Нобеловата седмица започна вчера с оповестяването на имената на първите трима щастливци, чийто достижения в областта на медицината ще променят революционно изследванията на раковите клетки и стареенето.
Днес стана ясно, че лауреатите на нобеловата награда за физика са отново трима - това са американците Чарлз Као, Уилард Бойл и Джордж Смит. Първият бе отличен заради неговата разработка на оптически схеми за пренос на данни, а останалите двама - за създаването на матрицата, която е в основата на съвременните цифрови апарати и видеокамери.
Наградата за физика се връчва от специален Нобелов комитет, който се състои от 5-ма членове. Досега нобеловите лауреати по физика бяха 177 души. Първата награда за физика получава немският физик Вилхелм Рьонген за откриването на нов вид лъчи, които са наречени на негово име. Сред по-известните учени Нобелови лауреати по физика са Пиер и Мария Кюри, Нилс Бор и Алберт Айнщайн.
Любопитно е, че Нобеловият комитет няколко пъти отхвърля номинацията на Айнщайн, тъй като е смятал, че неговата теория на относителността е несъстоятелна. Един от членовете на комитета дори нарича теорията „чиста спекулация, която петни паметта на Алфред Нобел". В крайна сметка Айнщайн получава Нобелова награда, но за откриването на закона на фотоефекта, който е бил доказан по експериментален път.
