9 септември раздели и плевенчани
9 септември раздели и плевенчани / снимки: Dariknews.bg, архив и Дарик Плевен

Около 30 плевенчани се събраха днес пред паметника в Гаровата градинка на пл. "Иван Миндиликов", за да почетат с минута мълчание паметта на невинните жертви, избити от комунистическата власт след 9 септември 1944 година. Пред паметника беше отслужена и панихида за убитите. Организатори на инициативата бяха СДС и Съюзът на репресираните в Плевен.

9 септември раздели и плевенчани
netinfo

Председателят на съюза Петър Петков припомни пред събралите се как преди 67 години българските комунисти са започнали кървава разправа с българи, недолюбващи комунизма. «На този ден започва кървав терор, взел над 32 хил. жертви, а над 85 хил. души са натикани в лагери, където са измъчвани и убивани без съд и присъда. Това са безумия, белязани с неописуема жестокост събития», каза още той. Петър Петков отправи призив към присъстващите на тази страшна дата да склонят глава пред жертвите на преследванията и репресиите, да  заявят своето отношение на демократи и да заклеймят убийците, погубили невинни хора.

Честването завърши с поднасяне на цветя и венци в памет на жертвите на комунизма.

"9 септември е българската дата, от която започват исторически промени в нашата страна. 9 септември има и своята съвременна стойност - противоречива за някои, общоприета за други", това каза председателят на Общинския съвет на БСП Плевен Любомир Петков пред събралите се днес да отбележат годишнината от разбиването на Плевенския затвор. Членове и симпатизанти на Българския антифашистки съюз и БСП Плевен поднесоха цветя пред паметната плоча на фасадата на бившия затвор и пред Братската могила. Според Петков най-важната задача на сегашното поколение е да запази себеотрицанието и патриотизма на онези, които са дали живота си по време на антифашистката съпротива. "Нашата цел е да съхраним тези техни висши добродетели във всичко, което правим за нашия град, за нашата страна", каза още Любомир Петков.

9 септември раздели и плевенчани
netinfo

В „Кайлъшката бастилия" излежават присъдите си най-изтъкнатите ръководители на антифашистката борба от цялата страна, студенти, адвокати, лекари, гимназисти, едни от най-видните комунисти от окупираните земи на Сърбия, Македония и Гърция, емигранти подводничари и парашутисти, осъдени на смърт и после помилвани. На 7 септември 1944 г. правителството обявява амнистия на всички политически затворници и концлагеристи в България. Сградата е обсадена от плевенчани, а с помощта на железопътна релса група мъже успява да разбие главната порта на "Кайлъшката бастилия".