За думите и хората
За думите и хората / netinfo
   Без съмнение на всеки му се налага да дрънка глупости. Някои го правят по невнимание, други нарочно, но има и такива, чийто вербални потребности ги бутат отвътре да навлизат в неособено познати пространства на човешкото съзнание и тогава се получават някои наистина весели неща. Чисто проявление, потвърждение и промискуитет на твърдението ми е да речем един "те ти булка Спасовден" или "ни се бута, ни се води", а пък да не отварям приказка за кандидат-студентските бисери ала "Караджата е гей, защото...",  или "Баба Илийца, с постижение достойно за олимпийски чукохвъргач, изважда кола и ...". Тук поле за действие колкото щеш, но да не отиваме в крайности, грубости и дребен маргинализъм. Аз най-чисто сърдечно заставам зад поговорката "голям залък хапни, голяма дума не казвай", но понеже нямам достатъчен трибун за филологически съвети отидох да проверя какво е чисто човешкото отношение към едни от най-деликатните и трудно смилаеми думи и изрази. От където и да го погледнеш чист алтруизъм, нали. Слагам край на това гъчгюле от думи и предлагам един много рафиниран звук:  

Кюстендил