Какво (не)знаем за милосърдието
Какво (не)знаем за милосърдието / netinfo

Прибирайки се от работа снощи станах свидетел на потресаваща сцена. Тийнейджър налагаше с юмруци по главата подпийнал клошар, поне на такъв ми приличаше. Възрастният мъж кървеше, а младежът яростно продължаваше да го налага с жестоки удари. Сигурно си мислите, че случката се разиграва в някой от кварталите на столицата, обаче не! Побоят се случваше в центъра на София, пред Съдебната палата, в присъствието на десетки хора, които в този момент бързаха за някъде. Никой не забелязваше или по-точно не искаше да забележи това, което се случва пред очите им! Шокирах се! Уплаших се! И накрая се ядосах! Разгневих се от безразличието и безхаберието на хората. Чудех се къде са затрили онези хубави думички, като състрадание, човечност, а защо не и приятелство.

Питах се и друго, къде са в този момент онези батковци с униформите, които трябва да се грижат за обществения ред. Абе то всъщност има ли общество в България?! Намесих се, не защото съм журналист, а защото съм човек! И знаете ли, побойникът всъщност беше едно мило и добро момче, което, обаче, бе забравило за доброто си възпитание и за задръжките! На него му прощавам, защото е дете, но на всички тези, които бързаха с тъжните си и мрачни физиономии, няма да простя. Не защото съм безгрешна, а защото това бяха човеци без души и сърца.

За щастие все още има добри хора, сигурна съм, защото ги видях до мен, те също се спряха! Полицаи, обаче, така и не забелязах. Може би са били на шопинг или пък са хапвали набързо, не знам и честно казано в този момент не ми пука. По-важното е, че това може да се случи на всеки един от нас. На мен, на теб, на приятел или роднина. Тогава пак ли така ще отминете, скъпи съграждани. Пак ли така ще отвърнете глава и ще загледате витрините?! И затова утре пак ще цъкате, преглеждайки сутрешната преса. С тази разлика, че колегите ще са пропуснали вашите имена като съучастници….

Въпросната вечер, уважаеми слушатели, беше урок, попих го докрай. Сигурна съм, че младежът – онзи побойникът, също научи своя. Видях го в очите му. Само ако бяхте спрели дори за миг …ако до всяко добро същество застане поне още едно, то тогава ще настъпи такъв живот, че само си викам ДАНО!

Коментар