Бразилката с български корени Дилма Русеф направи още една стъпка към президентския пост в най-голямата и силна в икономическо отношение страна в Южна Америка - Бразилия. Русеф, кандидатът на бразилския президент Луис Инасио Лула да Силва, спечели подкрепата на най-голямата политическа сила - Партия бразилско демократично движение (ПБДД), което е голямо постижение в надпреварата за президентските избори в страната, отбелязва Ройтерс. ПБДД подкрепи принципно кандидатурата на Дилма Русеф, началник на екипа на Лула, за президентските избори през октомври 2010 г.
"И двете партии чрез взаимно споразумение стигнаха до съгласие за предварителен ангажимент към президентските избори през 2010 г.", се посочва в общо изявление на ПБДД и пропрезидентската Работническа партия в страната. Според съобщението ПБДД, която вече е част от управляващата коалиция на Лула, ще подкрепи кандидата на Русеф за вицепрезидент и ще участва в изготвянето на нейната правителствена платформа. "Това е първата стъпка към консолидирането на този национален съюз, който беше затвърден днес", заяви лидерът на ПБДД Мичел Темер, след като двете партии стигнаха до споразумение на банкет, организиран в президентския дворец.
Русеф, за която подкрепата според проучванията на общественото мнение отбелязва спад през последните няколко седмици, ще получи важна логистична и финансова подкрепа от най-голямата партия в страната. Като партията с най-много места в Националния конгрес на Бразилия (парламент), ПБДД получава повече свободно радио и телевизионно ефирно време по време на кампанията от всяка друга партия.
Губернаторът на щата Сао Паоло Хосе Сера, основният кандидат на опозицията, води Русеф с голяма разлика, според проучванията на общественото мнение.
Русеф си осигури подкрепата на настоящия държавен глава Луис Инасио Лула да Силва още в края на миналата година. В едно от своите интервюта харизматичният бразилски лидер бе категоричен: "Искам Бразилия след мен да бъде управлявана от жена и вече съществува подходящата личност. Това е Дилма Русеф. Ще предложа на моята партия да я избере за кандидат, но да спечелим няма да е лесно. В политиката сценариите се сменят много бързо".
В Латинска Америка вече е имало потомък на български имигранти, който е претендирал за най-висшия пост, припомня БГНЕС. Това е легендарният революционер Теодоро Петкоф, който през 60-те години на миналия век е почти толкова известен колкото и Ернесто Че Гевара. За последен път Петкоф, който Франс прес определи като "социалистическа икона", бе кандидат за президент през 2006 г., когато се осмели да предизвика не кой да е а самия Уго Чавес /наистина впоследствие се отказа в ползата на единния опозиционен кандидат, който загуби/.
Също както именития ни сънародник от Венецуела преди да стане легален политик, Дилма Русеф е партизански лидер и борец срещу бразилската хунта. Тя е родена на 14 декември 1947 г. град Белу Оризонте. Баща й - Петър Русев - е от български произход. През 20-те години на ХХ век той е бил свързан с Комунистическата партия в България, а през 1929 г. напуска страната ни по политически причини и се мести във Франция. В края на Втората световна война се преселва в Аржентина, а по-късно в Бразилия, където се жени за Дилма Коимбра Силва. "Той беше личност със силен характер, много образован", споделя Русеф за своя баща в интервю, дадено за български вестник през 2004 г. "Четеше много книги. Почти всичко, научено в детството ми, го дължа на него. Бях само на 15 години, когато татко почина. Той беше симпатизант на левицата - комунистите, социалдемократите и други партии с подобна ориентация. Доколкото знам, преди да се сдобие с деца, той е помагал на левите. Но след това се е отдал на бизнеса и семейството. Татко стана строителен предприемач. Слава Богу, че не доживя идването на военните на власт през 1964 г. Отиде си две години по-рано от инфаркт", добавя тя.
След училище Дилма Русеф се мести в Рио де Жанейро, а оттам - в Сао Пауло. Там тя ръководи лявата партизанска групировка "Палмарес". "Както знаете, през 1964 г. в Бразилия бе извършен военен преврат. На власт дойде жестока диктатура. Тогава живеех в Сао Пауло. Младежите масово влизаха в леви групировки. Аз основах и оглавих "Палмарес". Така се е наричала организацията на негрите в Бразилия, създадена през XVII век за борба срещу робството. Макар повечето от нас да бяха бели, ние напълно споделяхме тези идеи на нашите чернокожи братя - свобода, равенство и справедливост", споделя още Русеф в интервюто. През 1969 г. ръководената от нея група извършва обир в резиденцията на губернатора на Сао Пауло - Адемар де Барос, който е протеже на хунтата и един от най-корумпираните хора в Бразилия. С част от задигнатите 2,5 милиона долара тя подпомага бразилци, емигрирали в чужбина заради военните. Властите успяват да заловят Русеф и тя прекарва три години в затвора. "Заловиха ме при една от многото полицейски хайки. Първо ме откараха в една казарма. Измъчваха ме жестоко. Най-много обичаха да пускат ток. И до днес имам белези от тези изтезания. Военен трибунал ме осъди на три години затвор. Излязох през 1973 г. Вече други хора се включиха в нелегалните организации", споделя тя.
Излязла на свобода, Дилма Русеф завършва икономика, има докторат по икономическа теория. Била е секретар на финансите в град Порту Алегре и министър на мините и енергетиката на щата Рио Гранде ду Сул. На 1 януари 2003 г. оглавява федералното министерство на мините и енергетиката на Бразилия, която е световен лидер в добива на желязна руда и един от бъдещите най-големи производители на петрол. На 21 юни 2005 г. бразилският президент Лула да Силва назначи Дилма Русеф за началник на своята канцелария.
