„Няма да се отказвам, ще се боря и ще направя всички възможно да спечеля квота за следващите игри в Токио през 2020 година”, сподели пред Дарик добричлийката Милена Тодорова – първата българска параолимпийска състезателка в дисциплината спортна стрелба, която взе участие в игрите в Рио де Жанейро. Нашата съгражданка завърши на 13 място сред 29 участници в стрелбата с въздушна пушка, положение „прав” и на 22-ро място сред 34 участници от положение „легнал”.
Още след състезанието Милена заяви, че не е доволна от представянето си и дори смята да се откаже от спорта. „Първоначалната ми реакция беше много критична към мен самата, защото аз изисквам много от себе си. Очаквах класиране на финал, но напрежението си каза своето и аз не успях да постигна целта си”, разказва тя.
След разговори с нейни приятели и близки обаче тя размислила и всъщност установила, че 13-ото място все пак е много добро постижение за нея. „Ззащото аз се състезавам само от 4 години, едва от тази година имам треньор и бях втората жена сред тези 13 състезатели. Смятам, че това е постижение и не бива да се отказвам, така както бях решила. Ще се боря до край, не бива да оставям нещата недовършени, продължавам към Токио”, категорична е Милена. Тя сподели с благодарност, че по време на състезанието е усещала силната подкрепа на близки, роднини, приятели или просто познати, които са я окуражавали във фейсбук.
Кметът на Добрич Йордан Йорданов също поздрави параолимпийката. Той изрази своята признателност и пожела на Милена да положи усилия и да участва с още по – добри резултати на следващата параолимпиада в Токио. Тодорова е младши експерт в общинска администрация от 13 години. Тя е доказан служител в обслужването на гражданите и в партньорството с НПО.
През новия олимпийки цикъл обаче Милена ще има нужда и от финансова подкрепа. От Българската параолимпийска асоциация зависи прякото й финансиране за подготовка и турнири. „Ако не ми помогнат – ще търся спонсорство. Ако и това не стане, отново ще тегля кредити, както съм правила досега”, казва тя. Това, върху което тя ще работи, ще бъде овладяване на притеснението, емоциите и страха на старта – това е проблем за нея и й пречи да постига повече.
„Щастлива съм, че бях част от един грандиозен спектакъл, с най-добрите спортисти с увреждания в света”, споделя Милена за игрите. Силно е впечатлена от отношението на бразилците към спортистите от цял свят. Не минало обаче без проблеми – шофьорите, които возели спортистите до обектите, били абсолютни аматьори на пътя. Мивката в банята на стаята й в олимпийското село пък се отлепила и Милена чакала с дни майстори.
Чуйте още за състезанието, за емоциите и впечатленията от Рио и за намеренията на спортистката в прикачения файл.
