Срещата на върха на ООН - тест за способността за консенсус
Срещата на върха на ООН - тест за способността за консенсус / снимка: BGNES

Първото пленарно заседание на шестдесет и втората редовна сесия на Общото събрание на Организацията на обединените нации се състоя във вторник вечерта в централата на организацията в Ню Йорк.

Нейният председател и бивш външен министър на Република Македония, Сърджан Керим, за първи път си послужи с председателското чукче, предадено му вчера от председателката на 61-ата сесия на ООН - бахрейнската юристка Хайа ал Калифа.

Пет основни цели смята да преследва Керим в своя мандат - концентриране върху климатичните промени, осигуряване на финансиране за развитие, прилагане на глобалната антитерористична стратегия, придвижване на реформата по мениджмънта на ООН и дейности, свързани с постигане на Целите на хилядолетието.

По традиция, втората и третата седмица от сесията е предвидена за т.нар. общи разисквания - времето, през което всички членове на ООН имат възможност за 15 минути да се обърнат към Общото събрание и да изложат приоритетите на своята външна политика и вижданията си за решаване на глобалните проблеми. Това е периодът, в който в Ню Йорк се събират държавни и правителствени ръководители, монарси и външни министри на сто деветдесет и двете държави-членки.

Най-очакваното събитие ще се състои на 24 септември, в деня преди откриването на общите дебати - това е Срещата на високо равнище по въпросите на климатичните промени под надслов "Бъдещето в нашите ръце", организирана по инициатива на генералния секретар на ООН Бан Ки-мун. Основната цел на високия форум е да се придвижи максимално международната общност към консенсус за постигане на нов глобален ангажимент по климатичните промени, който да бъде приет на конференцията на ООН в Бали, Индонезия, през декември.

Бан Ки-мун, който през март тази година сравни опасността от глобалното затопляне за човечеството с тази от война, е особено загрижен от необходимостта да се изготви документ, определящ задълженията на държавите след 2012 година, когато изтичат правомощията на Протокола от Киото за намаляване на въглеродните емисии, оставяйки света без регулиращ механизъм в областта на глобалното затопляне. Генералният секретар е убеден, че справянето с климатичните промени е една от основните задачи на ООН, която единствена има универсален характер и възможност да постигне международен консенсус в тази насока.

Срещата на високо равнище на 24 септември беше предшествана от неофициални тематични дебати, които се състояха в края на юли и началото на август тази година под мотото "Климатичните промени като глобално предизвикателство". Между основните заключения на форума беше, че бъдещите ангажименти трябва да бъдат споделени и от развиващите се, а не само от индустриалните страни, както и разбира се, от САЩ и Китай, отговорни за над 40 процента от световното замърсяване.

Противоречиви реакции сред анализаторите породи свикването в края на септември от Съединените щати, само няколко дни след Срещата на ООН за климатичните промени, на среща на развитите държави във Вашингтон по същия въпрос. Според висши представители от ООН двете събития не си противоречат, а са "взаимно допълващи и подкрепящи се" усилия да се намери начин за справяне с проблема.

Остават обаче подозренията, че Джордж Буш ще се опита да убеди колегите си от развития свят, че ангажиментите за намаляване на вредните емисии трябва да бъдат по-скоро въпрос на доброволен избор на страните, отколкото на общоприети и задължителни квоти. В навечерието на общите разисквания в централата на ООН в Ню Йорк ще се състоят и редица срещи на високо равнище по въпроси от международно значение.

На 21 септември, ще има консултации за Дарфур, чиято основна цел е да мобилизират международната подкрепа по инициативи като политическите дискусии по въпроса, планирани да се състоят в Триполи, изпращането на международните сили в областта и усилията за икономическото стабилизиране на региона.

Вторият форум на 22 септември ще бъде по проблемите на Ирак и ще бъде председателстван от министър-председателя Нури ал-Малики и от генералния секретар Бан Ки-мун. Очакванията са, в съответствие с резолюцията на Съвета за сигурност, той да даде тласък на консолидиране на разнообразните регионални инициативи за Ирак. Поканени за участие са петте държави-постоянни членки на Съвета за сигурност, страните от Г-8, съседни на Ирак държави, както и международни и регионални организации.

Третата важна среща, която ще се състои на 23 септември, е заАфганистан. Тя ще бъде съпредседателствана от генералния секретар на ООН и от афганистанския президент Хамид Карзай. Това събитие, в което ще участват двадесет и три държави, би трябвало да очертае дългосрочни международни ангажименти за подпомагане на Афганистан, както и потвърждаване на стратегическата роля на ООН за координиране на международните усилия. Участниците ще обсъждат и различните форми на подпомагане на Афганистан в борбата с тероризма и трафика на наркотици.

Предвижда се и среща на Квартета за Близкия изток, на която ще бъде изслушан доклад на неговия специален пратеник Тони Блеър.

Срещата на високо равнище на Общото събрание на Организацията на обединените нации ще бъде първата по рода си за встъпилия в длъжност на 1 януари тази година Бан Ки-мун. Макар и да не се очаква приемане на конкретни документи на предшестващия форум за климатичните промени, той ще бъде показателен за способностите на генералния секретар да обедини държавите-членки около безспорно универсален проблем и да примири различията им в името на постигане на обща цел.

Лидерът на световната организация ще има нелеката задача да убеди богатите държави да редуцират допълнително емисиите от вредни газове и да поемат по-големи ангажименти от досегашните, дори с цената на забавяне на темповете на икономическо развитие. Предстоящият форум на високо равнище ще бъде тест и за заявената воля на Бан Ки-мун за реформи в ООН, които да редуцират бюрокрацията и да увеличат нейната гъвкавост и ефективност.

Както самият той заяви "това ще бъде най-интензивният период на многостранна дипломация в историята на ООН", по време на който ще стане ясно дали организацията е способна на единни прагматични действия, които по бърз и ефективен начин да постигат резултати в разрешаването на световните проблеми. (БТА)

Коментар