24 май е Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден се отдава почит на светите братя Кирил и Методий – създателите на славянската писменост.
Братята Константин-Кирил и Методий са родени в град Солун през девети век. През 855 г., (според някои историци - седем години по-късно) те създали глаголицата във византийския манастир Полихрон в областта Витиния в Мала Азия и там превели свещени книги. След това те се заели да популяризират християнството сред славяноезичните народи.
Солунските братя имали ученици, които продължили делото им. Сред тях са Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Учениците на Кирил и Методий получили топъл прием в България от княз Борис през девети век. Кирилицата, която заменя глаголицата, е създадена в Преславската книжовна школа. Като неин създател се сочи Климент Охридски, а името й е дадено в чест на Константин-Кирил Философ.
Братята Кирил и Методий са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяване на християнството. През 1980 година са обявени от папа Йоан-Павел Втори за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици.
Денят на св. св. Кирил и Методий се отбелязва от Българската православна църква на 11 май по църковния литургичен календар. Има данни, че на този ден е отдавана почит на светите братя още от 12 век.
Като ден на просветата празникът се чества за първи път в Пловдив през 1851 г., когато в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий" по инициатива на Найден Геров се организира празник и ученическо шествие. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май.
В края на 1968 г. Българската православна църква въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар. След това Денят на Кирил и Методий се отбелязва от църквата на 11 май. По установената вече традиция Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, на който също се отдава почит на двама братя, остава на 24 май.
За официален празник на България 24 май е обявен с решение на Народното събрание на 30 март 1990 г.
Химнът на Деня на българската просвета и култура - „Върви, народе възродени“, е написан през 1892 година. Автор на текста е Стоян Михайловски, който го публикува за първи път в списание „Мисъл". През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открива стихотворението в учебник и решава да напише музика по него. Химнът включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Стихотворението е преведено на 21 езика.
Братята Константин-Кирил и Методий са родени в град Солун през девети век. През 855 г., (според някои историци - седем години по-късно) те създали глаголицата във византийския манастир Полихрон в областта Витиния в Мала Азия и там превели свещени книги. След това те се заели да популяризират християнството сред славяноезичните народи.
Солунските братя имали ученици, които продължили делото им. Сред тях са Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий. Учениците на Кирил и Методий получили топъл прием в България от княз Борис през девети век. Кирилицата, която заменя глаголицата, е създадена в Преславската книжовна школа. Като неин създател се сочи Климент Охридски, а името й е дадено в чест на Константин-Кирил Философ.
Братята Кирил и Методий са канонизирани като светци за превода и популяризирането на Библията на старославянски език и разпространяване на християнството. През 1980 година са обявени от папа Йоан-Павел Втори за покровители на Европа. Православната църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици заедно с техните ученици.
Денят на св. св. Кирил и Методий се отбелязва от Българската православна църква на 11 май по църковния литургичен календар. Има данни, че на този ден е отдавана почит на светите братя още от 12 век.
Като ден на просветата празникът се чества за първи път в Пловдив през 1851 г., когато в епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий" по инициатива на Найден Геров се организира празник и ученическо шествие. През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.
С въвеждането на григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държавата и църквата, се чества на един ден - 24 май.
В края на 1968 г. Българската православна църква въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар. След това Денят на Кирил и Методий се отбелязва от църквата на 11 май. По установената вече традиция Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, на който също се отдава почит на двама братя, остава на 24 май.
За официален празник на България 24 май е обявен с решение на Народното събрание на 30 март 1990 г.
Химнът на Деня на българската просвета и култура - „Върви, народе възродени“, е написан през 1892 година. Автор на текста е Стоян Михайловски, който го публикува за първи път в списание „Мисъл". През 1901 г. композиторът Панайот Пипков открива стихотворението в учебник и решава да напише музика по него. Химнът включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите шест. Стихотворението е преведено на 21 езика.
