"Сред отдавна потънали кораби, феерични корали, скали с неповторими цветове, риби и подводни същества като излезли от митологичен разказ е светът на моето спокойствие". Така силно и примамливо звучи поканата за премиерата на "Светът на спокойствието" - албум с фотографии и текстове на Михаил Заимов. Представянето ще бъде на 29 ноември от 19:00 в Галерията за музейно изкуство в София. Михаил Заимов гостува в Дарик Кафе, за да разкаже повече за албума, разкриващ тайните под вода, и не само.
Михаил Дюзев: Не е тайна за нашите слушатели и читатели, че по-голямата част от Вашето време минава под водата...
Михаил Заимов: Колкото повече, толкова повече. Старая се да прекарвам наистина много време под водата.
След успешните изложби с подводна фотография преминавате на следващо ниво - с книга.
Да, реших да събера по-добрите ми снимки от последните пет години в албум с подводна фотография. Това стана по естествен път, тъй като моето лично светоусещане винаги е показвало кои са по-добрите ми снимки. С дизайнера Филип Попов, мой приятел, скалъпихме този албум, като имахме голям шанс да попаднем на издателство, което само ни потърси.
Голямата битка на един автор е да намери издател, а в случая издателят Ви намира.
Вярвам в съдбата, както и в това, че нещата стават по естествен път. Смятам, че това съдействие ще даде плод, и то добър.
Официалното представяне на книгата ще бъде в четвъртък, казвам книга, защото има и текстове...
Пак естествено се получи, книгата се раздели на няколко глави. Една глава е за Черно море, има глава за макрофотографията - за малки рибки, които се крият в разноцветни корали, в прекрасни анемонии. Има няколко глави за потъналите кораби и една за лагуната Трък, където 1944 американците унищожават почти целия търговски флот на Япония. На дъното на лагуната има потънали 60 кораба. Смята се, че това е една от притегателните дестинации за хората, които обичат гмуркането сред потънали кораби. Имах големия шанс да отида там да правя снимки преди няколко години и всъщност разказвам историята за операцията Hailstorm или Градушка на български, в която американците буквално унищожават не само търговската флота, а и до голяма степен възможността на Япония да се снабдява със суровини.
Има текстове и за нашите страхове от акулите. Има какво да се прочете.
Освен от Черно море, откъде още могат да видят снимки читателите на този албум?
Има снимки от голяма част от океаните - и от Тихия, и от Индийския океан; както и от Средиземно море, от потъналия кораб Зенобия в Кипър, от Малта, които са атрактивни дестинации за гмуркачи от цял свят. И пак повтарям - има много хубав раздел със снимки от Черно море. В последно време в нашето съзнание се е загнездило усещането, че то е мътно, мръсно..., което, уверявам Ви, не отговаря на истината. Средиземно море в някои отношения е доста по-мръсно от нашето. Снимките от Черно море са много интересни, човек трябва просто да се гмурка и да наблюдава.
Свикнали сме да мислим за Черно море като за нашето море. То обаче мие бреговете и на Румъния, и на Русия... Гмуркали ли сте се от друга страна на Черно море?
В Турция. В Румъния е почти същото, макар че румънското крайбрежие е доста по-плитко от нашето - там за да стигнете дълбочини от 30 метра, трябва да влезете 10-15 километра навътре. По-голямата част от черноморските страни са обединени в момента в Организацията за черноморско икономическо сътрудничество. Малко известен факт е и не е шега, че преди три години се постигна договорка за правене на магистрала около Черно море, дълга над 7500 километра (смее се)....
Малко да се завъртим (смее се)....
Магистрали отвсякъде... Но последните години то се изчиства. Наличието на огромно количество делфини, които наблюдаваме напоследък, свидетелства за това. Масово се строят пречиствателни станции, които са едни от най-големите източници за замърсяване. Тази година не знам дали е въпрос на чудо или на нещо друго, но е факт, че има много риба в Черно море - толкова много, колкото хората отдавна не помнят да е имало.
Факт е, че почти всяка седмица водещата снимка на ежедневниците е с рекордния улов.
Рекорден улов има тази година, което е интересно, защото много хора смятат, че делфините гонят и ядат прекалено много риба. А старите рибари, с които съм имал възможност да разговарям, винаги са твърдели, че делфините са пастирите на морето и че те всъщност бутат рибата към плитчините, където ги очакват рибарите.
Напоследък е криворазбрано, че делфините късат мрежите...
Това е факт, има много голяма колизия в момента и трябва наистина да се вземат мерки, защото дефакто те късат не само мрежите на рибарите, а и мрежите на риболовните кораби. Това е нещо, което не се случва в другите морета. (...)
Книгата, която ще бъде представена в четвъртък в Галерията за музейно изкуство, носи заглавието "Светът на спокойствието"...
Така е кръстена, защото смятам, че там е светът на моето спокойствие. Под водата, далеч от материалния свят, телефоните, безсмислените разговори, напрягащата телевизия и така нататък.
Не гледате телевизия, казахте, че от доста време нямате кабелна телевизия.
Нямам кабелна телевизия от 2008 година. Не говорим за Созопол и вампирите, но кръвопийците, които ме гледат от телевизията, ми идват в повече.
Може би трябва и тях да ги хванете с макрофотография...
Не мога, те са неуловими (смее се).
В аудио файла можете да чуете целия разговор с Михаил Заимов, който гостува в Дарик Кафе на 27 ноември 2012.
