"В разгара на кризата държавният глава остана съвсем сам", недоволства българският президент Росен Плевнелиев, който още се гневи на решението на Бойко Борисов да подаде оставка като премиер насред най-острите антиправителствени протести от 16
години, пише британското списание "Икономист", цитирано от БТА.
Борисов - широкоплещест бивш телохранител, не искаше да бъде премиер на все по-непопулярно правителство, което протестиращите обвиниха за пълзящата корупция и големите енергийни сметки. Може би се е надявал, че оставката ще увеличи шансовете му за преизбиране, посочва "Икономист".
Ако е така, надеждите му са излъгани. "За първи път в новата история на България една партия печели два последователни избори", казва бившият конституционен съдия Георги Марков. Но също за първи път една партия печели по-малко гласове на вторите избори. С 97 депутати ГЕРБ е далеч от мнозинство в 240-членното Народно събрание. Партията загуби около една трета от подкрепата, която получи на изборите през 2009 г.
Президентът Плевнелиев иска възможно най-скоро да бъде съставено правителство и парламентът да започне работа по нов закон за енергийния регулатор, както и за други реформи. Но партийните лидери вероятно ще се пазарят седмици наред. Това бяха унили избори в нерадостно време. Избирателната активност бе рекордно ниска - малко над 50 на сто. Кампанията бе помрачена от скандали с подслушване и обвинения в търговия на гласове. Ден преди изборите прокурори откриха 350 000 безотчетни бюлетини в печатница, за чийто собственик се твърди, че е близък до партията на Борисов, посочва "Икономист".
Дали отговорът са нови избори? "Бързи избори след изборите няма да променят нищо", казва г-н Плевнелиев. Четирите партии, които преминаха 4-процентния праг за влизане в парламента, трябва по някакъв начин да "скърпят" правителство. Но то няма да даде на България стабилността, от която тя така силно се нуждае, прогнозира "Икономист".
