Обществото ни е много толерантно към различните култури, но когато се стигне до брак, българинът предпочита да каже "да" на партньор от своята родина, коментира психологът в Института за изследването на населението и човека към БАН доцент Маргарита Бакрачева.
България е на едно от последните места по смесени бракове в Европа
По данни на Националния статистически институт България е на едно от последните места по смесени бракове в Европа заедно с Румъния - около 1700 са българките, които сключват брак с чужденец на година, 600 са мъжете в България, които се женят за чужденки.
В цяла Европа за периода 2008-2010 г. средно един на всеки 12 сключени брака е смесен, отчита изследване на Евростат. Статистиката показва, че смесените бракове са важни индикатори за социалната интеграция и потенциални фактори за социалните и културни промени в ЕС.
Най-високи нива на сключени смесени бракове са регистрирани в Швейцария и Латвия - над 20 на сто, Люксембург - 18 на сто, Кипър, Франция и Германия - около 15 на сто.
Според Бакрачева не липсата на толерантност, неприемането и предразсъдъците са причина за по-малкия брой смесени бракове, а по-скоро устоите, с които сме свикнали и потребността от запазване на нашата идентичност. Чест модел е например, когато българи отидат да живеят в чужбина, да сключват брак помежду си, защото това им помага да се чувстват свързани с корените си и да създадат своя общност.
До голяма степен промените у нас стават насила, наложени са отвън поради промяна във външните обстоятелства и среда. Променяме се поради необходимост, което не се дължи единствено на консервативни тенденции, смята психологът. Тя посочва като засилена тенденция за България стремежа към избягване на несигурността и неопределеността. Предпочитаме познатото, стабилността и сигурността.
В началото всеки смесен брак изглежда като игра
В началото всеки смесен брак изглежда като игра, в която всеки от партньорите с интерес попива новото от чуждата култура, но с времето нараства необходимостта от проява на повече толерантност и компромиси. Ако за един брак между сънародници основното предизвикателство е напасването на характерите, то за смесения брак освен смесването на идентичностите на партньорите, съществува и допълнителен товар от смесване на две различни култури, отбелязва Бакрачева. По думите й ако дистанцията между партньорите не е прекалено голяма, различията могат да се запазят само на ниво приятни усещания.
Ние живеем в мултикултурна среда и изследванията показват, че българите проявяват висока степен на толерантност и търпимост. Според психолога много смесени общества, за които се предполага, че са толерантни към другостта, на практика доказват, че не разполагат с достатъчна търпимост на по-дълбоко ниво.
Не е тайна, че в годините на преход много българи потърсиха изход чрез брак с партньор от добре уредена западноевропейска страна, но впоследствие повечето подобни съюзи се оказват проблематични. Доколко един брак по сметка може да продължи неограничено дълго във времето, зависи от въпроса за емоционалната страна и доколко страните в него са реално удовлетворени и щастливи, посочва Бакрачева. Щастието и удовлетвореността зависят от това дали двама души вървят в една посока. Ако това условие е изпълнено, тогава различията не са непреодолими и нагаждането става с желание.
Не така добри са прогнозите за смесения брак, ако съпрузите изповядват различни религии, смята психологът. Религията е изконна част от самоопределеността на човек - и в личен, и в социален план. Различия в бита, нормите и променливи като индивидуализъм-колективизъм не са пречка. Ако обаче религиозната принадлежност е различна, това определено не дава добри перспективи за бъдещето на двойката, отбелязва Бакрачева. Смесват се чувствата, които се противопоставят на основна част от отговорите "Кой съм аз", т.е. до известна степен "Аз"-ът се противопоставя на желания човек.
Необективни очаквания от смесения брак
Често дамите си мечтаят за своята приказка и непознавайки ситуацията и живота навън, си запълват празното пространство с мечти и гледат света единствено през розови очила, отбелязва Бакрачева. Това се отнася и за всеки един случай, в който вместо да преценим и внесем и разум в решенията си, се водим даже не от чувствата си, а от желанието да направим фантазиите си реалност, посочва тя. Според Бакрачева ако имаме нереалистични очаквания, те няма как да бъдат изпълнени и съответно оставаме с горчиво усещане. (БТА)
