Несигурна икономическа среда и относителна бедност - това са условията, в които работят банките у нас и чрез които се обяснява липсата на интерес от чужди инвеститори. Това заяви в интервю за Дарик председателят на Асоциацията на банките в България Левон Хампарцумян. В Деня на банкера, който по традиция се отбелязва на Никулден, Хампарцумян прогнозира, че догодина ще се радваме на по-ниски лихви по кредитите, но това ще е за сметка на по-ниските лихви и по депозитите. Освен това не бива да се надяваме банките да измислят начин да заобиколят данък "лихва", който ще плащаме върху доходността от срочните си депозити от догодина, тъй като това ще бъде в нарушение на закона. Ето какво още каза Левон Хампарцумян пред Дарик за състоянието на банковата система и очакванията за догодина:
Непрекъснато се говори, че от гледна точка на Европа България е стабилна, макроикономически добре, но вътре в страната средата изглежда доста несигурна. На какво се дължи това?
България е стабилна в относителната си бедност и като такава наистина спрямо европейските страни, в някои от които има доста големи макроикономически дисбаланси, но все пак трябва да имаме предвид, че това са големи, богати държави, силни икономики, които имат капацитета да се справят с проблемите си. От тази гледна точка стабилността е само билетчето, с което ни пускат да влезем на състезанието. Както казват математиците, това е необходимо, но не достатъчно условие. След това трябва предприемчивост, благоприятна за правене на бизнес среда и тогава ще бъдем успешни. Стабилността не стига.
От какво идва несигурната среда у нас?
То е комбинация от неща. За съжаление, ако бяха десет точки, сигурно щеше да се намери някой да ги изпълни. Но са много повече неща, натрупани исторически през годините - тежка бюрокрация, неефективни публични системи на образование, сигурност, здравеопазване, съдебна система, която никой не харесва и никой няма особено доверие, медийна среда, която е доста изкривена, самият факт, че има няколко обединения, съюзи, говори, че там също има някакви търкания, къде - видими, къде - невидими. Всички тези неща създават една среда, която не благоприятства бизнеса.
Едни предприемчиви инвеститори сега са в доста затруднена ситуация. Говоря за възобновяемите енергийни източници.
Това с възобновяемите енергийни източници е типичен случай на сбъркани политики на регулатора и министерството на икономиката. Които първо създадоха изключително благоприятни условия, България, ако не се лъжа, беше най-изгодното място в света да се строят фотоволтаични паркове за определен период от време. Когато създадеш такива условия, естествено, тези паркове се построяват, финансират се, заработват. След което обаче се оказа, че средата, икономиката ни не може да понесе такива неща. И настина в един много спешен порядък нещата се обърнаха на 180 градуса. Такива резки промени са невъзможни. Очевидно е, че процесите в света от гледна точка на поевтиняване на слънчеви панели, основно водят до промяна на икономиката на тези проекти, правят ги твърде добри, за да са истина. Но пък да отидеш от едната крайност в другата е една степен на непредсказуемост и затруднително, за да се прави проектно финансиране, което по принцип е начинът, по който се финансират такива по-големи проекти и създава несигурност. И, разбира се, ще се отрази по някакъв начин и на нивото на чужди инвестиции, както и местни.
В опита да защитят правата си представители на ВЕИ сектора казаха, че дори българските банки, поне тези, които са кредитирали техните проекти, може да бъдат застрашени.
Не, не.
Това блъф ли е?
Аз не искам да кажа, че е блъф, но мисля, че няма банка, която да е взела в портфейла си повече, отколкото може да понесе. По принцип ние имаме достатъчно начини да си диверсифицираме риска. Това няма да застраши стабилността на банките, но това ще застраши рентабилността на проектите и рентабилността на кредитите, които тези банки са дали. Тоест там ще имаме затруднение в изплащането, удължаване на сроковете, повишаване на финансови разходи респективно за клиентите. Тоест не е щастлива историята, но чак до някакви апокалиптични сценарии за банките няма да се стигне.
Друг изненадващ и може би не много благоприятен за банките ход на управляващите, беше въвеждането на данък върху лихвите по срочните депозити.
Не, нека да се разберем, това е неутрално за банките. Защото това е данък, който взема държавата. Ние сме само технически изпълнители на този закон. И мисля, че политическият ефект от него, който е негативен за управляващите, е много по-голям, отколкото материалният ефект, който те ще получат като евентуален приход.
Това обаче ще промени ли по някакъв начин поведението на потребителите?
Няма да го промени драматично. Потребителите са доста консервативни в навиците си. Освен това не бива да забравяме, че депозитът в България е защитен до 100 000 евро с държавна гаранция и тази гаранция е достатъчно силна мотивация хората да си държат парите в банките. От друга страна, ние и преди сме имали продукти, които не са чисти депозити, а са по-сложни като парични фондове, структурирани депозити, взаимни фондове, всякакви такива неща, които де факто може би ще станат малко по-популярни за хора, които се интересуват и не искат да плащат този данък.
Можем ли да очакваме по-атрактивни оферти при безсрочните влогове, при детските влогове?
Не мисля, че ще имаме по-атрактивни оферти. Те си имат дадени характеристики. По принцип тенденцията в момента е към намаляване на лихвените нива както по депозитите, така и по кредитите. Не драматично. Тенденцията се очерта в последните месеци и тримесечия. Така че всъщност ние имаме интерес да имаме ниски лихви и върху депозити, и върху кредити. Самата теза, която чух от правителството, че депозитите трябва да заработят, мисля, че ако се анализира внимателно, ще се види, че съотношението на кредит към депозит в системата е в полза на кредитите, тоест кредитите надвишават с 10-12 процента сумата на всички депозити, което означава, че тези депозити вече работят.
Изрази се теза, че заради въвеждането на данък лихва, банките ще започнат да предлагат най-различни продукти и може отново да се заговори за така наречения депозитен туризъм, който видяхме преди години.
Както виждате, в момента нямаме такива специални, големи движения. Първо, хората са доста консервативни. Второто, те преценяват все пак рисковете, защото на пазара има тридесет и няколко банки, нали, коя банка е по-малко рискова и предлага по-добра услуга, така че не са само условията по някакъв депозит или някакъв много хитър продукт, който ще позволи да се избегне този данък. Защото не забравяйте, че продуктите трябва да бъдат съобразени със закона. Защото аз не искам да предложим продукт, който ще вкара и банката, и клиента ни в беля с данъчните след определено време, нали примерно да кръстим някакъв депозит, който е де факто срочен, да го кръстим разплащателна сметка и да плащаме висока лихва. Теоретично това би трябвало да работи до момента, в който те хванат данъчните. Ама ние не искаме да го правим това нещо. Така че не бихме си позволили да предложим на клиентите си продукт, който ги вкарва в потенциален спор с данъчните. Все пак трябва да се спазват законите такива, каквито са.
Ще има ли според вас такса за тези ваши клиенти, които имат депозит и чийто данък вие трябва да внесете към данъчните?
Не вярвам. Или и да има нещо, може би ще бъде в рамките на някакви стотинки или нещо такова, съвсем мъничко.
Ако се върнем назад към цялата 2012-а, каква беше тя за банките? Какви да са очакванията ни за 2013-а?
Банките няма как да са по-добре от клиентите си. 2012-а беше такава за банките, каквато е била и за клиентите им - година с умерен, почти незабележим растеж. Защото в България растеж от около 1 на сто не се усеща на пазара като истинско подобряване заради ниската база, от която смятаме. Така че предполагам, че 2013 година ще бъде нещо подобно. Иначе традиционният афоризъм в това отношение е, че 2013 година трябва да бъде по-добра от 2012-а и по-лоша от 2014-а, за да има прогрес.
