На Андреевден мечките активно се хранят и чакат първия сняг, за да заспят
На Андреевден мечките активно се хранят и чакат първия сняг, за да заспят / снимка: Sofia Photo Agency, архив

В момента мечките все още активно се хранят, основно с жълъди и чакат първия сняг, за да заспят зимен сън. Това каза Александър Дуцов от Сдружение за дивата природа „Балкани”, по повод днешния празник Андреевден, честван още като „мечкин ден” в много райони на страната.

Вярва се, че на този ден мечките изпадат в летаргия и се събуждат чак по Благовец - 25 март. Цяла зима те спят, поради липса на храна, като преживяват от натрупаните запаси и до пролетта губят до 50 на сто от теглото си. Едва с пролетното затопляне, когато се появява и растителната храна в природата, започват да усещат глад, събуждат се и търсят начини да възстановят подкожните си запаси.

Доскоро  имахме четири животни, маркирани с GPS-нашийници - две мъжки и две женски, уточни Дуцов. За едно от тях обаче - Добри, специалистите предполагат, че е станало жертва на бракониери. От месец той не подава сигнали, а и нашийникът го няма в района, където последно е проследен - на север от Девин, в посока Кричим.

Младият Георги, който е маркиран в началото на май, когато е тежал около 60 кг., се е освободил от нашийника си. Експертите са го открили  на запад от Девин. Личи си, че маркировката е изхлузена, няма основания да смятаме, че се е случило нещо лошо с него, коментира Дуцов.

Останалите две маркирани мечки са Заима, която обитава района около Мугла в Родопите и Петя, която живее на запад от Девин. И двете се хранят интензивно, тази година е много богата на жълъди, това е и една от причините да няма толкова щети от мечки, отбеляза специалистът. „Предполагам, че докато не падне сняг, мечките ще трупат запаси. Жълъдите са високоенергийна храна, която позволява натрупването на подкожна мазнина”, коментира той.

Експертите са установили, че два мъжки екземпляра, преброени в Родопите при последния мониторинг, са успели да стигнат Стара планина, разказа за БТА Светлана Аладжем от фондация „Информация и природозащита”, която също като Сдружение за дивата природа „Балкани”, работи активно за опазването и изучаването на вида у нас.

Специалистите са установили това чрез ДНК изследванията, които правят. Ако имаше повече проходи, през които да минават мечките необезпокоявани от Родопите до Стара планина, гладът за тях нямаше да е толкова страшен и нямаше да има толкова щети в Родопите, коментира тя.

Последвайте ни

Общество