Очакваме над 8 млрд. евро от ЕС по Общата селскостопанска политика

Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” Румен Порожанов в „Седмицата” на Дарик:

Обсъдихме парите за транспортна инфраструктура, които България очаква от Европейския съюз до 2020 г., също толкова много са и парите, които чака за земеделие. Вашата гледна точка към споровете в Брюксел?

Като цяло дебатът в Брюксел е много интересен. Той, разбира се, не е за България, той е като цяло за целия бюджет на новия програмен период. Много динамично беше разглеждането на различните предложения за бюджети в рамките на последните два дни. Както знаете, комисията предложи един бюджет малко по-голям от настоящия програмен период под мотото да бъдат все пак ограничени разходите. Кипърското председателство предложи с около 50 млрд. евро по-нисък бюджет. Разбира се, това се видя недостатъчно на някои от страните членки и предложенията...

Т.е. цифрите са - комисията за общо селскостопанска политика предлагаше 387 млрд. евро...

В момента казвам като цяло, ще минем после към числата за ОСП... Тъй като бюджетът като цяло рефлектира и в различните аспекти на средствата за обща селскостопанска политика, респективно предложенията на Ван Ромпой в общ бюджет от 973 милиарда, от които 364 милиарда за общата селскостопанска политика, в един момент в дебатите вчера те нараснаха до 372 милиарда, но във всички случаи и двете числа показват едно значително намаление спрямо настоящия програмен период.

Колко е сега?

В момента е 420 милиарда, или около 42% от общия бюджет на съюза, а в рамките на дебатираните средства с вчерашна дата те са с намаление между 11,5 и 13%. Разбира се, различните страни членки имат различни мнения по въпроса. Основен стожер на запазването на средствата за ОСП са Франция, подкрепена от Полша...

ОСП, пак да повторим, обща селскостопанска политика, така.

Общата селскостопанска политика. Позицията на Германия като цяло е за разумното и добро разходване на средствата независимо в кои направления. Разбира се, там се дава един лек акцент към приоритети за климата, енергията, конкурентоспособността и т.н. Както знаете, разбира се, до консенсус не се стигна както по отношение на цялостния бюджет, разбира се, респективно на общата селскостопанска политика. Какво... няколко думи за пакета за България такъв, какъвто е договорен към момента, може би и как би рефлектирало това...

Намалението с над 10%.

Да. За настоящия програмен период цялостният ни пакет е около 6 млрд. лева за обща селскостопанска политика. В това число... евро, извинявам се, 3,4 милиарда по първия стълб за директните плащания и 2,6 милиарда източник на европейския фонд за развитие на селските райони. Това, което е договорено с договора за присъединяване в контекста на директните плащания, е един пакет от 5,473, близо 5,5 милиарда. Това е с достигане на таваните за плащане в 2016 г., от 815 милиарда годишно и...

Говорите в евро...

В евро.

... и говорите вече за следващия период за България.

За България за новия програмен период. И достигането до 2016 г. с плаващи стъпки в 2014-а и 2015-а , непрекъснато нарастване на средствата. По отношение на втория стълб - развитието на селските райони, пакетът, който... все още няма разпределение на пакетите между страните, още не са разработени критериите за разпределение на бюджета между страните, той също в рамките на предложенията бележи леко намаление спрямо настоящия програмен период, но прогнозите, които ние очакваме, са запазване на настоящите нива от 2,6, дори това, което сме коментирали с управляващия орган, 2,8 млрд. евро. Или общ пакет за страната, който е съпоставим с базата на настоящия програмен период, е около 8,3 млрд. евро.

Това е повече обаче от настоящия.

Разбира се, че е повече. Основно акцентът е от първия стълб, защото ние в първия стълб започнахме през 2007 г. от 200 млн. евро, 280, 360 и с тези плаващи стъпки... тук голямата разлика е по първи стълб директните плащания 5,5 за новия програмен, които са договорени в договора за присъединяване, и респективно 3,4, които ние усвоихме през настоящия програмен период.

Т.е. как ще стане едновременно Брюксел да вземе решение да намали общите пари за земеделие с десетина процента, а България да получи увеличение с колко процента?

Ами с близо, с близо, с близо 2,2 милиарда.

Спрямо шестте...

Спрямо, спрямо шестте за този...

... шестте сега. Това значи 25%... не, 30% увеличение - от 6 милиарда е една трета.

Да. Разбира се, ние не трябва да се заблуждаваме,че ако има цялостно намаление на пакета за общата селскостопанска политика, защото това, което гледаме в момента, между 11%, предполагам, че ще има сериозен дебат за това как да бъде разпределено и това намаление. Надяваме се, разбира се, това всичко е в момента в рамките на хипотези, пакетът за България да бъде запазен, говоря вече основно за директните плащания, или да бъде намален с...

Ама пакетът запазен, за да не става объркване, не запазен каквото е сега, в първия програмен период, а за до 2020 г., каквото сме се надявали да бъде.

Той е заложен в договора за присъединяване на страната, което значи...

Ако е така, както го казвате, излиза, че трябва да се ратифицира от всички парламенти една промяна.

Така излиза.

Т.е. няма как да ни намалят. И какво излиза?

Надяваме се, че няма как.

Държави, дето са основали съюза и по-рано са се присъединявали и не им пише в договорите колко пари ще се дават за земеделие, те ще трябва да поемат даже повече от 10-процентно намаление.

Сега, разбира се, тук трябва да отчетем и нещо друго. При един бюджет към настоящия програмен период 420 млрд. евро за обща селскостопанска политика бюджетът на България от 6 млрд. евро е 1,4% от общата тежест от общия бюджет на общността за обща селскостопанска политика. Това, което е в нашия пакет за следващата година, ние ще достигнем до 2% от общия бюджет за обща селскостопанска политика. Така че България не е най-голямата драма за това какво ще се случи с бюджета, и хипотезата да запазим на базата на дерогация на договора и респективно предоговаряне на плащанията по директните, смятам, че би следвало да се опитаме да я защитим.

Т.е. вие казвате, че каквото и да става в Брюксел, ние си имаме договор, освен това не тежим практически много на селскостопанския бюджет на Европейския съюз и би трябвало това, което очаквате и разказахте сега, да си се случи.

Това е факт. Разбира се, бих искал да спомена и няколко неща вече по прилагането на двата стълба, тъй като бюджетът рано или късно ще стане факт в началото на следващата година, в първите месеци, надявам се...

То тук са големите спорове. Например да влезем от този ъгъл в това, което искате да кажете. Институтът за пазарна икономика имаше един коментар, който казва: изобщо Европа трябва да промени това безумно раздаване на пари за селско стопанство при липса на каквато и да е конкуренция. Напротив, трябва да отвори всички пазари, да можеш свободно да изнасяш, да премахнеш спиращите мита за вноса, да създадеш истинска конкуренция, а не това, което правят европейците. Това е крайната теза на най-либерално настроените икономисти.

По принцип аз не искам да споря с тях. Предполагам, че са добри икономисти, което е факт. Техните тези винаги са такива. Те са крайни, включително като почнем от бюджета на държавата, по формирането на бюджета на общността и така нататък. Разбира се, бюджетът на Европейския съюз не е пазарен, вие много добре го знаете, той се опитва да създава регулации. Дали тези регулации помагат на пазара е отделен въпрос. И в много случаи прекалените регулации, прекалените административни процедури, пречки и така нататък не работят в полза на европейския пазар, общия европейски пазар. Това е публична тайна. Разбира се, няма някакво съществено раздвижване в обратна посока, както се казали експертите от Института по пазарна икономика.

Т.е. това, което е правила Европа от Втората световна война насам - да насърчава земеделието, така че да е сигурна, че няма да гладува, така както е гладувала около войните, ще продължи и до 2020 г.

Разбира се, в първия стълб на общата селскостопанска политика има коренна промяна. Ние дебатирахме с вас преди няколко месеца. Това, което се залага, вече не е единно плащане на площ или единно плащане на ферма, както е в старите страни членки, вече в новия програмен период за България, както и за другите, ще се влезне в шест направления на първи стълб, като директните плащания, които са настоящите, с настоящата форма - плащане на хектар, те ще представляват за България между 40 и 45% от плащанията. Отделни други 30%, не по-малко от 30, ще бъдат за т.нар. зелени плащания, по точно изпълнение на мерки, които са свързани с определени изисквания за поддържане на агроекологични условия. Това го има вече и в първи стълб, не само по програмата за развитие на селски райони, където също имаме агроекологични и необлагодетелствани, така наречените зелени плащания.

Нали с вас точно това обсъждаме няколко пъти, че точно екологичното земеделие, за което България е предвиждала много пари през първия период, сега до 2013 г., се оказа най-голям проблем тези пари да бъдат използвани.

Той ни е проблем не за това, че ние сме ги предвидили...

То не и вие сте ги предвидили, но хубаво е да... Предишните.

... напротив, но другият регламент казва, че не по-малко от 25% от бюджета по програмата за развитие на селски райони трябва да бъде във втора ос, а именно там са тези плащания. Така че не може да има дерогация за България, да прехвърлим към други мерки, за да повишим усвояването във втора ос. Разбира се... ние малко прехвърлихме към малко по-различна тема. Аз ще се върна на новия програмен период... Но за да приключа с втора ос, наистина в момента имаме доста завишаване активността. Само ще дам пример. През 2010 г. платихме около 20 млн. лева по втора ос, миналата година платихме към 70 млн. лева, тази година ще платим над 140 млн. лева. Очаквам за 2013-а да надхвърлим 200 млн. лева плащания, като това са именно по четири от мерките по втора ос. Но ако се върнем към новата обща селскостопанска политика, която ще прилага независимо от бюджета, самото разчупване на първи стълб изисква доста усилия както от управляващите органи, така и от разплащателните агенции и, разбира се, една доста сериозна информационна кампания към бенефициентите. Много са подробностите, но това, което бих могъл да кажа с днешна дата е, че и останалите страни членки, поради това, че е доста сложна системата, не са решени абсолютно всички казусни въпроси, като например тавана на плащанията, някои други, свързани с начина, по който да се администрира процесът, не изключваме, това е индикацията от последните две срещи на разплащателните агенции на Европейския съюз, не изключваме 2014 г. да остане в... да има дерогация за 2014 г., за първи стълб говоря само и единствено, да продължим с плащанията по директните, както е по настоящата схема, вече са нараснали бюджетите съгласно стъпката, и от 2015 г. като цяло да се стартира първият стълб с новата схема на плащанията...

Която схема е, грубо казано, схема на резултата, а не на това какво притежаваш.

Схема на всичко е, схема на всичко е, защото, от една страна, директните плащания ще бъдат с права на плащане, това означава какво притежаваш като собственост...

Както досега, така ли?

... а, от друга страна, ще има компонент на обвързване с производство, плащания, тука ние трябва да заложим минимум 10, да не кажа, че трябва да се договорим и до 15%, тъй като плащанията, които са за животновъдния сектор, за овощарството, за растениевъдството, които са свързани с производството, ще бъдат само и единствено там. Отново искам да напомня, че вече от 2015 г. натам ние ще достигнем 90% от нивата на страните членки, след което нямаме право да плащаме национални средства за подпомагане на един или друг сектор. Всичко ще бъде съсредоточено в плащанията от европейския гаранционен фонд за земеделието и от европейския фонд за развитието на селските райони.

Докъде стигна дебатът за таван на преките плащания? Кипър го предложи като председателстващ Европейския съюз 250 000 евро на един производител. В момента в България има около десетина едри земевладелци, които прибират голяма част от парите, вероятно, някъде четох около 80% от всички директни плащания, вие ще кажете дали това е така. Впрочем тази информация е на Калфин, на Ивайло Калфин, евродепутата.

Не са точни тези данни. Разбира се, аз не искам да споря с господин Калфин. А дебатът първо за тавана на плащанията, той е отворен...

По-скоро е на кого да помага Европа - на дребните земевладелци или на едрите.

По-скоро на няма някакво разделяне в мнението между комисията и Европейския парламент. Това, което е предложение на комисията, е до 150 000 евро плащания да бъдат без ограничения, до 300 000 евро да има в три стъпки... на 50 000 евро да има скала за доплащащия и вече над 300 000 евро да няма извършване на плащания. Така че до 150 000 се получават изцяло парите, между 150 и 200 000 се прави редукция от 20%, между 200 и 250 000 се прави допълнителна редукция и между 250 и 300 000 евро се прави редукция на 70% от средствата. Това е дебат, който върви, разбира се, нашият управляващ орган като министерство, Министерството на земеделието, е направило предложение да бъде увеличен този таван в известна степен. Разбира се... но такова нещо ще има. Дебатът, който стои в контекста на това парите, които ще се... няма да се изплатят от тавана на плащанията, къде да бъдат насочени. Това ще бъде решено. Те могат да бъдат насочени и към програмата за развитие на селски райони, те няма да бъдат загубени, страната членка ще има право да избере къде да ги насочи.

Това няма ли да провокира дори формални, изкуствени раздробявания, ако се сложат такива тавани и един, който е можел да вземе 3,5 млн. евро заради собствеността, която има, сега да направи на жена си, на детето си, на баба си, на леля и на двама съседи, така че да има 10 ферми и всяка от тях да вземе по 350 000, и пак да си вземе накрая 3,5 милиона.

Не бих казал, че няма да го провокира, дори бих казал, че това е нещо и в действие. Както знаете, българите са доста мобилни в своя бизнес и това, че има и в момента пазар на земеделски фирми, които са регистрирани, защото едно от изискванията за новия програмен период е да бъдеш регистриран и да имаш извършени плащания в 2011 г. ...

Т.е. измислили са го и европейците как, ако въведат такъв таван, да могат да...

Да не може да има новорегистрирани фирми.

За да не направят 10 нови фирми...

Това може да бъде, да се плаща в новия програмен период на фирми, които са били земеделци, които са имали земеделски плащания.

Нашите тук пък си продават фирмите.

Ами, това е начинът, по който може да се заобиколи, така че аз не изключвам този процес да се развие и да върви. Бих искал да кажа няколко думи за програмата за развитие на селски райони. Тук нещата в контекста на новия програмен период стоят малко по-добре от гледна точка на някаква визия. Проектът на регламента е доста по-либерален. Хубавото е, че дебатът, който върви в момента, е да се даде възможност на всички страни членки да входират програмите си за новия програмен период в началото на 2014 г. и да започнат да ги изпълняват, а не да чакат одобрението, което на комисията може да отнеме месеци, да не кажа години и т.н., да могат да започнат да ги изпълняват, защото знаете, че настоящата програма за развитие на селски райони просто се забави с около две години. Първо, докато бъде одобрена програмата мина една година, второ, докато се направят доста административни неща в страната, така че по отношение на програмата за развитие на селски райони аз съм оптимист, че нещата могат да влязат в движение. Това, което бих искал да България да се преакредитира. Смея да твърдя, че вече фонд „Земеделие” като разплащателна агенция набра доста опит, работи доста добре с усвояването на средствата, работи доста добре и с бенефициентите, така че влизането в движение на новия програмен период както по програмата, така и по първи стълб ще помогне много за срочното, бързо и коректно усвояване на средствата.

А има ли европейско измерение дебатът, който се води в България между избора между зърнопроизводство и животновъдство? В този анализ, който вече ви цитирах, на Института за пазарна икономика, се твърди, че България несправедливо е фаворизирала зърнопроизводството през последните пет години, а сега махалото се залюлява в обратна посока и финансовите усилия се изтеглят от този сектор и се насочват в умиращото, казват те, животновъдство заради това, че пък предишните пет години големите пари са се давали за зърното.

Има го този момент. Разбира се, не споделям всички от констатациите, като умиращи и т.н. Това, което просто се сложи в новия програмен период, е начинът на плащане на директните плащания. Плащанията на хектар, както са договорени за България за този програмен период, де факто облагодетелстваха до известна степен производителите, които се занимават със слети култури. Това са пшеница, ечемик и т.н., царевица, слънчоглед, така че тези култури и най-вече заради добрата пазарна ситуация, недостига на храни, високите цени, те просто конюнктурата помогна на тези подотрасли в земеделието да акумулират по-добри печалби и плащанията, така сложени с европейските средства, да ги облагодетелстват. Това, което направихме...

Така 80% от обработваемата земя се била съсредоточила в зърнопроизводството.

Не, не е така, не е така. Значи, първо, искам да се върна на големите производители, които получавали 80% от субсидиите. Не е така. Значи, към...

Ивайло Калфин казва: десет взимат 80%. А каква...

Опитвам се да си спомня числа от миналата година. Към 3,5 от производителите, което означава... от 84 000 това са около 2000 производители взимат 65% от парите. Няма така... Има много големи, има определено много големи, които работят, знаем, с две фирми. Но искам да се върна на животновъдството. Това, което се даде, акцентът в последните две години най-вече, а може би и три, но последните две години, е националните политики за плащания да бъдат съсредоточени в този сектор именно защото миналата година националните доплащания на площ бяха минимизирани до 3 лева, тази година не се предвиждат национални доплащания на площ за сметка на осигуряване на ресурс по всички нотифицирани схеми за подпомагане в животновъдството, респективно в растениевъдството, да можем максимално да изпълним таваните както на единица, животинска единица, така да го кажа, така и като тавана на общата схема за плащане. Безспорно е, че пазарът, правейки културите, цените на културите доста високи, които са конкурент на фуражите, респективно увеличава себестойността на животинската продукция и създава по-трудна конкурентоспособност в рамките на пазара. А един пазар в България, той все пак е, не е толкова потребителски силен, така да го кажа. Така че акцентът в последните години на животновъдството, това е просто балансиране на политиките между секторите. И смятам, че това...

А чакате ли да дойдат трактори обаче на зърнопроизводители, комбайни на жълтите павета, протестиращи, когато видят, че не ги взимат тия пари по времето, когато обикновено им ги дават?

Аз лично не очаквам. Значи, плащанията за тази година, те са 26,40 лева, само и единствено с компонент европейски фонд, гаранционен фонд. Те са повече от предходната година. Общо бяха с национално и... 22,50 европейски компонент и 3 лева станаха 25,50 за миналата година. При конюнктурата на пазара, която отново даде възможност за добри печалби, смятам, че това... няма никакво основание да се иска допълнителен ресурс. Това, което бих искал да допълня в момента, е, че в края на тази година, тук вече минавам леко към това, което плащаме, и следващия бюджет сме заложили компенсиране за пропадналите площи. В Министерството на земеделието са събрани абсолютно всички...

Какво наричате пропаднали площи?

Пропаднали площи от сушата, пропаднали площи от наводненията, най-вече рапицата пострада от сушата. Значителни...

Каква част от площите на България са?

В момента не мога да ви кажа числа, но мога да ви кажа стойността, която е, как да кажа, вметната в рамките на протоколите за пропаднали площи. Те са около 30 млн. лева, които ще бъдат компенсирани производителите.

Това е допустимо по европейските правила.

Допустимо е. Има нотифицирана схема, която е за компенсиране на пропаднали площи, така че в края на тази година ще се опитаме да платим в рамките на един ресурс от около 7 млн. лева всички по-дребни култури като царевица, зеленчуци и така нататък и догодина да остане голямата, големите плащания, свързани с, около 25 милиона с, с рапицата. Така че, като казваме за тракторите, тези производители, които имаха загуби от пропаднали площи, ще бъдат компенсирани не на 100%. Има си определени изисквания в зависимост от това дали е била застрахована, дали не е била застрахована продукцията.

Един от аргументите срещу България и не само срещу България при обсъжданията в Брюксел колко пари да се дадат от европейския бюджет на новите страни през периода 2014-2020 г. бил: ами вие всъщност тия пари, които ви даваме, не ги похарчихте, а искате повече през следващия период. Това в каква степен важи за земеделието?

В контекста на първи стълб пакетът, който е предоставен, той се, да го кажа грубо, консумира, консумира се в контекста на заявените... Той е резултативен, на базата на пакета, на базата на заявените и регистрирани земеделски площи...

Директните плащания. Там България си взе всичко, което и се полага.

... директните плащания, той ще консумира над 90%. Да, разбира се, като казвам над 90%, а не 100, това е само и единствено защото на база на регистрираните площи има недопустими за плащане и тези, които са недопустими за плащане по европейските изисквания, просто не ги плащаме. По отношение на...

Не са взети пари, само базата... в рамките на техническата грешка.

Абсолютно, абсолютно. По отношение на програмата за развитие на селски райони, тук все пак трябва да се има предвид... Ние правим една голяма борба в момента. Голяма борба за договаряне и голяма борба за плащания. Бих искал тук да акцентирам във вашето предаване - другата седмица и само в рамките на този месец на база на усилена работа от около два месеца ще подпишем за 755 милиона договори с българските общини, които са контингент на програмата за развитие на селски райони. Това са всички проекти от приема, който беше направен през месец август. До момента съм подписал за 262 млн. лева. Връчени са договорите през настоящата седмица на два пъти. В началото на следващата седмица ще подпишем за 432 милиона. Всичко е генерирано, вчера подписах заповедите, утре ще подписвам, в неделя, договорите. Така че в началото на следващата седмица, вторник, сряда, кметовете ще бъдат поканени. Остават ни още проекти за около 50 млн. лева в рамките на тези приеми. Казвам ги тези неща, с тези приеми и с това договаряне над 730 милиона ние ще надхвърлим, в момента сме на 65% договорени средства, ще надхвърлим 76-77% и със затварянето на още два приема ще стигнем до 80%. Плащанията, които към края на годината... очаквам вече да сме администрирали 50% от договорения бюджет като плащания. Това ще е и в контекста на това, което в момента администрираме като плащания както към общините, така по младите фермери приемите, така и по абсолютно всички частни мерки. Разбира се, тука може да се говори много за програмата, но връщам се на вашия въпрос, свързан с това - вие не усвоявате. Ние ще имаме проблем в усвояването...

... само на еко агропарите.

... в края на краищата само на... Догодина ние ще направим анализа, за да наддоговорираме мерките. Къде е проблемът? Проблемът е в частните мерки. Значителна част от тях... В момента във фонд „Земеделие” има договорени над един милиард евро субсидии само с компонент на Европейския фонд за развитие на селски райони, които са в оборот на изпълнение, както частни мерки, така и общински проекти. Разбира се, плащанията, те са свързани, окончателните, с това да бъде извършен проектът, да бъде разплатен, след което ние плащаме окончателната субсидия. Къде са проблемите в частния сектор? Това са всичките частни мерки, осигуряването на финансиране. Очакваме най-после да заработи гаранционният фонд през декември, тъй като обществената поръчка за избор на банките трябва да приключи сега, в края на този месец. И, разбира се, това ще подпомогне осигуряването на финансиране на тези проекти, и разбира се, в много случаи ние имаме договорени проекти, договорени проекти, но вече примерно 2009 г. пазарната среда така се е променила, че интересът да бъдат реализирана инвестицията независимо от това, че има 50% субсидия от нас, се губи. И нашият бенефициент, или фирма, която е спечелила проекта при нас, просто се отказва от нейната реализация. Така че нашият анализ показва, че между 30 и 40% от частните бенефициенти по 121 и по 123 няма да си реализират проектите. Така че анализът, който ще направим веднага след Нова година заедно с Министерството на земеделието и да можем да предложим наддоговориране, така че да можем в края на програмния период максимално да запълним бюджета с извършени инвестиции и извършени плащания.

България очаква над 8 млрд. евро за 7 години, от 2014 до 2020 г., за селското си стопанство при над 6 млрд. евро в момента...

Точно така, 8.3.

И според изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие” това е записано в договорите на България за присъединяване към Европейския съюз и каквито и намаления да се обсъждат в Брюксел на общия бюджет или на парите за обща селскостопанска политика, България трябва да си получи тези над 8 млрд. евро. Нали вярно ви разбрах.

Точно така.