В област Добрич няма нови случаи на Африканска чума по свинете /АЧС/, след като положителна се оказа пробата от диво прасе, блъснато от автомобил на 9 юли край Дуранкулак. Това съобщи Димка Димитрова от ОДБХ по време на днешното заседание на Областната епизоотична комисия.
Според регистрите на Областната дирекция в т.н. задни дворове в областта се отглеждат около 1000 прасета, а в индустриалните свинекомплекси – около 65 хиляди. По думите й на границата с Румъния са в ход всички мерки за недопускане на заразата на наша територия. Пътуващите се проверяват за пренасяне на храна от животински произход и ако такава се намери, се конфискува. В свинефермите се вземат ежеседмично кръвни и органни проби.
Отново Африканска чума в Добричко, вземат нови мерки срещу болестта
Стриктно да се спазват мерките за биосигурност във фермите и да не се пренебрегва дезинфекцията по границите – към това призова проф. д-р Паскал Желязков от Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт. Той препоръча ОДБХ да сформира нарочна комисия, която да проверява дали мерките се спазват.
Горите трябва да се претърсват почти ежедневно за мъртви диви свине, смята още професорът. По думите му грабливите птици, чакалите, лисиците и др. Животни могат да бъдат преносители на заразата, без самите те да заболяват.
Апелът на проф. Желязков е да се вземе решение поне за две години да се забрани отглеждането на прасета в задния двор. Хора от бранша обаче коментират, че преди местните избори това няма как да се случи.
Професорът препоръча още общинските епизоотични комисии, съвместно с кметовете на населени места, собственици на ферми и ветеринари да изготвят общински планове за справяне със заплахата от АЧС.
„Никой не знае точно колко са прасетата в задния двор. Много от тях не са регистрирани и са с неясен произход. Оставяни са да се разхождат извън кочините. Изхранват се с хранителни отпадъци, което е много опасно за разпространението на болестта”, заяви д-р Румен Караманов – управител на свинекомплекса в с. Козлодуйци. Той подчерта, че в нито една държава от ЕС няма прасета, отглеждани в т.н. заден двор.
Караманов смята, че трябва да се въведе санкция за пренасяне през граница на храни от животински произход.
В свинекомплекса в с. Козлодуйци са въведени драконовски мерки за недопускане на зараза с АЧС, вкл. две зони за сигурност, увери д-р Караманов. Той е провел разговори с представители на трите съседни кметства – Росеново, Смолница и Врачанци, и е договорено да започне изколване на прасетата от задните дворове там.
Свинекомплексът в Козлодуйци е един от най-големите в страната, с капацитет 110 000 животни. В момента там се отглеждат около 80 000 прасета.
За друга заплаха за пренасяне на болестта алармира Калинка Тодорова – управител на ловно стопанство – Балчик. Според нея това са кучетата, които търсят трюфели в горите, като този бизнес се е разраснал значително в последно време.
Според регистрите на Областната дирекция в т.н. задни дворове в областта се отглеждат около 1000 прасета, а в индустриалните свинекомплекси – около 65 хиляди. По думите й на границата с Румъния са в ход всички мерки за недопускане на заразата на наша територия. Пътуващите се проверяват за пренасяне на храна от животински произход и ако такава се намери, се конфискува. В свинефермите се вземат ежеседмично кръвни и органни проби.
Отново Африканска чума в Добричко, вземат нови мерки срещу болестта
Стриктно да се спазват мерките за биосигурност във фермите и да не се пренебрегва дезинфекцията по границите – към това призова проф. д-р Паскал Желязков от Националния диагностичен научноизследователски ветеринарномедицински институт. Той препоръча ОДБХ да сформира нарочна комисия, която да проверява дали мерките се спазват.
Проф. Паскал Желязков, снимка: областна управа - Добрич
Апелът на проф. Желязков е да се вземе решение поне за две години да се забрани отглеждането на прасета в задния двор. Хора от бранша обаче коментират, че преди местните избори това няма как да се случи.
Професорът препоръча още общинските епизоотични комисии, съвместно с кметовете на населени места, собственици на ферми и ветеринари да изготвят общински планове за справяне със заплахата от АЧС.
„Никой не знае точно колко са прасетата в задния двор. Много от тях не са регистрирани и са с неясен произход. Оставяни са да се разхождат извън кочините. Изхранват се с хранителни отпадъци, което е много опасно за разпространението на болестта”, заяви д-р Румен Караманов – управител на свинекомплекса в с. Козлодуйци. Той подчерта, че в нито една държава от ЕС няма прасета, отглеждани в т.н. заден двор.
Караманов смята, че трябва да се въведе санкция за пренасяне през граница на храни от животински произход.
Румен Караманов, снимка: Дарик Добрич
Свинекомплексът в Козлодуйци е един от най-големите в страната, с капацитет 110 000 животни. В момента там се отглеждат около 80 000 прасета.
За друга заплаха за пренасяне на болестта алармира Калинка Тодорова – управител на ловно стопанство – Балчик. Според нея това са кучетата, които търсят трюфели в горите, като този бизнес се е разраснал значително в последно време.