Може ли да спрем да наричаме това Арабска пролет?
Може ли да спрем да наричаме това Арабска пролет? / снимка: Reuters

От Либия до Сирия ставаме свидетели на опити на сунитски фундаменталистки групировки да завземат властта. Най-старият им трик е да организират насилие заради някое оскърбление срещу вярата. Същият трик, който се опитаха да използват и в случая с датските карикатури; преди това той беше използван от аятолах Хомейни заради романа "Сатанински строфи" на Салман Рушди, а преди водача на Ислямската революция в Иран, от цяла поредица амбициозни мулли и имами.

Този път трикът отне живота на видни американски държавни служители - донасяйки огромна скръб на семействата им и на страната, на която доблестно служеха. Ние скърбим и почитаме посланик Крис Стивънс, както и тримата други служители, които загинаха в Бенгази.

Ние също така разбираме защо те бяха нападнати, както и защо посолството в Кайро беше нападнато: тези нападения са организирани от местни политически актьори за лоши местни политически цели - да използват антиамериканизма, за да вземат властта в местните правителства. Ако не искаме да помагаме на тези лоши актьори, трябва да внимаваме да не вършим неща, които допринасят за осъществяването на техните планове.

Именно затова президентът Джордж Буш-младши винаги внимаваше да не бъде въвличан в тези дребни спорове - и именно затова президентът Обама следва познатия от неговия предшественик метод при отговора на поредната глупост на пастор Джоунс, подкрепил видеоклипа, използван като претекст за антиамериканските нападения.

Това ще е същият подход, който и Ромни ще изпозлва като президент, ако се сблъска с подобен сценарий.

Той се основава на прозрението, че тези моменти с оскърбяването на исляма са доста редки, ако изобщо става дума за спонтанни реакции. Те са организирани, а въпросът за американците е: Ще съдействаме ли? (БТА)

Коментар