Отбелязахме Сирни Заговезни вчера
Отбелязахме Сирни Заговезни вчера / снимка: Sofia Photo Agency, Надя Коцева
Българите отбелязаха вчера празника Сирни Заговезни, който не е на постоянна дата и се пада всяка година 7 седмици преди Великден.

Празникът се нарича още Поклади и Прошка. С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си. Особено място сред обичаите на празника заема обредното гонене на змии и гущери. Предпазващо значение имат всички действия в този обред – палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: “Бягайте, змии и гущери, на 40 разкрача”.

По традиция на Сирни Заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) – това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си. Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни.

За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

Църквата определя този ден като празник на четиридесетте войника от арменския полк в град Севастия, които след жестоки мъчения загиват за своята вяра по време на преследванията на християните от император Ликиний (IV в.).

Общество