Четири варианта за обходен път за тунела под Шипка. Стар танков път край Казанлък може да се окаже решаващ
Четири варианта за обходен път за тунела под Шипка. Стар танков път край Казанлък може да се окаже решаващ / ПРЕС ТВ

Четири варианта на обходен път за тунела под Шипка бяха обсъждани в Казанлък от представители на общинската администрация, кметовете на населените места, през които се предвижда да преминава трасето на обходния път, общински съветници от Комисията по устройство на територията. В дискусиите участва и инж. Диана Манева, експерт от Агенция "Пътна инфраструктура". Тя запозна присъстващите с различните варианти на обходния път за тунела под Шипка, който трябва да изведе увеличения поток от автомобили на основната пътна артерия за Бургас и София.
Един от четирите варианта, който на пръв поглед е най-лесен за осъществяване, стана повод за голяма дискусия по време на обсъждането. Вариантът за обходен път засега - това е съществуващият път през селата Дунавци и Шейново. При този вариант на трасе на обходен път от тунела под Шипка в казанлъшкото землище се очаква огромен трафик от София за Бургас. Този трафик ще затрудни и натовари изключително пътя, преминаващ през казанлъшките села. Това от своя страна ще наруши и затрудни нормалния живот в тях. Особено ще се утежни ситуацията на живеещите в Дунавци, тъй като при този вариант обходният път и огромният трафик практически преминават през селото. Отделно от това, пречка ще е и преминаването през жп-прелеза, където се очаква да се образуват километрични „тапи".


Извън тези четири обсъждани варианта,


всеки от които носи и своите недостатъци, общинският съветник от групата "Експерти за Казанлък"- строителният инженер Цветан Шиков, който е и председател на ПК по устройство на територията, инфраструктура, строителство и транспорт в Общинския съвет, припомни за наличието на работен проект за обходен маршрут още от 80-те години, който може да реши проблема в много голяма степен и може да облекчи ситуацията около селата, които ще са най-засегнати от увеличения трафик. Това е познатият като бивш танков път, който започва от паметника „Септемврийци" на север от Казанлък до Крънското ханче и стига до разклона на с. Копринка.
Този път е част от разработван от общинската администрация в средата на 80-те години на миналия век проект за Западен обход на Казанлък . По това време инж. Шиков е бил ръководител на отдел "Архитектура и благоустройство" в Община Казанлък и е взел активно участие в разработката му. Според Шиков,

Възможностите на стария танков път са два:


те да извеждат до двата входа за село Копринка - този, за стария път, и другия, пó на запад - на главния път за София. Между тези два входа има т. нар. местност „Чешмите", като на това място, според общинския съветник, може да се осъществи връзката чрез изграждане на „детелина" за включване в главен път 1-6 София-Бургас. Именно тази „детелина" би могла да избегне сериозните „тапи" в движението. При този вариант, обаче, се очакват

сериозни отчуждителни процедури на имоти.

Това е скъпо мероприятие и отчуждителните производства са за сметка на Агенция „Пътна инфраструктура" респективно Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Затова общинският съветник от "Експерти за Казанлък" предлага на местната администрация да намери този проект за Западен обходен път на Казанлък и да търси съдействие чрез Областната администрация за неговото използване за нуждите на изграждането на обходния път за тунела под Шипка и за лобиране пред АПИ и МРРБ. Отчуждителни производства ще са необходими и за изграждане на пътно съоръжение над същствуващата жп линия София-Бургас. Съгласуването на това пътно съоръжение с НКЖИ също ще отнеме от порядъка на 6-8 месеца.

Мотивите:

Ще излезе по-евтино, ще се съкратят и сроковете. Освен всичко друго, старият проект за Западен обходен път на Казанлък ще даде информация на общинската администрация за размера на площите, които ще попаднат в отчуждителните процедури. Това пък от своя страна ще позволи да се направи и приблизителна сметка за нужните средства за тяхното отчуждаване, за които ще се търси финансиране от АПИ и МРРБ. Спешното изваждане от архивите на този проект от страна на Община Казанлък би й дало предимства пред държавните институции за намирането на средствата за всичките тези процедури. Освен това, по този начин няма да се забави като цяло реализирането на проекта и ще се спазят всички срокове, свързани с реализацията на тунела под Шипка в началото на 2015год., са мотивите на общинския съветник Цветан Шиков.
При всички останали варианти става дума за значителен дискомфорт на населението в селата около обходния път за тунела под Шипка или за бавно изграждане и забавяне на процедурите. Допълнителна трудност ще са и съгласувателните процедури с БДЖ, ако се стигне до варианта изграждане на пътно съоръжение над жп-прелеза, който следва трасето на обходния път. Другите варианти, освен този, са неизграденият все още път Шипка - Голямо Дряново, Горно Сахране и Гердеме, съществуващият сега второкласен път Шипка - Шейново - Дунавци и преминаването през гр. Казанлък в посока София или Бургас. Погледнато от всички посоки, предложението на общинския съветник от „Експерти за Казанлък" изглежда твърде разумно и най-прагматично.
Инж. Диана Манева от Агенция „Пътна инфраструктура" бе категорична, че до момента експертите и специалистите в АПИ и МРРБ не са знаели за съществуването на този проект за западен обход на гр. Казанлък, за който Цветан Шиков е информирал. Тя каза, че въпросът е основно технически и също препоръча на общинското ръководство на Казанлък, докато се изгражда обходен път на Габрово за тунела под Шипка, да се намери възможност и начин за изготвянето на работен проект, на базата на проекта за Западен обходен път, който да бъде обсъден с експерти от АПИ.


Изграждането на тунела под Шипка

е един от най-важните национални обекти, част от Трансевропейски коридор, включен за финансиране в европейската програма „Транспорт" - 2007-2014 година . Плановете на МРРБ и на Агенция „Пътна инфраструктура" предвиждат стартирането на проекта за изграждането на тунел под Шипка да започне в първата половина на 2013 година. След преминаването му през Националния експертен съвет и одобрение от МРРБ, предстои остойностяване на отчуждените имоти. След приключването на процеса по остойностяването на имотите, с решение на Министерския съвет се обявяват самите отчуждителни процедури. След като приключат и те, се издава разрешение за строеж на същинския проект и изграждане на обекта. Реалното начало на строителството на тунела под Шипка се очаква да стартира през 2014 година. Тръжната процедура за обходния път на Габрово и тунела под Шипка вече е готова. Проектът е одобрен и индикативната стойност е 135 млн. лв., в които влизат обходът на Габрово и тунелът.

Тунелът под Шипка е определен като национален приоритет


и повече от 110 години е цел на поколения мечтатели от Габрово и Казанлък. Ражда се по времето, когато младата българска държава набира икономическа мощ и европейско самочувствие и е документиран на 16 март 1897 г. Тогава градското общинско управление в Габрово провежда свое извънредно заседание, на което се взема решение да се направят проучвания на Шипченския проход относно прокарването на железопътен тунел. С начинанието са ангажирани тогавашните народни представители Христо Манафов и Иван Пецов.
Към идеята за прокопаване на тунела се присъединява и казанлъшката градска управа, а през декември 1897 г. Народното събрание одобрява внесеното предложение за прокопаване на тунела, но последвалите политически боричкания осуетяват реализацията на проекта.

В най-новата ни история идеята за изграждане на съоръжението под Балканае възродена от кмета на Габрово Иван Ненов, като през 1994-та дори символично е направена и първата копка.


В казанлъшкото землище, като част от дейностите за тунела под Шипка, ще бъдат изградени три тунела. Най дългият е  3220 м, другите са по 90 и 290 метра.