Между първото и второ четене зам.-министър Владислав Горанов заяви: „Ако вие получите доход през 2013-а година, независимо кога сте положили труда или за кой период се отнася доходът, винаги Законът за данъците върху доходите на физическите лица е облагал при получаване на доход. Принципът се запазва същият".
Живеейки с това убеждение, повечето експерти препоръчаха да направим депозит с авансово изплащане на лихвата, за да може да си получим доходността тази година, когато данъкът не е валиден, а да изпълним основната част от договора си догодина. Но тъй като в крайна сметка важи текстът, който е записан в закона, се оказа, че това убеждение не е коректно.
Мартин Богданов, директор „Персонално банкиране" в една от водещите банки у нас, която предложи промоционален четиримесечен депозит с авансово изплащане на лихвата още тази година: „Тези промоционални лихви са всъщност един вид жест от страна на банката за нашите клиенти във връзка с новогодишните празници."
Това ли е начинът да се избегне плащането на данък върху лихвата, тъй като всъщност лихвата ще бъде платена сега, а реално парите ще седят на депозит в банката основно догодина?
Мартин Богданов: „Съгласно текстовете на приетия закон за облагане на доходите на физически лица данъкът върху дохода от срочни депозити се дължи на падежа, включително и на тези депозити, които са с авансово изплащане на лихвата. В тази връзка законът ясно е предвидил, че дори този тип депозити не отговарят или не биха могли да спестят плащането на въпросния данък от страна на клиентите. По смисъла на закона единствено такова решение - това са разплащателна и спестовна сметка, които не се облагат и за тези граждани, които биха искали да избегнат плащането на налог, това ще се явява един вид като начин, по който биха могли да избегнат плащането на данък. Разбира се, тук е мястото да добавя, че подобни продукти са с доста по-ниска доходност, достигащи до няколко пъти по-ниска от срочните депозити".
Точният запис в Закона за облагане на доходите върху физическите лица е, че „при авансово изплащане на дохода по чл. 38, ал. 13 същият се счита за придобит на датата на падежа на депозита или на датата на предсрочното му прекратяване". Падежът на депозита обаче е тогава, когато се прекрати договорът между клиента и банката - т.е. независимо, че сме получили лихвата си предварително, ще трябва да платим 10% налог върху нея. Може би това е и причината, че само две банки пуснаха промоционални депозити с авансово изплащане на лихвата.
Банковият анализатор Десислава Николова видя и друга причина: „Дори този закон е един вид една услуга за тях, тъй като отливът на малки средства би понижило съответно високия разход за лихви, които банките плащат в момента. Дори ако се замислим, точно банките, които са с най-голяма печалба към края на септември, са с най-ниски лихви по депозити. Именно това говори, че високите лихви по депозити не са здравословни, представляват един доста значителен разход за самите банки. Именно поради тази причина предполагаме, че се дължи слабият отговор от тяхна страна, поне за момента".
Може ли да очакваме догодина да има нови продукти или да речем срочни депозити, скрити под някакво друго наименование - спестовна сметка, разплащателна сметка, комбинирани продукти?
Десислава Николова: „Това, което очакваме ние, е другата година банките да наблегнат на безсрочните си спестовни сметки. Определено очакваме развитие по отношение на тези продукти. Като цяло, обаче, се съмняваме, че лихвите ще бъдат кой знае колко значително високи, дори напротив - очакваме те да продължат да намаляват, както по срочните, така и по тези сметки. Просто ще видим една трансформация с цел избягване на това данъчно облагане".
Законът обаче прави ясно разграничение между депозит, спестовна сметка и разплащателна сметка, например. В интервю за Дарик миналата седмица председателят на банковата асоциация Левон Хампарцумян заяви: „Не забравяйте, че продуктите трябва да бъдат съобразени със закона. Защото аз не искам да предложим продукт, който ще вкара и банката, и клиента ни в беля с данъчните след определено време, нали примерно да кръстим някакъв депозит, който е де факто срочен, да го кръстим разплащателна сметка и да плащаме висока лихва. Теоретично това би трябвало да работи до момента, в който те хванат данъчните. Ама ние не искаме да го правим това нещо. Така че не бихме си позволили да предложим на клиентите си продукт, който ги вкарва в потенциален спор с данъчните".
Мартин Богданов също се присъедини към прогнозата на Хампарцумян, че догодина лихвите по депозитите ще вървят надолу: „От една страна, първо, не очаквам банките да увеличат лихвите по срочните депозити, за да компенсират намалението на доходността към крайния клиент, а от друга страна определено считам, че ще има нови продукти, които ще бъдат достатъчно интересни на крайния клиент".
Да очакваме ли повече атрактивни оферти, да речем при безсрочните влогове и при детските влогове, които също остават извън обхвата на облагането?
Мартин Богданов: „Аз мисля, че и в момента, специално детските влогове, имат достатъчно атрактивни лихви, още повече, че съгласно законодателството този тип влогове са ограничени от гледна точка на теглене преди достигане на пълнолетие на съответното лице. От друга страна съм твърдо убеден, че няма да има увеличение на лихвите по срочните депозити. Най-малкото защото това би довело до едно трансфериране на тази цена впоследствие към кредити на физически лица. Банките нямат този интерес да го правят, още повече, че пазарът на депозити в последни години расте с постоянен темп, докато за съжаление кредитният пазар е на относително постоянно ниво. Същевременно очаквам лихвите в следващата година по срочните депозити като цяло да намаляват до момента, в който не се почувства и едно ограничаване в кредитирането в кредитирането специално на физическите лица".
Може ли да очакваме по-голям интерес от страна на потребителите и съответно по-атрактивни продукти в сферата на взаимните фондове или комбинация между депозити - взаимни фондове, защото специално взаимните фондове и доходността от тях също остава извън обхвата на облагането, макар и да са рискови като продукти?
Мартин Богданов: „Взаимните фондове, както и комбинациите, които биха могли да се направят между взаимен фонд и депозит, т.н. структурирани депозити, тази част, която касае взаимните фондове не попада в обхвата на закона. Това, което мога да ви кажа, е, че и в момента на пазара има такива продукти. Очаквам положително раздвижване на този пазар, но с коментара, че българинът по принцип е малко скептичен към подобен тип инвестиционни продукти".
Засега банкерите не планират такса за обработка на данък „лихва", който те трябва да преведат към хазната от името на своите клиенти.
