„Разчитаме на бърза промяна в законовата уредба и въвеждане на регламенти за къмпингуването. Такива към момента липсват. Поне до следващото лято искаме да знаем къде е забранен, къде е разрешен и при какви условия този вид туризъм”, заяви пред Дарик кметът на Шабла Мариян Жечев.
Той припомни, че бяха направени промени в Закона за туризма, с които се допуска спането на плажа. В същото време обаче е трябвало да се направят и съответните промени в Закона за устройство на Черномоското крайбрежие, но това не е станало.
„Става така, че единият закон позволява, но другият не е променен. В законова неяснота сме, а това е важно за нас и за други общини, които имат големи незастроени плажове, като например Аврен, Бяла и др. Искаме да бъде ясно кой ще разрешава къде да се къмпингува, ще се дават правомощия на общините ли, или това ще се прави от Министерството на туризма?”, пита Мариян Жечев.
Той допълни, че за т.н. свободно къмпингуване извън определените зони общината прави много разходи за почистване и поддръжка, а приходите са почти нулеви.
„Идват например туристи, паркират и опъват палатките на нерегламентирани места и не плащат нищо за пребиваването си. Напоследък го правят и румънци, не само българи. Боклуците от контейнерите за смет ние трябва да ги закараме на регионалното депо. С какви пари? С тези на данъкоплатците, а не с приходи, които трябва да генерираме от такъв вид туризъм”, заяви Жечев.
За трета поредна година община Шабла обяви четири места за бивакуване – Дуранкулак - север, северно и южно от Крапец и в южната част на Тюленово. Общината осигурява контейнери за смет и химически тоалетни, както и почистване и косене на терените. Туристите заплащат по 2 лева на ден за 10 кв.м. използвана площ.
Малко под 2000 са леглата в къщите за настаняване, хотелите и къмпинга в Дуранкулак. И тази година в общината ще летуват българи и туристи от Румъния, Русия, Чехия, Словакия, Германия и др.
Той припомни, че бяха направени промени в Закона за туризма, с които се допуска спането на плажа. В същото време обаче е трябвало да се направят и съответните промени в Закона за устройство на Черномоското крайбрежие, но това не е станало.
„Става така, че единият закон позволява, но другият не е променен. В законова неяснота сме, а това е важно за нас и за други общини, които имат големи незастроени плажове, като например Аврен, Бяла и др. Искаме да бъде ясно кой ще разрешава къде да се къмпингува, ще се дават правомощия на общините ли, или това ще се прави от Министерството на туризма?”, пита Мариян Жечев.
Той допълни, че за т.н. свободно къмпингуване извън определените зони общината прави много разходи за почистване и поддръжка, а приходите са почти нулеви.
„Идват например туристи, паркират и опъват палатките на нерегламентирани места и не плащат нищо за пребиваването си. Напоследък го правят и румънци, не само българи. Боклуците от контейнерите за смет ние трябва да ги закараме на регионалното депо. С какви пари? С тези на данъкоплатците, а не с приходи, които трябва да генерираме от такъв вид туризъм”, заяви Жечев.
За трета поредна година община Шабла обяви четири места за бивакуване – Дуранкулак - север, северно и южно от Крапец и в южната част на Тюленово. Общината осигурява контейнери за смет и химически тоалетни, както и почистване и косене на терените. Туристите заплащат по 2 лева на ден за 10 кв.м. използвана площ.
Малко под 2000 са леглата в къщите за настаняване, хотелите и къмпинга в Дуранкулак. И тази година в общината ще летуват българи и туристи от Румъния, Русия, Чехия, Словакия, Германия и др.
