Учителка завинаги
Учителка завинаги / netinfo
С грамота за изключителен принос за образователното дело в област Кърджали наградиха своята учителка по история Елена Косева изявени наши историци и литератори.

В навечерието на 24 май в специализирания кабинет по история в СОУ “Петко Рачов Славейков” името и личността на другарката Косева събраха на среща нейни бивши ученици.

Инициатор на мероприятието бе литераторът Арсо Арсов. Той извини отсъствието на “виновничката” за събитието с нейното влошено здравословно състояние. Това не попречи на всички присъстващи да изразят своето възхищение към нея, да разкажат спомените си, да опишат влиянието, което невероятната учителка е оказала върху техния живот и професионален път.

Елена Косева е родена през 1923 г. в Трявна. Завършва Софийската гимназия за древни езици. Дали поради изключителната бедност в семейството, дали поради друга причина, остава атеистка. Докато учи, се налага всеки месец да издейства отсрочка за кредита на баща си в банката, демонстрирайки невероятните си познания във финансовата област. Така намразва финикийските знаци. Изучава история, като най-голямо внимание отделя на египтологията. В бедното си студенство спи на едно легло със сестра си в мизерна стаичка, но решава, че през целия си живот ще се води от принципите “никога компромис със съвестта си”, “знанието е сила”, “няма само черно и бяло”. Впоследствие й предлагат примамлива административна работа, но тя отказва категорично – желае да работи с ученици, винаги да има полуоткрехната врата в желязната завеса.

В годините на прехода категорично забранява да я наричат “госпожо Косева”, затова така и остава в съзнанието на учениците като “другарката Косева”. Наричали я “буржоазната учителка”, “желязната лейди” – заради достолепието, твърдостта, безкомпромисността, взискателността, справедливостта. Безкомпромисна и взискателна най-напред към себе си, след това към другите.

Всички присъстващи отчетоха липсата на признание към тази невероятна учителка до този момент. Нарекоха я “учителка зад кадър”. Дори в албума на гимназията на изявени учители липсва нейна снимка и информация. От което, както стана ясно, възрастната дама изключително много страда. Обещаха си тази първа грамота да бъде само началото на многобройни прояви и мероприятия, които ще организират заедно с нея и за нея. За да почувства в залеза на живота си цялата любов, признателност и възхита от страна на своите ученици.