Народният представител от Врачанско Айхан Етем отправи питане към министър-председателя Бойко Борисов - "Какви са политиките на правителството за преодоляването на икономическата изостаналост на Северозападна България, Родопите и други слабо развити региони?"
„Считам, че това е една от темите, които вълнуват голяма част от българските граждани, а не паралелната реалност която се опитват да ни наложат от сутрин до вечер определени политически сили“, заяви Айхан Етем.
Ето и отговора на Бойко Борисов.
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЕТЕМ,
Оценявам Вашия интерес и загриженост към политиката на правителството за икономическата изостаналост в Северозападна България, Родопите и други региони в страната, които са следствие, както на обективни фактори, така и на погрешни управленски решения през годините.
В отговор на поставения от Вас въпрос, ще Ви предоставя информация за конкретните действия и мерки, които към настоящия момент е предприело правителството, с цел преодоляване на икономическата изостаналост на слаборазвитите райони и ограничаване на негативните последствия от задълбочаващите се регионални различия.
За преодоляването на тези проблеми в програмата на правителството е предвидено разработването на Стратегия за икономическо възстановяване и развитие на Северозападна България, Странджа, Родопите и други погранични, планински и полупланински слаборазвити райони. За всеки от географските райони ще се определи пакет от свързани помежду си проекти, които имат интегриран характер. За реализацията им ще се използват възможностите на оперативните програми за периода 2014-2020 г., като ще се прилагат и други финансови механизми като публично-частни партньорства, външни инвестиции и средства от държавния бюджет.
С цел засилване диалога и взаимодействието между правителството, регионалните и местни власти, социално-икономическите партньори и неправителствените организации, към министъра на регионалното развитие и благоустройството е създаден Съвет по регионална политика. Съветът заедно с регионалните съвети за развитие ще бъде активен участник в разработването, а на следващ етап и в изпълнението на Стратегията за икономическо възстановяване и развитие на визираните във въпроса Ви слаборазвити райони.
Предвиждаме подкрепата за малките градове да бъде реализирана в рамките на Приоритетна ос 2 „Подкрепа за периферни географски райони, най-силно засегнати от бедност” на Оперативна програма ,,Региони в растеж‘‘ 2014-2020. Заложеният индикативен финансов ресурс за осъществяване на инвестиции по Приоритетна ос 2 възлиза на 206 млн.лева. Основната цел е подобряване на качеството на живот в най-слабо развитите и бедни райони. Предвидените дейности за подкрепа в рамките на Приоритетна ос 2 включват мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради и административни сгради, градска среда и икономическо развитие, общинска, социална и образователна инфраструктура.
Този тип инвестиции ще спомогнат за разрешаване в значителна степен на социално-икономическите проблеми в тези населени места. Предстоят и допълнителни преговори с Европейската комисия за сближаване на отстояваните позиции и за приемане на окончателните обхват и съдържание на Приоритетна ос 2 на Оперативна програма ,,Региони в растеж‘‘, в това число подходът за финансиране на проекти в малките градове.
Уважаеми господин Етем,
Голяма част от граничните райони в страната са определени като слабо развити. В тази връзка Ви информирам, че по програмите за трансгранично сътрудничество, Република България ще продължи да си сътрудничи с Румъния, Гърция, Сърбия, Македония и Турция, като тази форма на сътрудничество между страната ни и съседните ни държави, ще допринесе значително за преодоляване на изостаналостта на граничните общини. Общият бюджет на тези програми е 470 млн.евро.
Както добре знаете, правителството утвърди Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради с Постановление № 18 на Министерския съвет от 02.02.2015 г.
Дейностите ще се осъществяват на територията на всички 265 общини на Република България. В тази връзка Ви информирам, че в Северозападен район има над 5300 панелни и стоманено-бетонни сгради, а на територията на областите Смолян и Кърджали, броят на панелните и стоманено-бетони сгради е над 3000.
Голяма част от тези сгради (строени по индустриален способ с минимум 36 самостоятелни обекта) са допустими за финансиране по Националната програма за енергийна ефективност и биха могли да кандидатстват за финансиране.
Чрез реализирането на Националната програма за енергийна ефективност ще се постигне повишаване качеството на живот на населението, както и намаляване разходите за отопление за домакинствата, подобрена жилищна инфраструктура и промяна в облика на градовете, по-чиста околна среда - спестени емисии на парникови газове (CO2 и др.); удължаване на живота на сградата, която ще има и по-висока цена. Освен социален ефект, програмата ще има и сериозен икономически ефект, особено за малките и средни фирми. Чрез тази инвестиция се създава възможност за реализация на нискоквалифицирана работна ръка, което ще доведе до допълнителен социален ефект, особено в слабо развитите и изостанали райони в страната.
В рамките на Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014-2020 г. също е предвидено приоритетна инвестиционна подкрепа за региони, характеризиращи се със силно влошени демографски показатели, риск от бедност, високи равнища на миграция, проблеми със заетостта и получаването на качествени социални услуги.
В тази връзка в рамките на няколко мерки от ПРСР 2014-2020 г. е осигурен приоритет за инвестиции, извършани в Северозападен район с цел ограничаване на бедността, обезлюдаването на територията, намаляването на риска от социално изключване и като цяло подобряване на качеството на живот в района.
Министерството на образованието и науката също се стреми да развива и прилага системни мерки, насочени към преодоляване на различията на регионите. Мерките на министерството са в посока осигуряване на качеството на работната сила, което съдейства за икономическото развитие, в това число:
- Създаване на регионални научни центрове на основата на локалните университетски и регионалните академични центрове, които да подпомогнат икономиката на региона;
Създаване на регионални инициативни групи – по Стратегията за интелигентна специализация – проводник на знанието, което е създадено в националните академични центрове.
Приоритетите и политиките, по които Министерството на икономиката работи, са:
Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“ 2014- 2020 (ОПИК):
В съответствие със Споразумението за партньорство се предвижда прилагане на териториален подход за целенасочена подкрепа на Северозападния район. Подходът ще се базира на стратегията за целенасочена подкрепа на Северозападния район с акцент по отношение на местния потенциал, отчитайки основните предизвикателства и проблеми в района.
Инвестиционните приоритети, които ще бъдат подкрепяни по ОПИК дават възможности за интервенции, водещи до намаляване на интензивността на икономическите проблеми и справяне с неблагоприятните демографски тенденции в района. По-специално интервенциите ще бъдат в рамките на обхвата на приоритетите на ОПИК с фокус върху развитието и повишаването на конкурентоспособността на малките и средни предприятия (МСП) чрез стимулиране на иновационната активност, създаване на възможности за стартиране на местен бизнес, подкрепа за енергийно и ресурсоефективни мерки. Въз основа на приоритетите на стратегията за целенасочена подкрепа на Северозападния район програмата ще подкрепя проекти чрез отделна процедура за Северозападния район или чрез приоритизиране на проектите от този район в процедурите, които се изпълняват на територията на цялата страна.
В рамките на Програмата за развитие на селските райони за периода (ПРСР) 2014-2020 г. също е предвидено приоритетна инвестиционна подкрепа за региони, характеризиращи се със силно влошени демографски показатели, риск от бедност, високи равнища на миграция, проблеми със заетостта и получаването на качествени социални услуги. В тази връзка в рамките на няколко мерки от ПРСР 2014-2020 г. е осигурен приоритет за инвестиции, извършани в Северозападен район.
Министерството на образованието и науката също се стреми да развива и прилага системни мерки, насочени към преодоляване на различията на регионите. Мерките на министерството са в посока осигуряване на качеството на работната сила, което съдейства за икономическото развитие, в това число:
- Създаване на регионални научни центрове на основата на локалните университетски и регионалните академични центрове, които да подпомогнат икономиката на региона;
Създаване на регионални инициативни групи – по Стратегията за интелигентна специализация – проводник на знанието, което е създадено в националните академични центрове. Предстои да бъдат инициирани нови мерки за насърчаване на инвестиционните процеси в региони с по-висока безработица, каквито са визираните по-слабо развити райони от страната.
Министерството на икономиката ще използва активно единия от каналите за привличане на инвестиции, а именно „Национална компания индустриални зони“ ЕАД, респективно нейната дъщерна компания „Свободна зона Видин“ ЕАД и инвеститори, които създават висока добавена стойност и работни места, така че като цяло да бъде подобрено благосъстоянието на изостаналите региони на България.
Предстои обсъждане и търсене на варианти за идентифициране на нови свободни терени държавна собственост в цитираните региони, с цел създаване и изграждане на нови индустриални зони, които да допринесат за създаването на заетост и подобряването благосъстоянието на хората.
Предстои да бъде оптимизирано сътрудничеството между Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол и Българската агенция за инвестиции, които са отговорни за продажбата на имоти частна държавна собственост на инвеститори, които да развиват регионите. По-доброто сътрудничество ще бъде и с акцент върху развитието на изостаналите региони в България.
Сертифицираните проекти в слаборазвитите региони от страната за 2014 г., са:
Инвестиционен проект „Аванстар България Текстайл Индъстриз”, гр. Кнежа, област Плевен
Проектът се състои в изграждане на производствен комплекс за текстил, трикотаж и конфекция. Размерът на предвидената инвестиция е 55.1 млн. лв., като се очаква да бъдат разкрити общо 4902 работни места в рамките на следващите 3 години.
Инвестиционен проект „Откриване на втора фабрика за производство на тапицерии за автомобили „Мини Купър”
Фабриката е разположена в гр. Ихтиман, Софийска област. Проектът е дело на южноафриканското дружество EЙ ЕЛ СИ (ALC) и представлява откриване на втора производствена площадка за изработване на продукти, предназначени за експорт във Великобритания за заводите на „Мини Купър” (БМВ). Общият размер на разходите за придобиване на дълготрайни материални активи възлиза на 2.6 млн. лв., а новооткритите работни места се планира да бъдат 692.
Инвестиционен проект „Завод за производство на шоколадови и какаови изделия в гр. Първомай”
Инвестицията следва да се осъществи от компанията „Алкао”, дъщерно дружество на турската фирма „Алтънмарка”. Размерът на планираната инвестиция е 13 млн.лв. с разкриване на 180 нови работни места.
Други примери на проекти, които не са получили сертификат за клас инвестиция, но представляват успешни вложения в икономиката на страната ни и са отличени с награди на форума на БАИ „Инвеститор на годината“ за 2014 г., са:
„Си енд Си Текстайл“ – гр. Хасково
През м. март 2014 г. турската Eurotex, най-големият производител и доставчик на полиамидни влакна в страната, учреди в България компанията „Си енд Си Текстайл“ ООД в гр. Хасково. За кратко време компанията изгради фабрика за производство на еластични конци и конци с ликра, като инсталира 30 нови машини и създаде 115 работни места. Инвестиционната програма на компанията предвижда в предстоящите 3 години общият брой на инсталираните машини да достигне 150, а броят на наетите работници да бъде увеличен до 1000 души.
„Теклас България“, гр. Кърджали
През 2014 г. беше построен трети завод на „Теклас-България” АД. Общата инвестирана сума в производствен корпус, административни офиси, складове, машини и съоръжения е на стойност 19 млн.лева. В завода се въвежда иновативен производствен процес за раздуване/обработка „ blow molding” на инженерни пластмаси, машини и съоръжения. В момента в заводите на Теклас работят общо 1409 души, като до края на 2015 г. се предвижда броят им да достигне 2000. Това е най-голямата инвестиция в Кърджалийска област през изминалите 50 години. С построяването на третия си завод „Теклас“ е вложило в България 65 млн.лева.
В заключение, г-н Етем, Ви информирам, че в качеството си народен представител можете да изискате по-детайлна информация от съответните министерства.
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ:
(Бойко Борисов)
