Гражданите не се интересуват от това кои ще бъдат новите зам.-министри - това е второстепенна тема, въпреки че от избора на подходящите фигури зависи до голяма степен и какъв ще бъде успехът на правителството. Това коментира в интервю за Дарик бившият вицепремиер и регионален министър в кабинета „Сакскобургготски" Костадин Паскалев. Той посъветва новата власт да не се захваща първо с кадровия въпрос, а с онова, което очакват българите.
Иначе Паскалев призна, че още преди десет години е имал колебания дали не е нужно министерство за инвестиционното планиране. „Има мотиви за създаването на такова министерство, но лично аз не бих тръгнал да създавам нова структура, защото в момента е по-важно да се укрепват съществуващите", отбеляза Паскалев.
Той очерта три проблема, които правителството трябва да преодолее и от които ще зависи хоризонта на управлението. Сред тях Костадин Паскалев посочи липсата на доверие на българите в управлението и политическата система, както и осигуряването на подкрепа в парламента за новото правителство.
Повече от седмица мина от избора на новото българско правителство и да започнем така: личното ви усещане за този кабинет и най-вече за начина на неговото формиране и избора на хората в него.
Първо, радвам се, че има правителство въобще. Колкото до начина, по който се съставя кабинет, очевидно е, че има два фактора, които влияят върху това. Първо е, фигурата на премиера, който има думата по определяне на персоналния състав на Министерския съвет. И от друга страна, разбира се, политическите субекти, които подкрепят правителството, това не би могло да се елиминира по никакъв начин. Според мен в крайна сметка структурирането на кабинета сочи едно съотношение, което е в полза на експертите и според мен това е добър знак. Но само като първоначален знак. Оттук нататък това правителство трябва да се докаже и съответно да покаже резултатите, които обществото очаква от него.
Нямахте ли дори минимално съмнение, че не точно Орешарски е имал последната дума при формирането на окончателния списък с министрите? Ясно е, че няма коалиция, личат партийните представители от една страна. Но дори според ваши колеги от левицата личат и икономическите кръгове, излъчили свои представители във властта.
Трудно бих могъл да го формулирам по този начин и не бих се съгласил с такава оценка. От една страна, безспорно е ясно, че има политически фигури в този кабинет, но същевременно част от политическите фигури са подчертано експертно ориентирани. Бих могъл съвсем откровено да кажа, че част от хората, които професионално познавам, смятам, че са добър избор за членове на кабинета, като не познавам кухнята. Но ако трябва да съм напълно откровен, смятам, че хора, които определено имат политически цвят или политическа принадлежност по някакъв начин, каквито са и министърът на околната среда и водите, и министърът на труда и социалната политика, и министърът на икономиката и енергетиката, определено притежават съответния експертен потенциал и опит. Така че от тази гледна точка нямам никакви притеснения.
Според мен друго е по-важно. Това правителство има три сериозни проблема, които трябва да преодолее. Първо, това е липсата на доверие на хората в управлението на държавата въобще или в политическата система. Ще отворя една скоба и ще кажа, че ГЕРБ каквото можаха, направиха в тази посока да сринат доверието на хората в политическата система с всички скандали, на които станахме свидетели в рамките на последните три години и половина. Хората имат огромни очаквания към управлението на държавата не конкретно от това правителство, а към управлението на държавата и те са свързани с проблеми в социалната сфера и свързани с възможностите за развитие на бизнес. Ако правителството се справи с тези предизвикателства, смятам, че то ще си свърши работата.
Вторият проблем, който стои пред правителството, е осигуряването на подкрепа от политическите субекти в парламента - на този етап те притежават крехка политическа подкрепа, погледнато отвън, от политическите субекти - и това правителство би могло да съществува сравнително безпроблемно.
И третият фактор, който е изключително важен, това са конкретните политически субекти. Тоест доколкото политическите лица, ангажирани по някакъв начин с политическите субекти, одобряват действията на правителството и съответно гарантират неговата подкрепа и дали проблеми, които възникват на база на дейността на правителството, няма да създадат напрежение в партиите, които подкрепят правителството.
Това са три фактори, които според мен ще бъдат основни от гледна точка на бъдещето на кабинета и стабилността на управлението.
Зрее ли недоволство например в левицата заради това, което става в правителството? Сега стои попълването на постове - заместник-министри, областни управители, шефове на агенции. Ако така квотно я карат, не рискува ли Орешарски да се уреди с доста спорни имена?
Такъв риск винаги има. Всеки кабинет работи с министри и заместник-министри, които не са идеалните хора. Всеки един от тях има своите проблеми в една или друга посока. В крайна сметка от това доколко ще бъдат подбрани подходящите заместник-министри, зависи какъв ще бъде и успехът на правителството, защото пряката ежедневна, оперативна работа се върши от тези хора. Смятам, че е много важно, ако тези хора работят като отбор и успяват да постигат цели. Аз се опитах да очертая две основни цели, които има това правителство. Разбира се, и другата цел, която беше обявил Орешарски - възстановяване на държавността, е изключително важна според мен, но тя е в сфера, която не касае ежедневието на българските граждани. Доколкото успеят да се справят тези хора като отбор, който работи за постигането на едно ново ниво в държавата по отношение на условията на живот и респективно на бизнес средата, дотолкова ще успее и кабинетът. Мисля, че личните претенции на конкретни личности да бъдат част в управлението на държавата, не могат да бъдат определящи и смятам, че хората не се вълнуват от това. Хората не ги интересува кои са заместник-министрите. От гледна точка на политическите партии, смятам, че те също не чак толкова много се вълнуват от тази тема. Това е чисто персонален проблем, който е свързан с лични амбиции.
Безспорна и единна ли е подкрепата според вас в левицата към новия кабинет.
Не, не смятам, че може да бъде безспорна. В левицата винаги е имало различни мнения и специално в БСП, разбира се. Смятам, че има различни мнения, различни позиции, различни виждания, но в крайна сметка БСП винаги е работила като единен организъм, така че даже да има определени проблеми, те ще бъдат решавани по чисто партийни механизми.
Очертахте кои са задачите според вас, основните предизвикателства пред кабинета. Наблюдавате ли обаче тенденция още в първите действия на новата власт към известна ревизия на значителна част от онова, което бе сторено през миналия мандат? Заговори се и за пушенето, и за "Белене" отново се поднови дебатът. Хайде да не броим кадровите и законови промени в сектор сигурност, но и там има промени.
Аз не мисля, че са уцелили ваксата в правителството по отношение на най-важните проблеми, които трябва да се решават от гледна точка на интересите на българските граждани. Но това са важни проблеми, които би следвало да се решават паралелно. Дали става въпрос за "Белене", дали става въпрос за ДАНС, дали става въпрос за сигурността на държавата, това са все важни въпроси. Защото нали си давате сметка, че ако утре възникне проблемът с плащания към руската държава на база на неизпълнен договор от българска страна, това ще бъде изключително неприятно за което и да е управление. Мисля, че нещата изглаждат по съвсем друг начин.
Първо, в никакъв случай не смятам, че основният проблем на сегашните министри е кадровият. Смятам, че основният проблем е политиката, която ще се реализира. Разбира се, тази политика се прави с хора и тук вече е оценката на хората, доколко те споделят и осъществяват действията, които спомагат за реализацията на политиката или доколко със своето бездействие или липсата на посока не успяват да направят това. Лично аз не бих посъветвал никой от хората в изпълнителната власт да не се заемат първо с кадровия въпрос.
Ясно е, че има много лични интереси, които би следвало да се реализират по някакъв начин в управлението според мисленето на хората, които имат тези интереси. Но смятам, че това е второстепенна тема, да не кажа третостепенна.
Вторият въпрос е, че стъпка по стъпка трябва да се спечели доверието на гражданите. И от тази гледна точка бих посъветвал всички министри, включително и премиера да се насочат към решаването на ежедневните, конкретни проблеми на българските граждани. Те са много ясни на базата на протестите, които имаше в държавата. Нека никой министър и никой политик в държавата не забравя до какво доведоха тези протести и кое накара хората да протестират. Ако това им стои като лампа в главата, смятам, че има по-голям шанс да успее управлението.
Иначе казано, да не се губи прекалено много време в договорки и спорове кой къде да бъде поставен.
Този въпрос бих го елиминирал тотално, защото това е чисто оперативна работа, която биха могли да свършат, без да занимават обществото с нея. Но ми позволете да направя тази забележка: не смятам, че има много мотивация, за да кажем, че имаме принципно поведение и на опозицията в лицето на ГЕРБ. Лично аз по-скоро бих навел глава, ако се окажа след такова управление и бих анализирал къде са проблемите, които съм създал със собственото си управление. От тази гледна точка смятам, че ще бъде много по-добре, ако имат едно конструктивно отношение и достатъчно критично, разбира се, за да гарантират добрия демократичен процес.
Като казахте ГЕРБ, да ви питам: можеше ли това, което става сега в парламента, да бъде избегнато? Георги Кадиев още в първите дни на този парламент отчете като грешка, че не е даден председателският пост примерно на човек от ГЕРБ, за да могат да бъдат те въвлечени в това отговорно да пазят най-малкото кворума в зала.
Не бих коментирал хипотези. Тук има един друг въпрос обаче: нали тези хора са избрани, за да присъстват в парламента. Как с отсъствието си защитават интересите на българските граждани? Това е логичен въпрос и ако човек приема демократичните принципи за развитието на едно общество, би следвало да знае ясно и категорично, че трябва да присъства в парламента. И много ярко да отстоява своята позиция.Ако няма позиция, това е друга тема.
Вие лично получихте ли своя отговор за какво точно ще отговаря новият министър в новото министерство на инвестиционното проектиране, защото се появиха съмнения, че се създава пост за определен човек или пък за определена сфера?
Аз съм имал много колебания по отношение на разсъждението за това дали трябва да се прави подобно министерство още преди десет години. В определен смисъл има мотиви за такова министерство. Лично аз към настоящия момент не бих тръгнал с създаването на подобно министерство, защото смятам, че е по-добре да се укрепват държавните структури, отколкото да се създават нови. Но ако наистина това, което аз имам като разбиране за създаване на подобно министерство, се реализира и в представите на премиера и подкрепящите го политически партии, смятам, че може да се облече с истински смисъл. Но това е тема, която е много дълга и сериозна от гледна точка на факта, че към настоящия момент практически българската държава не разполага с готови големи инфраструктурни проекти за реализация на държавна инфраструктура. Твърде много сме изостанали от тази тема. И смятам, че всички онези, които се тупаха в гърдите с магистралите, жп линиите и така нататък, ще трябва просто да си посипят главата с пепел.
Според вас търпимостта на хората, политическите сметки или по-скоро финансовото състояние на държавата ще определят колко дълго това правителство ще управлява?
Мисля, че хората са нетърпеливи и правителството не трябва да отлага мерките. Обясненията със заварено състояние, както видяхме, на ГЕРБ не помогнаха по никакъв начин. От тази гледна точка според мен хората, които се занимават с управление на държавата, трябва да се съобразяват с хората и тяхното нетърпение да има промяна, макар и малка, на състоянието им на живот.
