Лидерът на ДСБ Иван Костов посочи ГЕРБ и партията на Меглена Кунева за новата подмяна на десницата и преките съперници на тъмносините. В интервю за Дарик Костов каза, че в момента ГЕРБ „повръща" част от онова, което партията на Бойко Борисов е засмукала като членове и симпатизанти от старата десница.
По думите на лидера на ДСБ опитът на Бойко Борисов да прехвърли в СДС проваления избор на конституционен съдия бил „мутренска атака". Според Иван Костов е добре, че Петър Стоянов е отказал номинацията за този пост. Според Иван Костов едва ли на изключените или напусналите СДС би им стигнало времето, за да създават в момента нова партия. Той подчерта, че очаква да чуе тяхната позиция, но на въпрос уточни, че те могат да бъдат част от една нова „Синя коалиция" - макар и не във същия й вид.
Иван Костов бе гост в рубриката на Дарик „20 години по-късно", която е част от инициативите, с които радиото отбелязва своя 20-годишен юбилей. В нея с помощта на гостите слушателите на радиото и читателите на DarikNews.bg връщат лентата на времето към знакови събития от последните две десетилетия. С бившия премиер и лидер на ДСБ си припомнаме случилото се през 1997 година. Можете да чуете интервюто в Radio.Dariknews.bg
Костов отбеляза, че тогава България е била на ръба на фалита и за да се потърси и да бъде дадена на страната ни международна помощ, неговото правителство се е наложило да изпълнява тежка антикризсна, спасителна програма, която сравни с мерките, които сега предприема Гърция. Бившият министър-председател призна, че съжалява, че управляващите тогава не са имали време да обяснят на хората предприетите нужни реформи и тяхната значимост за икономическото спасяване на страната ни. Ето какво още каза Иван Костов пред Дарик:
Поканих ви да говорим за миналото, за една година с исторически събития, които оставиха отпечатък върху всички нас, но и дала старта на най-успешното управление на десницата - 1997 година. По традиция започваме с актуални теми и някак днес ми се стори ирония на съдбата, че 15 години след онези събития трябва да коментираме има ли го или го няма днес СДС.
Да. СДС се постави в изключително трудна ситуация. Както казва Надежда Нейнски, те стигнаха до там да обявят собственото си управление или управлението, в което бяха основна доминираща сила, за най-големия провал на прехода. Това е самото дъно. По-голямо политическо дъно, по-дълбоко дъно от това няма. В този смисъл отидоха много встрани от това, което беше СДС, когато се нагърби с тази много тежка отговорност да започне много сурови антикризини мерки и да се опита да реформира страната колкото може да бъде направено това за четири години: основно да въведе валута, да стабилизира банките след 14 банкови фалита, да балансира бюджета, който беше опасно разстроен, изобщо да направи преориентацията на България към евроатлантическата общност. Това беше политическа сила, тогава заредена от един много голям ентусиазъм на хората, от гражданските протести през 1996-а и началото на 1997 година, които продължиха до отказа на БСП да състави правителство.
Преди да се върнем към тези години обаче няма как да не попитам за този трус, който тече вече втора седмица в синята централа. Намесиха ви и вас, обвиниха ви, че заедно с БСП, в комбинация с тях всъщност, действате в някаква кампания за унищожаването на СДС.
Не, не мога да приема това за сериозно. Това са абсурдни изказвания, както многото други абсурдни изказвания, които се чуха тези дни. Аз реагирам принципно и първи казах, че не бива сините да позволяват гафът, големият гаф на Бойко Борисов, Станишев и Доган, защото те се сговориха да излъчат Венета Марковска в парламента, довел до международен скандал, защото това е което Европейската комисия прави...
Това отекна за голямо съжаление.
... целият този позор да бъде хвърлен в двора на сините. Това не е редно да се прави. Това ми е била единствената реакция през цялото време.
Вие изразихте и надежда президентът Стоянов да не влиза в този капан. Той вече огласи решението си, но според вас играе ли и чия роля играе той в тази пиеса?
Аз мисля, че той не изигра ролята, която трябваше да изиграе по замисъла на сценаристите. И това е добре, защото щеше да бъде наистина ужасно унизително след Венета Марковска всички да се хвърлят вкупом, защото това щеше да стане - да се хвърлят вкупом срещу Петър Стоянов. БСП даже заяви, че щеше да го направи и с охота щеше да го направи, последвана от ДПС, които ни казаха, че също няма да го подкрепят. И изобщо щеше целият този позор да се прехвърли върху сините и щеше да е неспасяемо.
Да, но ехото сега отекна и доведе до това, че има изключени, други, които вероятно ще последват съдбата им.
Това вече са въпроси на Съюза на демократичните сили. Те ни засягат, но в много по-малка степен.
Това ли се целеше обаче според вас? Дали бихте приели за добър в кавички или не този ход на Бойко Борисов да подхвърли тази тема и да тества синята партия?
Този вид аз ще ги нарека мутренски атаки, защото това не е политическо, това са недопустими от политик действия - никой не прави в Европа така политика, но това натоварване на парламентарно представена сила със собствените ти грехове, това никой не прави и то с цел да я разбиеш, да я доразбиеш. Това са прийоми на улицата, на организираната престъпност, които изглежда нахлуха в политиката през управлението на Бойко Борисов основно. Защото ние и с БСП, и с ДПС, и със Сакскобургготски сме били категорични противници, опоненти и опозиция, но никой не си е позволявал да действа така срещу нас, никой.
Всичко това показва ли, че ГЕРБ управлява „Раковска 134"?
Не мога да кажа това.
Цитирам тези, лансирани в публичното пространство.
Не мога да коментирам мненията на други хора. В случая предпочитам да се огранича само в собствените си виждания, за да не създавам допълнителни напрежения в и без друго напрегнатата ситуация, да не причиня злоба у някого, коментирайки го в един или друг стил.
Какво обаче би целяло това ръководство на СДС, все пак наблюдавате действията, не може да не анализирате - да направи бъдещ кабинет с ГЕРБ, да се претопи...
Да се явят с ГЕРБ на изборите. То беше казано от тях.
В прав текст вече от доста от тях.
Да. Незавидна съдба за СДС, много незавидна. Това обаче показва, че ако ние не бяхме създали ДСБ, за да запазим достойнството на десницата, сега всички щяхме да се търкаляме в краката на Бойко Борисов и на Цветанов.
Вие преди няколко дни казахте, че сте останал, за да запазите посоката.
Еми, да. Ето сега се разбира какво съм имал предвид преди повече от десет години. Тогава ме обявиха за луд. Спомням си Кънчо Стойчев и някакъв друг ме обявиха, че съм луд, че говоря някакви несвързани неща, че въобще на разбирам какво говоря. До такава степен бяха ослепели и оглушали.
Всички, обаче, виждайки ситуацията в старата десница...
Сега се вижда, че ако не беше основано ДСБ, ако не беше запазен този капацитет, тези хора, тези идеи, тези принципи, всичко това щеше да бъде погребано от тази катастрофа.
Катастрофа наричате случилото се.
Как да го нарека? Така го наричат голямата маса наблюдатели и аз за съжаление трябва да приема тяхната преценка.
Ще сбъркат ли хората, изключени, напуснали, които се обединиха около едно ядро - съюз „Единство" го нарекоха като свое работно заглавие, ако тръгнат да формират нов политически субект?
Аз мисля, че може би няма да им стигне времето за нов политически субект. Защото създаването на политическа партия... Вижте Касим Дал колко месеци работи, въпреки че се яви на избори...
С Мария Капон.
Не, той сега няма да бъде с Капон. Но заедно със своите колеги, които спечелиха определени позиции от ДПС. Месеци наред, почти година и повече, за да създадат политическа партия и сега ще я направят през декември. Искам да кажа, че това не е просто. И тя все пак тяхната ще е регионална нали.
Факт. А това може ли да рестартира Синята коалиция - тези хора, енергията на хората, които останаха извън СДС? Синята коалиция ще има ли по-големи шансове в такъв вид, отколкото настоящото СДС?
Изненадващ на пръв поглед въпрос, но аз мисля, че го задавате затова защото пред очите на всички Синята коалиция беше торпилирана многократно от „Раковска 134". Многократно. С всевъзможни недопустими изявления, критики, раздори, вкарване на дебат вътре в коалицията по най-различни въпроси. Такива неща имаше много. И вие сигурно затова ме питате това няма ли да спре, тоест другите хора, които са излезли, които са защитници, те са искрени и не биха тръгнали да атакуват собственото си политическо творение - Синята коалиция. Мисля, че сте права, така е, не биха тръгнали. Те биха могли да бъдат част от една нова Синя коалиция.
И тя да тежи достатъчно.
Да, разбира се. От тази гледна точка нагласата в ДСБ е категорично в подкрепа на Синята коалиция. Може би не в онзи вид, в който беше, но това дължим на нашите избиратели, така считат моите колеги, аз съм съгласен с тях. От тази гледна точка ще се окаже, че имаме паралелни виждания, насочени в една и съща посока.
Попитах ви, защото в деня, в който, ако не се лъжа, Надежда Нейнски заговори за този съюз „Единство", вие тогава някак имахте нюанс в коментара си към техните опити.
Имах, защото те...
Към пораженческото им виждане дори за шансовете да се влезе в следващо Народно събрание.
Да, това със сигурност никой политик не декларира, преди да отиде на избори. Това е така да се каже политически недопустимо. По-добре да не отива на избори. Защо изобщо трябва да си служи с подобни неща? И ние се учудихме много, като ни казаха да отменим някакви свои решения против Синята коалиция. Ние нямаме такова решение в ДСБ. Защото те призоваха и двете партии да отменят тези решения. Вероятно са визирали преди всичко СДС, но сложиха и нас там и ни объркаха сериозно. И накрая ние няма да се съгласим при никакви обстоятелства, с никой, че ние носим каквато и да е било вина за това, че СДС излезе от Синята коалиция. Каква е нашата вина? Ние договорихме споразумение, ние подкрепихме споразумението, СДС го отхвърли. Ние как сме виновни за това, че СДС отхвърли подготвено споразумение от негови и наши представители? Затова няма как да бъдем убедени, че в името на нещо трябва да поемем част от вината за напускането. Просто не е коректно, не е вярно това и нека да бъдем честни пред хората. Ние, ако започнем да правим такива неща пред тях, ще излезе, че сме някакви политиканстващи такива, които са готови всичко да преглътнат, всичко да приемат в името на някаква политическа цел.
Ако правилно ви разбрах, с днешна дата вие виждате по-сериозни шансове за рестарт на Синята коалиция с тези хора, които по една или друга причина доброволно или не, останаха извън СДС?
Нека да оставим те да носят инициативата. Без друго имаше безпочвени, абсолютно неоправдани и непредизвикани обвинения към мен и ДСБ, да не даваме повече храна за такива неща. Аз очаквам тези хора да заемат активна позиция. Каква точно ще бъде позицията им, нека да изчакаме. Убеден съм, че едва ли ще секне тяхната енергия, защото, повярвайте ми, аз ги виждам в парламента, не е лесно на тези хора в момента. В никакъв случай. Не им е лесно. Те генерират много вътрешна съпротивителна сила, много принципност, за да се противопоставят на това, което считат, че е абсолютно неправилно.
Понеже не искате и не е редно да говорите от тяхно име, но специално, ако говорим за ДСБ, кой е истинският политически съперник на ДСБ с днешна дата?
ГЕРБ и Кунева, новата подмяна на десницата. Това са преките съперници. Ние се борим за едни и същи избиратели, за доверието на едни и същи хора.
Имате ли вие лично обяснение защо ГЕРБ изсмука дясното, старата десница?
В момента го повръща.
Повръща ли го?
Да.
И оттам да очакваме ли и нови формации да се нароят или просто ще се захрани старата десница?
Хората ще решат. Знаете ли десните в България нямат много силна традиция. По-скоро традицията им е била на нагаждане, на пригаждане. Примерно към царския двор, към царя, към денонсираната конституция, веднъж, два пъти, няколко пъти... Оцеляване сред преврати, които са нарушили демократичния ред в страната. След това съглашателство на значителна част от тях в Отечествения фронт. Изобщо десницата в България няма история на...
Двадесет години.
Не, не, аз нарочно посочих старата история. След това е пречупена една значителна част от тях. Ето виждате сега колко всъщност много близки до комунистическата номенклатура деца на семейства се гордеят с дядовците си, които са страдали от комунизма, а всъщност семействата им са направили големи компромиси с комунистите, които всъщност в буквалния смисъл на думата много често са избивали техните родители. Има го това, нали го знаете, виждате го. Ето, и Кунева прави опит да се гордее с някакви предци в миналото, както и Бойко Борисов говори за дядо си, пък той не му е дядо, пък му е и прадядо, пък дали е бил, не е ли бил, никой не ги знае тези неща, но става модно. Но тази мода е възможна, защото е имало такова поведение. Исках да кажа, че в десницата няма достатъчно смелост, особено редовите избиратели. Има десни избиратели с възстановени земи, с възстановени имоти, с недвижима собственост, които казват, че реституцията е порочна. Можете ли да се представите такова чудо?
Аз по-скоро се хващам за това, което....
Не можеш да казваш такова нещо, защото тези имоти са отнети от твоето семейство насила незаконно от комунистите и са ти възстановени поради демократичните промени не в България, а в цяла Европа. Как така се обявяваш против? Ти наричаш нещото, от което ти самият, лично, семейството ти се е възмездило, ти го наричаш порочна реституция, защото така го нарича БСП. Между тази десница, която е склонна да проявява такова малодушие, се рекрутира един подвижен електорат, който отиде при Бойко Борисов.
Аз се хванах за думите ви, че ГЕРБ сега връща, „повръща" част от погълнатото от старата десница.
Да, защото вие използвахте думата за изсмукване.
Да, заиграхме с думите. Но на това ли, което те ще върнат, разчита ДСБ за влизане в следващото Народно събрание?
Бойко Борисов направи фундаментален отказ от ценности на десния човек. Реабилитацията на Тодор Живков, която той си позволи на няколко пъти, е недопустима в представите на десния човек, каквито и да са десните - и смели, и не толкова смели, те имат еднозначно отношение към тоталитарния режим.
Ще стигнат ли тези осъзнати десни избиратели обаче, за да сте част от следващото НС?
Със сигурност.
Нямате никакви съмнения?
Нямам никакво съмнение, да.
С днешна дата съжалявате ли, че преди малко повече от три години подкрепихте кабинета „Борисов"?
Не съжалявам, защото това беше политическо решение на необходимостта да бъде подкрепена програма, която съвпада с нашата програма. Ако ние не бяхме подкрепили Борисов тогава при пълното съвпадение почти на програмите и на антикризисните мерки, които много е възможно те да са преписали и от нас, защото нашата програма излезе около две-три седмици преди тяхната, при пълното съвпадение, ако ние се бяхме държали като хора, които не четат програми и политики, щяхме да бъдем обвинени в някакъв политически егоизъм, някакво партизанстване, сметкаджийство, ако щете, дори и в непочтеност. Представяте ли си, ние в Синята коалиция се обявяваме срещу правителство, което иска да изпълни нашата програма? Е, ние какви политици сме при това положение? Ние не сме политици, ние сме някакви хора, които са сигурни, че Бойко няма да изпълни тази програма, ама към онази дата как да сме сигурни? Как го обясняваме на хората, че сме сигурни, че той няма да изпълни тази антикризисна програма, което стана ясно в следващата една година, нали?
Аз затова ви питах с днешна дата дали съжалявате.
Не, не съжалявам, защото си давам сметка как се вземат тези решения. Защото ние сме били изправени не пред печеливш и губещ избор, ние сме били поставени пред необходимост. Има ли такава политика на офериране? Има. Ще я реализират ли правителствената програма? Казват, че ще я реализират. Как да не го подкрепиш това правителство? Сега, ако обаче излязат със същата програма и кажат: не, не, ние се връщаме към същата програма, сега има основание да кажем: нямаме никакво доверие в това, че ще го направите. Сега, след три години. Времето най-ясно показва кой къде стои.
1997 година: голяма обществена енергия, след това голямо гласувано доверие, след това тежки решения.
Ситуацията беше много тежка наистина. Но и имаше много концентрирана гражданска енергия, имаше много нагласа да се предприемат радикални мерки. Защото месечната инфлация беше триста процента, просто парите се изпаряваха в ръцете ви. Националната валута в един момент стигна 3000 лева за долар, днешни три лева на практика. Страната беше пред фалит, втори фалит след 1990 година. В края на 1996 година България беше останала с някакви 200 млн., ако не се лъжа, резерви, които нямаше да стигнат за плащанията по преструктурирания дълг и на практика Виденов загуби подкрепата, защото беше на ръба на обявяването на фалит. Тогава МВФ и СБ поискаха въвеждането на валутен борд всъщност като предпазна мярка срещу безобразията, които се вършеха в България. Например нападението срещу банките - „не връщайте кредитите", ако си го спомняте. 14 фалирали банки, 70-те най-големи предприятия поставени в режим на ликвидация. Това беше време, в което средната работна заплата през февруари беше 12 долара, 35 000 лева, средната пенсия - 18 000 лева, 6 долара. Това беше положението. Можете да си представите какво можеш да купиш с 12 долара. Можеха да се купят 3 кг сирене.
Те и цените се сменяха с часове.
Да, те се сменяха по-бързо от парите, които хората получаваха. Така че този разказ, заедно с хората на площада, бедстващи, гладуващи, защото се беше върнал най-черният спомен от 1990 година, когато вече в условия на пълна липса на стоки се редяха за мляко. Тоест беше си почти същата катастрофа, както през 1990 година при Луканов. Аз си спомням първите камиони с помощи, защото Европа започна да помага веднага и хората ги гонеха по площада около храм-паметника „Св. Ал. Невски". Това са наистина много мрачни времена. Сега много неща не се разбират, защото станаха много бързо тогава, ние действахме наистина много стремително, много бързо. Например малцина си дават сметка срещу какво България получи подкрепа да възстанови валутата си. Защото България нямаше пари на практика. Имаше някакви хиляди левове, които печаташе непрекъснато. Срещу какво покри задълженията по дълга, тоест защо не обяви фалит, нали? Вижте какво става в Гърция. Само че на България никой не беше съгласен да опрощава така дълга, защото вече беше опростен. Уж добре опростен от правителството на Любен Беров. Казваха „много хубава сделка". Очевидно сделката не беше хубава. България не можеше да обслужва намаления частично, с 50 процента главницата дълг. И на практика трябва да се попитаме: а защо изведнъж светът обърна положителната страна към нас. Защото изпълнихме същата програма, която карат Гърция да изпълни в момента.
Аникризисната.
Антикризисна, спасителна - затваряне на всички бюджетни субсидии, продажба или ликвидация на предприятия. Ние успяхме да продадем - от 73 продадохме всички, две фалираха и прицелът е в тях, в момента всички ги повтарят. Това е „Балкан" и даже не точно за „Кремиковци". Това са. Но останалите оцеляха и бяха спасени от ликвидация. България успя да се справи с тази невероятно тежка криза, да възстанови паричната си система, да спаси банковата система след фалита на 14 банки и да балансира бюджета, който между другото вървеше с 13 процента дефицит, просто нямаше откъде да се финансира дефицитът. Това беше нещо колосално. Парите дойдоха от международните финансови институции срещу програма за затваряне на бюджетните субсидии, програма за приватизация, бърза, стремителна, много бърза. Сега казват била престъпна приватизацията. Това го говорят хора, които наистина не си дават сметка в какво състояние е била България през 1996-1997 година. Не са си давали сметка, че всичко щеше да се срути отново, България щеше да преживее втори фалит.
Кажете ни каква е истината за срещите ви с Николай Добрев покрай тези януарски събития? През последните дни имаше повод да се говори - свидетели споменаваха за шест срещи за месец и половина, среща на Копитото. Какво се договорихте с БСП преди връщането на мандата?
Нищо не съм се договорил. Но ние поддръжахме контакти като отговорни политици. Добрев беше отговорен политик и не беше страхлив човек. Той дойде в момент, в който Виденов не смееше да дойде в Народното събрание при парламентарната си група. Добрев дойде. Той беше и смел, и отговорен човек. Диалогът между смели и отговорни политици, особено в трудни моменти е задължителен. Някои се опитват сега да напишат това като моя черна точка. Това са политически абсолютно незрели хора. Те не знаят какво е точно политиката.
Има ли нещо, за което съжалявате от това време, от този иначе успешен мандат, заради което смятате, че загубихте цялата тази обществена енергия?
Съжалявам за малодушието на много хора, например на тези, които си възстановиха собствеността върху земите и обявиха земеделието за ликвидирано от нас, въпреки че БСП призна, че е довело до фалит българското земеделие в официални документи. Аз за тези хора съжалявам, за това, че не сме им обяснили или че не сме ги спечелили за това, което правим, за тези, които ги е срам да кажат, че са си възстановили имоти, защото те са техни, на техните семейства и са били заграбени. Съжалявам, че много хора не събраха смелост да кажат, че е била абсолютно необходима приватизацията, за да имаме сегашната икономическа и финансова стабилност. За съжаление не можахме това да комуникираме, сигурно да го обясним, за това съжалявам. Но времето беше ужасно оскъдно, повярвайте, нямаше никакво време не за рязане на ленти, дори за обяснение нямаше време. Просто трябваше непрекъснато да се вземат много важни, и много тежки и трудни и гледахме да изпипаме решенията, колкото се може повече.
Малко останахте хората на ръководни позиция от последните 20 години. Вие, Ахмед Доган, доктор Тренчев - лицата, задържали се на политическия терен.
Какво трябва да кажа тук? Да се засрамя?
Обикновено се пита: мислите ли, че политиката трябва да бъде леко загърбена в плановете ви?
Имам представа какво е политиката като професия. Малцина имат представа. Доган също има представа вероятно, но сигурно по друг начин вижда тази професия, с по други цели, но малцина са тези, които си дават сметка, че политиката е много тежко, трудно изкуство и наука едновременно и че за да се запази нивото на политическата компетентност и експертиза, трябва да се предаде от хора, които го могат, които знаят как, които имат опит, на хора, които имат енергията, устрема, младостта и могат да продължат нататък. У нас всички опити да започне отначало всичко, защото всички са маскари, доведоха до Симеон Сакскобургготски, след това до правителството на тройната коалиция, след това до Бойко Борисов. Все катастрофални обществени експерименти на избирателя.
