- Очерк за един министър
Още от първите месеци на кабинета, искането за оставка на вицепремиера и финансов министър Симеон Дянков се чуваше от различни страни. В крайна сметка то се случи няколко месеца преди края на мандата на кабинета „Борисов" и ден след най-масовите протести в България от години насам.
За близо четирите си години във финансовото министерство Дянков успя да обтегне отношенията си с представители в различни обществени сфери, включително със свои колеги министри и с президента Георги Първанов. В същото време като безспорен успех на Дянков се приема опазването на финансовата стабилност - нещо, което се признава и от опозицията, и от европейските лидери или поне се признаваше преди фискалният резерв да падне под критичната граница от 4.5 млрд. лева.
По време на управлението на Дянков спорни се оказаха много идеи - от инвестирането на парите от Сребърния фонд, през диференцираната минимална работна заплата по градове или преместването на институциите. Възможностите за промяна на ДДС-ставката, които се сменяха като курса на долара, също ще останат сред примерите, на които вероятно след време ще се смеем, но докато ги коментирахме сериозно, влияеха негативно върху средата.
Още с встъпването в длъжност на Симеон Дянков стана ясно, че на експерта от Световната банка му е трудно да се ориентира в българската обстановка, а повечето хора подминаваха с усмивка факта, че някои думички на български му се губеха, а и гафовете в медиите не закъсняха.
Първият: Дянков не бе разбрал, че трябва да дойде на първото си интервю в предаването „Седмицата" на Дарик на живо и се наложи това да стане с включване по телефона от гръцки плаж. „В момента България се нуждае от голяма промяна - и политическа, и от гледна точка на икономика и финанси и аз смятам, че промяната в икономиката и финансите може да дойде и от хора като мен и затова реших да помогна", каза тогава Дянков. На въпрос какво ще направи, той отговори: „Трябва в първите два или три месеца да се направят много бързо мерки, за да се спре спадът в икономиката и увеличаването на безработицата".
И въпреки реформаторския дух дупката в държавната хазна накара Дянков да напише уж консервативен Бюджет 2010. Емблематична остана метафората, че той е „малка, постна пица". „Няма много украски. Постна е, защото хем е малка, хем нямаме много пари за украски, но по нея има. И което е най-важно за моите колеги: в точния размер е. Те ще ядат парчетата си в точния размер, който е залегнал в бюджета".
Ето защо журналистът от Дарик Кирил Вълчев покани Дянков, но не в студиото на Дарик, а на парче постна пица, за да поговорят за бюджета и предстоящите мерки за попълване на дупката в хазната в интервю за списание „Правен свят". На въпрос на Вълчев за увеличаване на прага за самоосигуряващите се и ефектите от това, като посочи, че той самият се самоосигурява при максимума, Дянков стигна до заключението, че се крият доходи и дори се обърна към журналиста с думите: „За вас конкретно знаем, че криете доходи!". След това Дянков каза, че интервюто не му харесва и си тръгна. Последва извинение от страна на Дянков и обяснението: „Поводът за идването ми в Дарик радио е да се извиня на журналиста, изпуснах си нервите вчера. Може би понеже е бюджетно време и няма достатъчно пари, за да удовлетворим всички желания и моля извинението ми да бъде прието".
Вероятно бюджетното време накара Дянков да изпусне нервите си още веднъж. Това му донесе размяна на остри реплики с президента с мандат 2002-2012 Георги Първанов, който поиска повече пари за учените от БАН. „Президентът, като говори за наука, той разбира неговите приятели в БАН. БАН не прави наука. БАН са феодални старци, които стоят там, събират някакви заплати", каза тогава Дянков. Сега именно учен от БАН е министър на образованието.
В телевизионно шоу през 2010 година финансовият министър демонстрира чувството си за хумор. На констатация на водещите, че през октомври 2009 година Дянков е вкарал Първанов измежду най-богатите хора и е казал, че Първанов е млад милиардер, той отговори, че не си спомня да е правил това изказване и бе категоричен, че то не е негово. На въпрос дали Първанов е млад милиардер, Дянков каза: „Не е млад определено".
Тази шега обаче прати Дянков в президентството, за да се извини на държавния глава, който пък от своя страна бе поискал оставката му. И с този летящ старт в управлението си като финансов министър Дянков влезе в не един и два конфликта.
Но пък финансовият министър се водеше от един-единствен принцип - че България трябва да запази финансовата си стабилност и „всяко време е добро време за правене на реформи". „И когато има пари е хубаво да се правят реформи, и особено когато няма достатъчно пари е още по-добро време да се правят реформи. Латиноамериканците имат една поговорка, че като идва отливът в морето, се вижда кой плува без гащи", каза Дянков.
Заради опазването на финансовата стабилност Дянков често влизаше в препирни със своите колеги. Може би най-явният конфликт бе със земеделския министър Мирослав Найденов, а именно отказът на Дянков да плати тази година субсидиите на земеделците в срок заради стабилността на резерва, стана причина за уволнението му. „Министерството на финансите никога не е обещавало, че ще се изплатят през януари. То и не е отговорно такова нещо да се обясни", каза Дянков в началото на февруари в НС.
Конфликтът с Найденов обаче не бе от вчера. Преди време в телевизионно интервю Дянков почти уволни колегата си. Той обясни, че не е негова работа да сменя Найденов, но вмъкна, че е имало друг министър, който „се е опитвал да избяга по тъч линията с коментари, че не е сега време да се реформира и вече не е министър".
А дързостта на Дянков да коментира министър от кабинета провокира премиера: „Истински се надявам да ме подвеждате, да не е казвал такава глупост. Защото Найденов ще си отиде след него, ако е казал подобно нещо".
Противоречиви изказвания си чуваха от Дянков и социалния министър Тотю Младенов. Именно с увеличението на пенсионната възраст и отказа да се увеличат майчинските Дянков си навлече гнева и на млади, и на стари.
Не можем да пропуснем и изказванията и ходовете на Дянков по отношение на банковия сектор, например чрез обвързването на лихвените равнища при кредитите с пазарен индекс и чрез въвеждането на данък върху лихвите по срочните депозити. Данъкът бе въведен въпреки скептицизма на БНБ. Управителят Иван Искров коментира в "Годината" на Дарик, че кредитите са поевтинели през цялата 2012 година и това не е нямало да се случи, ако държавата се е била намесила да регулира с „бутонките напред".
Пенсионерите не получиха в края на миналата година и коледни добавки. Причината според Дянков бяха невъзстановените пари от Брюксел - твърдение, което ЕК категорично опроверга. Дянков обаче твърдеше, че коментарите му са правилни, а чиновниците от време на време грешат „и европейски чиновници грешат".
Финансовото министерство отказа достъп до информация пред Дарик както за състоянието на резерва през януари, така и за цената на референдума и необяснимото й завишаване. Получихме отказ за достъп до информация и за бонусите във финансовото министерство.
Разбира се, не бива да забравяме успеха на Дянков и цялото правителство - че запазиха финансовата стабилност на страната ни и получихме потупване по рамото за добрия си кредитен рейтинг. Остава обаче въпросът жертвана ли бе микроикономиката на страната ни за сметка на финансовата стабилност.
За част от най-емблематичните моменти от управлението на Симеон Дянков чуйте в репортажа.
