Гъстите гори по границата между Чечения и Ингушетия не успяха да защитят хората на Доку Умаров, когато руските специални части ги откриха. Малко повече от денонощие войските от спецназ обсипаха със снаряди и ракети гъсталаците, където екстремистка клетка, лоялна на най-издирвания терорист в страната, се опита да се скрие. След това те преминаха в настъпление, за да ги избият.
Последвалото кръвопролитие се превърна в център на ескалиращия конфликт, който кулминира миналата седмица със самоубийствените взривове в московското метро. Според руснаците смъртта на 18 терористи през онзи февруарски ден е била удар за свирепата малка армия от екстремисти на Умаров, биещи се за установяване на ислямска държава в Кавказ. Умаров акцентира върху друга страна на историята: група момчета в подрастваща възраст, които брали див чесън наблизо, са били намушкани, застреляни от упор и направени на решето, след като били взети погрешка за негови последователи. Руснаците заявиха, че четирима цивилни са попаднали в престрелката, а Умаров заяви, че имало клане на невинни, което го задължило да отмъсти за тяхната смърт.
Почти шест седмици по-късно две жени-самоубийци взеха автобус до Москва, качиха се на метрото в сутрешния пиков час и се взривиха. Едната бе 17-годишната вдовица Дженет Абдурахманова, позирала със съпруга си - бунтовник от Дагестан - на снимка, на която двамата държат пистолети. Втората вероятно е Марха Устарханова, на 20 години, вдовица на чеченски бунтовнически лидер. /Втората атентаторка вече бе идентифицирана като 28-годишната Мариам Шарипова, вдовица на действалия на територията на Дагестан бандитски главатар Магомедали Вагопов - бел. ред./ Заедно те убиха 40 души и раниха над 80. Руската столица стана свидетел на първата си голяма терористична атака от 6 години насам.
Малко след това 46-годишният Умаров, облечен в камуфлажна униформа и с дълга брада, предупреди във видеозапис, че ще има и други, още по-жестоки удари. Бомбените експлозии били "легитимен акт на отмъщение" за смъртта на цивилни, "заклани от руските окупатори", каза той. "Те ги нападнаха с ножове и се гавриха с труповете им". Той добави: "Войната ще дойде на вашата улица и ще я усетите по собствената си кожа".
До този момент повечето руснаци никога не бяха чували за Умаров. Те бяха започнали да вярват на твърдението на Кремъл миналото лято, че войната в Чечения е спечелена.
Докато бяха погребвани жертвите от московското метро, въпросът, който мнозина си задаваха, бе дали терорист, който почти двайсет години се е изплъзвал на руските сили, ще бъде заловен, преди да изпълни заплахата си за нова, далеч по-ужасяваща атака.
Умаров е роден в образовано семейство в малко чеченско село и по-късно се дипломира като строителен инженер и се мести в Москва. Той се връща в родината си "от патриотизъм" през 1994 г., когато Чечения се опитва да се отцепи от Русия. През кървавата война, която трае две години и отнема живота на хиляди хора, той бързо се издига в йерархията на бунтовническото движение и си печели репутация на умел боец. Бунтовническото ръководство го назначава за министър на сигурността, след като Русия се изтегля от Чечения през 1997 г. Работата му е да ограничи влиянието на ислямистки групи, дошли от арабския свят. Чечения обаче се превръща в едно от най-опасните места в света, раздирана от военни сблъсъци и отвличания. Умаров е уволнен. След серия експлозии в жилищни сгради в Москва и други градове през 1999 г., руският лидер Владимир Путин нарежда на войските си да се върнат в Чечения. Умаров става един от най-силните полеви командири в страната, въпреки че е раняван няколко пъти. Твърди се, че си е правил пластична операция на челюстта, а след като преди няколко години стъпил на противопехотна мина, сега върви накуцвайки. Заедно с Шамил Басаев, тогавашният бунтовнически лидер на Чечения, той извършва дръзко нападение в Назран, столицата на Ингушетия, през 2004 г. Десетки служители на силите за сигурност са убити. Въпреки това Умаров не споделя възгледа на Басаев, че обикновените руснаци са легитимна цел. Той открито критикува другаря си за извършената от него обсада на училище в Беслан същата година. Близо 330 заложници умират, повече от половината от които са деца. "Ако прибегнем до такива методи, не мисля, че някой от нас ще може да запази човешкия си облик", каза Умаров. "Невинните цивилни не са наша мишена".
В течение на войната Умаров, който е баща на шест деца, става свидетел на многократни атаки срещу семейството му. Брат му Руслан е отвлечен през 2005 г. и, както се твърди, измъчван от агенти на Федералната служба за сигурност /ФСС/ в Чечения. Смята се, че е екзекутиран. Други двама братя на Умаров, Муса и Иса, са убити в битка. След това чеченски сили, предани на Москва, отвличат младата съпруга на Умаров и едногодишния му син заедно с баща му Хамад, на 74 години. Съпругата и синът са освободени. Умаров твърди, че баща му е екзекутиран. Сестра му Наталия също е отвлечена, но освободена. След това идва ред на братовчед му Заурбек и племенника му Роман, които все още се водят изчезнали, вероятно мъртви.
Умаров поема контрола върху бунтовническото движение през 2006 г., след като Басаев и неговият приемник са убити. Един от малкото лидери, оцелели в двете войни, той става все по-краен в представите и методите си. Умаров лично признава, че дори не е знаел как да се моли, когато избухва първата война в Чечения. През 2007 г. обаче той изоставя идеологията за чеченската независимост и се самопровъзгласява за лидер на "Кавказкия емират" - въображаема ислямска държава, обхващаща целия регион. В този процес Умаров прехвърля кампанията на насилие в съседен Дагестан и Ингушетия, където сега контролира местните ислямски терористични клетки.
Сред атаките, приписвани на Умаров, е опит за убийство на президента на Ингушетия Юнусбек Евкуров, чиято автоколона бе взривена. Руснаците са обявявали Умаров за мъртъв поне шест пъти, но, за тяхна неприятна изненада, той неотдавна каза, че е изминал 130 км по границата на Дагестан "без никакъв проблем". Умаров отново задейства миналото лято бригадата "Рияд ас салихин" /"Отряд на праведниците"/ - група самоубийци, създадена от Басаев и разпусната след смъртта му. Бригадата взе за заложници 800 души в московски театър през 2002 г. - обсада, която завърши със 130 убити. Умаров обяви също, че е променил мнението си относно вземането на прицел на обикновени хора. "За мен в Русия няма цивилни", каза той. "Защо? Защото с тяхното безмълвно съгласие срещу нашите хора се извършва геноцид".
За нападението миналата седмица той възприе тактиката на Басаев да използва "черни вдовици" за нападатели - жени, които обикновено са загубили съпруг във войната и са били посветени в доктрината.
Абдурахманова, чиито поетични рецитали все още се помнят в нейното училище, е била откъсната от майка си, която я отглеждала сама, от 30-годишния Умалат Магомедов, един от командирите на Умаров, след като се запознала с него в интернет. Той бе застрелян в кола в навечерието на Нова година, а тя, както се смята, носела любовна бележка по време на кървавата си мисия в метростанцията "Парк на културата" в Москва. "Ще се срещнем в рая", пише тя на арабски - език, използван в Кавказ само от ислямистите.
Другата терористка атакува метростанция "Лубянка" близо до централата на ФСС. Една от нейните жертви е Юлия Шукина, майка на осемгодишния Данил, чийто баща загинал в автомобилна катастрофа миналата година. "След експлозията той през час ме пита къде е мама", каза бабата на момчето Надежда. "Не събрах сили да му кажа, че е убита. Все повтарях, че ще я намерим".
Експлозиите са смущаващи за Путин, бивш агент на КГБ, който превърна разгромяването на ислямския тероризъм в свой приоритет както като президент, така и като премиер.
Промяната на тактиката на Умаров може да е признак за влияние на арабски екстремисти, близки до Ал Каида. Анализатори смятат, че той може да търси допълнителна финансова помощ от арабски екстремистки групи. Подкрепа за Умаров вече бе изразена от шейх Абу Мохамад ал Макдиси, йорданец, описван от американското разузнаване като джихадистки наставник. Смята се, че той е съветвал покойния лидер на Ал Каида в Ирак Абу Мусаб Заркауи.
Според източници от силите за сигурност наказателен отряд на ФСС е изпратен да убие Умаров. Кремъл се опасява, че той планира масово вземане на заложници, подобно на онова, за което някога сам заклейми Басаев.
Запитан неотдавна дали има такива планове, Умаров каза: "Ако това е волята на Аллах... Шамил Басаев нямаше възможностите, които аз имам сега... ако Аллах реши, резултат ще има". (БТА)
