Европейският път трябва да бъде извървян заради самата Северна Македония, за която европейската интеграция означава развитие за страната, каза днес пред парламента на Северна Македония премиерът на страната Димитър Ковачевски, който пожела успешен и ползотворен дебат по отношение на промените в конституцията, които са единствена точка в дневния ред в заседанието на законодателния орган на страната.
Заседанието започна с едночасово закъснение, а дневният ред бе гласуван със 70 гласа "за" и 47 "против", без предложения за промяна или допълнение на дневния ред.
Вносител на предложението за промяна на конституцията е правителството на Северна Македония, като пред депутатите Ковачевски подчерта, че предложението за промяна и допълнение в конституцията не е под нечий диктат, а „македонско предложение, подкрепено от ЕС и САЩ с една цел - интеграция в ЕС до 2030 г.”.
„Аз и всички министри бяхме водени от идеята да изложим аргументите си за промяна на конституцията и да поискаме широка подкрепа на целта. Ние не отказахме дебат, съобразихме се с политическите и икономическите интереси на страната от евроинтеграцията. Това е в интерес на държавата, нацията и гражданите. През 1991 г. гражданите обявиха, че най-висшата цел е интеграцията в европейското семейство. И тогава, и сега влизането в ЕС е най-добрият и междупоколенчески, правен и политически интерес и процес. Искаме държава с всички стандарти. Заедно с членството в НАТО ние сме страна с настояще и ясно бъдеще. През цялата история знаем колко отдадени са били нашите предци на създаването на солидна културна и езикова идентичност. Това, което сме днес, е залегнало в манифеста от Крушево, в АСНОМ, както и в първата конституция от 1991 г. и в Преспанското споразумение.
"Промените в Конституцията имат ясна цел – интеграция в ЕС. Предложението е наше, македонско, на основата на европейското споразумение от 2022 г., когато страната най-накрая започна преговори за членство. Предложението е написано в /Република Северна/ Македония, отхвърлям твърденията, че е чуждо предложение. Целта не е да тъпчем или да стоим на едно място, а да пристъпим към ЕС за пълноправно членство до 2030 г. Предложението е наше, подкрепено от ЕС и САЩ и е за наше добро", каза премиерът Ковачевски.
Ковачевски посочи, че предложените промени в основния закон се отнасят „само до добавянето на някои народи в преамбюла на Конституцията в чл.49 и чл.78 от Конституцията и изброяват българския и останалите няколко народа, които се добавят”.
„Добавят се части от народи, но недвусмислено се изтъква първичната конституционност на македонския народ, както и обективната уникалност и уникалността на македонския народ спрямо другите народи, а в този контекст и от българския народ. Разумно ли е да се мисли, че добавянето на други нации застрашава македонския народ? Промените в конституцията не застрашават македонската идентичност. Напълно ясно е и трябва да е ясно на всички. Днес, когато погледнете улиците, виждате, че е мирно и че гражданите очакват умно и смело решение. Държавата се изгражда като мултиетническа функционална демокрация, която практикува европейските ценности, общество, което гарантира равни права и задължения за всички етнически групи, т.е. граждани. Пътят към ЕС е гарантиран. Гарантирането на човешките права на всички е наша ценност, на нашето общество. И това също е важно за Европа, особено днес, когато сме изправени пред нестабилност на европейския континент. Известни сме с това, че произвеждаме стабилност“, каза Ковачевски, който припомни, че ЕС е най-големият донор и инвеститор в Северна Македония.
Ковачевски припомни, че до 2006 г., когато Северна Македония е била „рамо до рамо” с Хърватия, но политиците в Северна Македония са изолирали страната, докато Хърватия вече е член на ЕС.
„Това не бива да се случва отново. Днес не трябва да изоставаме нито с милиметър от Албания и Сърбия. Да запазим младите. Те не напускат страната заради конституцията, а заради нуждата, да живеят по-богато, като връстниците си в Европа. Ясно ми е, че нямаме лесна история. Искаме ли да продължаваме така или към по-добър живот, справедливост и правова държава, до която не сме стигнали? Искаме ли по-чиста държава, повече ред, повече отговорност от политиците или равни възможности за всички? Самотна майка или мащеха? Отговорите са кратки – да! Трябва да достигнем до членството в ЕС в най-кратки срокове. Ние не губим нищо чрез този процес, само бъдещето става по-добро със сигурност. Нека в тези наши животи бъдем част от ЕС“, каза Ковачевски, аплодиран от депутатите от управляващата коалиция и албанския блок, а по време на изказването му част от депутатите от ВМРО-ДПМНЕ напускаха пленарната зала.
Приемането на промените в конституцията на страната се извършват в три фази, като две от тях изискват мнозинство от 80 депутати от 120-те членове на парламента на Северна Македония. С 80 гласа трябва да бъде гласувано и предложението за необходимостта от промяна на конституцията, което е в дневния ред на това парламентарно заседание. Дебатите могат да продължат до 10 дни, след което ще бъде насрочено и гласуването. Опозицията в Северна Македония отказва да подкрепи промени в конституцията „под български диктат” и дали в парламента на страната ще бъде постигнато необходимото мнозинство от две трети предстои да стане ясно при гласуването в тази първа фаза на промените в основния закон на страната.
Заседанието започна с едночасово закъснение, а дневният ред бе гласуван със 70 гласа "за" и 47 "против", без предложения за промяна или допълнение на дневния ред.
Вносител на предложението за промяна на конституцията е правителството на Северна Македония, като пред депутатите Ковачевски подчерта, че предложението за промяна и допълнение в конституцията не е под нечий диктат, а „македонско предложение, подкрепено от ЕС и САЩ с една цел - интеграция в ЕС до 2030 г.”.
„Аз и всички министри бяхме водени от идеята да изложим аргументите си за промяна на конституцията и да поискаме широка подкрепа на целта. Ние не отказахме дебат, съобразихме се с политическите и икономическите интереси на страната от евроинтеграцията. Това е в интерес на държавата, нацията и гражданите. През 1991 г. гражданите обявиха, че най-висшата цел е интеграцията в европейското семейство. И тогава, и сега влизането в ЕС е най-добрият и междупоколенчески, правен и политически интерес и процес. Искаме държава с всички стандарти. Заедно с членството в НАТО ние сме страна с настояще и ясно бъдеще. През цялата история знаем колко отдадени са били нашите предци на създаването на солидна културна и езикова идентичност. Това, което сме днес, е залегнало в манифеста от Крушево, в АСНОМ, както и в първата конституция от 1991 г. и в Преспанското споразумение.
"Промените в Конституцията имат ясна цел – интеграция в ЕС. Предложението е наше, македонско, на основата на европейското споразумение от 2022 г., когато страната най-накрая започна преговори за членство. Предложението е написано в /Република Северна/ Македония, отхвърлям твърденията, че е чуждо предложение. Целта не е да тъпчем или да стоим на едно място, а да пристъпим към ЕС за пълноправно членство до 2030 г. Предложението е наше, подкрепено от ЕС и САЩ и е за наше добро", каза премиерът Ковачевски.
Ковачевски посочи, че предложените промени в основния закон се отнасят „само до добавянето на някои народи в преамбюла на Конституцията в чл.49 и чл.78 от Конституцията и изброяват българския и останалите няколко народа, които се добавят”.
„Добавят се части от народи, но недвусмислено се изтъква първичната конституционност на македонския народ, както и обективната уникалност и уникалността на македонския народ спрямо другите народи, а в този контекст и от българския народ. Разумно ли е да се мисли, че добавянето на други нации застрашава македонския народ? Промените в конституцията не застрашават македонската идентичност. Напълно ясно е и трябва да е ясно на всички. Днес, когато погледнете улиците, виждате, че е мирно и че гражданите очакват умно и смело решение. Държавата се изгражда като мултиетническа функционална демокрация, която практикува европейските ценности, общество, което гарантира равни права и задължения за всички етнически групи, т.е. граждани. Пътят към ЕС е гарантиран. Гарантирането на човешките права на всички е наша ценност, на нашето общество. И това също е важно за Европа, особено днес, когато сме изправени пред нестабилност на европейския континент. Известни сме с това, че произвеждаме стабилност“, каза Ковачевски, който припомни, че ЕС е най-големият донор и инвеститор в Северна Македония.
Ковачевски припомни, че до 2006 г., когато Северна Македония е била „рамо до рамо” с Хърватия, но политиците в Северна Македония са изолирали страната, докато Хърватия вече е член на ЕС.
„Това не бива да се случва отново. Днес не трябва да изоставаме нито с милиметър от Албания и Сърбия. Да запазим младите. Те не напускат страната заради конституцията, а заради нуждата, да живеят по-богато, като връстниците си в Европа. Ясно ми е, че нямаме лесна история. Искаме ли да продължаваме така или към по-добър живот, справедливост и правова държава, до която не сме стигнали? Искаме ли по-чиста държава, повече ред, повече отговорност от политиците или равни възможности за всички? Самотна майка или мащеха? Отговорите са кратки – да! Трябва да достигнем до членството в ЕС в най-кратки срокове. Ние не губим нищо чрез този процес, само бъдещето става по-добро със сигурност. Нека в тези наши животи бъдем част от ЕС“, каза Ковачевски, аплодиран от депутатите от управляващата коалиция и албанския блок, а по време на изказването му част от депутатите от ВМРО-ДПМНЕ напускаха пленарната зала.
Приемането на промените в конституцията на страната се извършват в три фази, като две от тях изискват мнозинство от 80 депутати от 120-те членове на парламента на Северна Македония. С 80 гласа трябва да бъде гласувано и предложението за необходимостта от промяна на конституцията, което е в дневния ред на това парламентарно заседание. Дебатите могат да продължат до 10 дни, след което ще бъде насрочено и гласуването. Опозицията в Северна Македония отказва да подкрепи промени в конституцията „под български диктат” и дали в парламента на страната ще бъде постигнато необходимото мнозинство от две трети предстои да стане ясно при гласуването в тази първа фаза на промените в основния закон на страната.
