“Балканските измерения на фамилия Мустакови”
“Балканските измерения на фамилия Мустакови” / netinfo
Международна научна конференция на тема “Балканските измерения на фамилия Мустакови” ще се проведе днес и утре в Регионален исторически музей – Габрово. 28 са участниците, които ще изнесат доклади. Те са от България, Сърбия и Гърция.Участие ще вземат представители на Софийски университет, Югозападен университет, Варненски и Великотърновски университет и на Института по балканистика към БАН.

Като вариант за по-широка публичност на темата Мустакови е представената камерна изложба с документални свидетелства за тях от Български исторически архив при Народната библиотека в София и веществени материали, съхранявани в РИМ – Габрово, които са илюстрация на развитието на габровското търговско съсловие от ХIХ век.

Идеята за по-задълбочени изследвания и организиране на конференция за тази известна габровска фамилия принадлежи на проф. Никола Плавшич от музея в гр. Неготин, Сърбия. Дейността на родът Мустакови се вписва в историята на още четири балкански държави – Сърбия, Румъния, Русия и Гърция. Историческият факултет при Софийския университет “Св. Климент Охридски” и Института по Балканистика към БАН възприемат инициативата за такъв мащабен проект като възможности за сътрудничество с международни научни и културни институции, които съхраняват документи по темата.

Липсата на всестранно проучване за дейността и изявите на популярната през периода на Възраждането габровска фамилия Мустакови, кара Историческия музей да приеме не само домакинството, но и да бъде съорганизатор на съвместната научната изява. Целта на конференцията е да се насочи вниманието на повече специалисти, занимаващи се с история на балканските народи през втората половина на ХVІІІ и ХІХ век, към малко изследвани проблеми.

Родът е с принос в стопанското, политическо и културно Възраждане на българите.

Придобива широка популярност след закупуване мястото на стария дворец на княз Бранковяно тогавашния център на румънската столица, където в съдружие с други габровци застрояват стопански постройки. Имат търговски контакти със земите отвъд Дунава (Сибиу, Брашов), Русия (Москва) и Австрия (Виена), поддържат делови и приятелски познанства в българските земи главно с контрагенти от Търновско, Габровско, Русе, Свищов, Цариград. Стопанското им замогване е продължено успешно от наследниците на хаджи Иван- синовете му Никифор, Николай, Христофор, Димитър, Констатин. Тяхна собственост е прочутия хан “Габровени”.

Той е един от седемте най-големи по това време букурещки ханове, превърнал се в средище на търговци, занаятчии от Габрово, както и на всеки българин.

Габрово