Никола Казаков: Идва зима и е добре да не стигаме до палатковия лагер в Харманли
Никола Казаков: Идва зима и е добре да не стигаме до палатковия лагер в Харманли / снимка:БГНЕС

До една седмица ще бъдат осигурени близо 500 места за бежанци. Те ще бъдат настанени предимно в София в държавни общежития или нискоразрядни хотели", съобщи пред Дарик председателят на Държавна агенция за бежанците Никола Казаков. По думите му в момента „ситуацията около бежанската вълна от Сирия и Близкия изток е под контрол".

Той обясни, че България прави всичко възможно да посрещне евентуална бежанска вълна. Планира се изграждането на временни центрове за настаняване, а с парите, отпуснати от кабинета вчера - малко над 550 хиляди лева, ще бъдат осигурени до седмица близо 500 места за бежанци. Парите ще стигнат за покриване на разходите до края на годината. Според Никола Казаков в момента не може да се говори, че България е изправена пред бежанска криза.

Председателят на Агенцията за бежанците обясни, че на този етап не е на дневен ред развръщането на лагера в Харманли, макар той да е в националния план за временна защита. "Знаем, че идва зима и е по-добре бежанците да бъдат настанени под покрив, а не на палатки", обясни Казаков по повод предвидения за 1 000 души лагер. Той допълни, че се изготвя друг план, който утре ще бъде приет на Съвета по сигурността към МС. Той дефинирал задължения на отделните ведомствата, като държавата ще направи всичко нужно да посрещне бежанския натиск, без използването на палатковия лагер.

Оказа се, че местата в така наречените лагери за бежанци са на изчерпване, направо да си кажем, че няма места. Как в най-бърз порядък може да се гарантира посрещане и приемане на бежанци, в случай, че този бежански натиск и поток продължи да се увеличава?

Ние отдавна работим по този проблем, тъй като, според нашите анализи, знаехме, че бежанският миграционен натиск ще бъде засилен. Още от средата на февруари месец започнахме да създаваме нов капацитет за настаняване и за 5 месеца създадохме близо 500 места допълнително за настаняване със средства от европейския бежански фонд. Фактически направихме един нов център за 6 месеца. Но въпреки положените усилия, на този етап, бежанският натиск продължава и центровете в момента са запълнени. Има около 20-25 места свободни в района на село Пъстрогор.

Да кажем 1200 души са настанени на три места.

Сега при нас са настанени 1000, ако трябва да е точна цифрата 1336 души са настанени в трите центъра- в Баня, в село Пъстрогор в община Свиленград и София.

А останалите, мисля около 1700?

Имаме настанени и на външни адреси. Това трябва да се знае. 1242 са настанени на външни адреси, отделно. Или общата сума на потърсилите закрила, настанени на адреси са към 2600 човека.

Това са сирийски бежанци?

Не само сирийски. Общо настанените сирийците са 765 и около500 човека има на външни адреси. Около 1300 сирийци има общо.

Голяма част от хората идват със семействата си и стана вече ясно, че има проблеми с пренаселеността в центровете. За съжаление, поради липса на места, се налага много често две семейства да обитават една стая с не особено голяма квадратура. Това също създава проблеми, подозирам.

На този етап такива са възможностите и това е много по-добре. Ние сме провели разговори и със самите хора настанени в центровете. Те разбират, защото по-добре да бъдат под покрив, с осигурена топла вода, с тоалетни, отколкото да бъдат на палатки. Вярно е, че създава неудобство, но такива са възможностите. Защото са пренаселени, иначе, в други случаи, знаем как да ги настаняваме. Има си определени процедури по настаняването, но на този етап така ще бъде. Вчера проведохме разговори с тези, които са в центъра в София, има разбиране. Но гледаме, въпреки всичко, пак да ги настаняваме. Създадохме едно изолирано крило в центъра в София, специално за малолетни и непридружени малолетни и непълнолетни, с отделен вход. Да бъдат отделени от възрастните. Доколкото са възможностите продължаваме... Сега обявихме една процедура за строителство на 10 къщички в района на село Баня, пак за такива случаи-непридружени малолетни и непълнолетни. Задачата ни е този проблем да го решим в перспектива с тези 565 000 лева, които бяха отпуснати вчера от Министерски съвет за така нареченото алтернативно жилищно настаняване. Там ще настаняваме хора, също.Това са пари за 500 човека за настаняване и провеждане на процедури за срок от 4 месеца, до края на бюджетната година.

Къщички в района на село Баня, за това ще отидат средствата?

Не, средствата отиват за настаняване на 500 души допълнително, на външни адреси. Това са по общежития, ниско разрядни хотели и така нататък, за които ние вече търсим места и сме намерили, бих казал.

Аз подочух, че ваш екип обикаля и много сериозно търси такива места в София. Открити ли са, откликват ли съответните общежития?

Да, съответните институциите откликват. Въпросът ще бъде поставен също така и на заседанието утре на МС, но се среща разбиране от институциите и от други учреждения за намиране на тези 500 места. В същото време ние от година търсим и места за построяването на нов регистрационно-приемателен център, тъй като от месец март има решение на МС за построяването на такъв регистрационно- приемателен център. Искам да ви кажа, че правителството не взема мерки в последния момент. Агенцията работи планирано още от година по този въпрос, тъй като очаквахме и данните показваха, че бежанският натиск ще се разраства.

Факт е, че очевидно не от днес работите по проблема. Но въпросът е тези 500 допълнителни места за хората, дали могат в оперативен порядък да бъдат осигурени?

Местата ще ги осигуря до една седмица, най-късно.

До една седмица?

Да, разбира се.

Предимно в столицата или..

Да, предимно в столицата, защото тук се провеждат процедурите за предоставянето на закрила.

И така става по-бързо.

Разбира се.

Подозирам, че сте във връзка с всички институции, които са засегнати и решават този проблем. Появи се информация, тя е логична, че тъкмо заради липсата на места за прием в центровете, хората, които влизат на границата се бавят малко повече на самия граничен пункт, повече от едно денонощие.Това създава проблеми дори с изхранването им, в чисто битов план. Може ли нещо да бъде променено в целия този порядък?

Това ще бъде променено след седмица, когато започнем да настаняваме в това алтернативно жилище. Този проблем ще бъде решен донякъде. Но всичко зависи от миграционния натиск по границата. На този етап гранична полиция ги държи повече от едно денонощие. Ние сме длъжни да ги вземем при нас. Проблемът на този етап е капацитетът за настаняване. Но правим всичко възможно и досега сме го решили този въпрос.Смятам, че в бъдеще пак ще го решим.

Това звучи оптимистично. Ако до седмица имате тези 500 места, те най-малко ще облекчат и пренаселения център в „Овча купел".

Създали сме организация. Тези 500 места, на първо време, да изведем семействата. Семейства с деца и така нататък и създаваме друга организация за настаняването на новите, които пристигат от границата. Но не забравяйте, че същото време провеждаме процедура по предоставянето на закрила. И след предоставянето на закрила, те освобождават общежитията, стаите, които заемат. Оттам ще има определен процент. Но предоставянето на закрила е с определени срокове. Създали сме организация да ускоряваме тези срокове, но въпреки всичко предоставянето на закрила изостава от наплива, който идва. По този начин пак ще се освободят стаи в центровете за настаняване. Правителството, Агенцията работят по този въпрос за търсене и на други варианти за разширяване на капацитета, тъй като бежанският натиск ще се увеличава.

Ще стигнем ли и до използването на хотели?

Да, разбира се. Можем да стигнем до използването и на държавни общежития, хотели, други места за настаняване. Целта на ръководството е да не се допусне развръщането на лагера в Харманли, който е съгласно Националния план за временна закрила. Тъй като той е палатков тип, но всички знаем, че след сезона лято идва сезона зима и много по-добре и по хуманно е бежанците да бъдат настанени с покрив над главата. Затова те разбират това, когато им се обяснява.

Щях да ви питам за готовността на този временен приемателен център В Харманли.

Той е готов.

Той с какъв капацитет е?

1000 души.

С всичко осигурено вътре, което е за един палатков лагер?

За палатков лагер, съгласно Националния план за временна закрила. Всяко едно ведомство, министерство, също и неправителствените организации като БЧК, имат ангажименти за този лагер, а и областните управи. Всичко е разчетено, имуществата са осигурени, всеки си знае задачите. Но пак ви казвам, че този лагер не е на дневен ред на този етап.

Ще гледате да го избегнете. Там и местните имаха недоволство срещу този лагер, не знам доколко основателни. Не знам дали сте водили разговори с местни хора?

Да, разбира се. Водили сме разговори с обществеността, с местни хора. То зависи как ще бъде обяснено на хората за плюсовете и минусите на тези лагери. Беше обяснено, че те ще бъдат на свободен режим. Аз мога от сега да заявя, че този лагер Харманли пак ще бъде затворен тип с охрани и така нататък. Няма да бъдат свободно пускани хората в града и околностите му, ако лагерът бъде някога развърнат.

Освен децата, които идват заедно със семействата в България, доста младежи и деца пристигат непридружени.

Има, разбира се.

Това що за проблем отключва, защото тук трябва да се намесят и институции, които работят с деца в риск. Става дума за деца, които не знаят български език.

Ние работим в непосредствена връзка с отделите за закрила на детето. Идват наистина непридружени малолетни и непълнолетни и сме ги отделили в един самостоятелен етаж в общежитието на бул. „Монтевидео" в „Овча купел", да не бъдат заедно с другите, с отделен вход, отделна охрана. Това ни е целта-да бъдат отделени тези непълнолетни и малолетни. Те искат по особена грижа.

Агенцията за закрила на детето влиза ли там?

Ние работим с отделите на Агенцията за закрила на детето, които се намират към съответния район. Примерно в „Овча купел" работим с районния отдел на община „Овча купел".

Какво дефинира държавата като нужни изисквания, за да задейства авариен план при по-сериозен бежански натиск?

Утре има заседание на Съвета по сигурността към МС, има план, който ще бъде утвърден и редица ведомства имат задачи по този план. Но държавата ще направи всичко необходимо, за да посрещнем миграционния натиск.

Въпросът е какво още разбираме под нужно условие, за да се задейства авариен план?

Националният план за временна закрила в района на Харманли няма да бъде задействан на този етап. За палатковия лагер. Изготвя се друг план, който утре ще бъде приет и дефинира задължения на определени министерства и ведомства с цел неговото реализиране и посрещане на миграционния натиск. Повече не мога да ви кажа, но пак ви казвам, че държавата ще направи всичко необходимо да посрещнем бежанския натиск, държавната агенция да проведе необходимата процедура по предоставянето на закрила и да не бъде развърнат палатковия лагер. Това, което е основното и най-важното като задача на този етап.

Над какъв процент или брой бежанци на влизане на територията на България ще се смята за една по-тежка, по-тревожна ситуация, при която трябва да действаме по-скоро аварийно, грубо казано, без да създаваме излишно напрежение или очаквания в тази посока.

Примерно една цифра от 3000-3500 вече е сериозна цифра, но ние работим да посрещнем такава цифра.

Имаме готовност, подозирам, да търсим европейска или друга помощ.

Разбира се, имаме готовност. Това е работа на други министерства, ведомства, както и наша задача, да търсим помощи както от Върховния комисариат на бежанците на ООН, така от ЕК, така от Европейската служба в подкрепа на убежището-Европейската агенция по убежището, която е ситуирана в Малта. Аз още преди три месеца съм пратил едно писмо до Върховния комисариат за бежанците на ООН откъдето имам отговор и поет ангажимент за осигуряване, ако е необходимо, на това, което съм заявил -легла, одеала, чаршафи и доста други неща, които смятам, че ще бъдат необходими.Това го направих още в началото на юни , на 11 юни, като предполагах, че един ден може би ще се наложи.

Да, оказва се, че това време наближава и дано да не е в тези мащаби и размери. Търсим ли помощ и по линия на нашия си еврокомисар- г-жа Кристалина Георгиева?

Би следвало да търсим помощ от еврокомисар Георгиева, това е рабата на Външно министерство. Смятам, че в този план, който сме подготвили, този междуведомствен план, там също има такива ангажименти. Да, смятам, че г-жа Георгиева и респективно ЕК при необходимост ще помогнат. Това е в рамките на европейската солидарност, в общата европейска система.