"При Путин не става дума за клинично, а за идеологическо заболяване. Позата му на заплаха срещу цялата планета е късен рецидив на тренировките му по джудо с амбицията да покаже, че не е нищожество, а че е голям и силен", пише психиатърът и писател д-р Любомир Канов за Deutsche Welle.
ДВ: Д-р Канов, обръщаме се към Вас заради професионалната Ви компетентност като психиатър. Откакто Путин нападна Украйна, започна да се говори, че "този човек е луд". Това метафора ли е или откривате в речта и поведението му психически отклонения, които могат да бъдат диагностицирани?
Канов: Определението “луд”, с цялата му несъстоятелност и смесване на различни форми на психопатология, не е добра база за дискусия поради своята лаическа произволност. Не е нещо нечувано като луди да бъдат порицавани и дори лекувани нормални хора, чийто единствен диагностичен белег е наличието на симптом, наречен съвест. Такъв беше случаят с „вяло текущата шизофрения”, изобретена от съветския учен Снежневски, от която боледуваха хора като наскоро починалият велик дисидент Владимир Буковски. Да не споменавам Александър Подрабинек, Валери Тарсис и други достойни мъже. Истински опасна става диагностиката на психичните болести, когато е в ръцете на самодържец и той решава въпросите на нормалността въз основа на политическите си критерии.
ДВ: Каква по Ваша преценка е ролята на КГБ в личностното формиране на Путин?
Канов: Огромна. Путин е осиновен под крилото на могъщ закрилник, който може да бие по-едри от него хора, а с неговата благословия и той самият може да бие или да арестува. Най-сладкият плод на съветската власт е била привилегията да си безнаказан, да извадиш служебна карта, когато си поискаш, да ти козируват, да излезеш от смърдящия подвал, където си живял с бащата инвалид от войната и смачканата от живота майка и да се радваш на специално снабдяване "по блату".
ДВ: А защо според Вас руското общество не само ражда диктатори, но и ги допуска да влязат в унищожителна и за самото него фаза? Едва ли отговорът може да се сведе до особеностите на руската душа и имперските претенции на нацията, защото същото се случва и в Германия с Хитлер.
Канов: Руснаците никога не са знаели как да живеят без диктатори. Тук, разбира се, не говоря за онези 10 000, които ще протестират под паметника на Пушкин. Дядо ми Кано е роден около 1865 година под турско "владичество". Почти дотогава или до поколение преди това в Русия един селянин е струвал 5 рубли, една крава - 2, а едно дете на 3 години - 50 копейки. Кано не е бил продаван от никого. Имали са своя земя. В Германия и в Русия има нещо, което за българите е неразбираемо. Това е паганистичното усещане за онова, което философският наставник на Путин Иван Илин схваща като единство между природа и душа, между почва и надпочвения преходен организъм, наречен руски човек. Така е и при Валхалата в нордическите хитлеристки фантазии. В този смисъл тези два народа, които търсят някакво едва ли не космическо предназначение на тази земя, могат да са много опасни. За Германия след две войни можем да считаме, че този синдром е в ремисия, но за Русия - не.
ДВ: На какво се дължи успехът, поне до войната в Украйна, на кремълската пропаганда на Запад (в България да не говорим), която накара немалки групи да се усъмнят в предимствата на демокрацията? Едва ли отговорът може да се сведе до левичарска заблуда, защото режимът на Путин нито е ляв, нито за разлика от комунистическия има такава претенция.
Канов: Режимът на Путин е много успешен в една фундаментална измама, която успешно пропагандира на Запад, а и не само. Той се представя като консервативен, десен, защитник на семейството, на традиционните ценности, преграда срещу "гейска Европа", воин срещу Кончита Вурст. За това до голяма степен е виновна и самата Европа, пък и Северна Америка. Дивият милиардерски капитализъм под опеката на путиновия режим беше приемлив за онези, които желаеха да се "облажат" и гледаха през пръсти на неговия енергиен и суровинен контрол. Този режим е еволюционен етап на имперско-съветския вариант на Евразийска Русия. Той е деидеологизиран в смисъл, че не се надява Маркс да възкръсне, но се надява на световен тотализъм, в който Русия да бъде начело. Това е мечтата за нов Тотален Ред, в който на Главния стол да седне Путин и да бъде признат за висок поне колкото Петър Велики. Докато междувременно действа като Иван Грозни и се представя за благодетел на своите жертви. След като завладеят и опожарят някой град, Иван Грозни и неговите опричници започват да се каят всред труповете и вдигат някоя и друга църква.
ДВ: Как гледате на пропагандната теза, че Путин може да използва оръжие в суверенни държави, защото така са постъпвали и САЩ в Близкия изток или на Балканите?
Канов: Без анализ на мотивите, тези клишета са като "А вие защо биете негрите?".
ДВ: Имат ли основание българите днес - за разлика от онова дете в стихотворението на Вазов, което "дава крушки на солдатите без страх", да се страхуват от Русия? Страхът позорно чувство ли е?
Канов: Страхът е естествено чувство. Но той би трябвало да има един предел, отвъд който животът ти е толкова недостоен и жалък, ако трябва да живееш в унижение, че загубва смисъла си. Не трябва да се страхуваме от никого, освен от себе си, защото имаме голямата задача да не умрем посрамени, че сме живели.
ДВ: Д-р Канов, обръщаме се към Вас заради професионалната Ви компетентност като психиатър. Откакто Путин нападна Украйна, започна да се говори, че "този човек е луд". Това метафора ли е или откривате в речта и поведението му психически отклонения, които могат да бъдат диагностицирани?
Канов: Определението “луд”, с цялата му несъстоятелност и смесване на различни форми на психопатология, не е добра база за дискусия поради своята лаическа произволност. Не е нещо нечувано като луди да бъдат порицавани и дори лекувани нормални хора, чийто единствен диагностичен белег е наличието на симптом, наречен съвест. Такъв беше случаят с „вяло текущата шизофрения”, изобретена от съветския учен Снежневски, от която боледуваха хора като наскоро починалият велик дисидент Владимир Буковски. Да не споменавам Александър Подрабинек, Валери Тарсис и други достойни мъже. Истински опасна става диагностиката на психичните болести, когато е в ръцете на самодържец и той решава въпросите на нормалността въз основа на политическите си критерии.
ДВ: Каква по Ваша преценка е ролята на КГБ в личностното формиране на Путин?
Канов: Огромна. Путин е осиновен под крилото на могъщ закрилник, който може да бие по-едри от него хора, а с неговата благословия и той самият може да бие или да арестува. Най-сладкият плод на съветската власт е била привилегията да си безнаказан, да извадиш служебна карта, когато си поискаш, да ти козируват, да излезеш от смърдящия подвал, където си живял с бащата инвалид от войната и смачканата от живота майка и да се радваш на специално снабдяване "по блату".
ДВ: А защо според Вас руското общество не само ражда диктатори, но и ги допуска да влязат в унищожителна и за самото него фаза? Едва ли отговорът може да се сведе до особеностите на руската душа и имперските претенции на нацията, защото същото се случва и в Германия с Хитлер.
Канов: Руснаците никога не са знаели как да живеят без диктатори. Тук, разбира се, не говоря за онези 10 000, които ще протестират под паметника на Пушкин. Дядо ми Кано е роден около 1865 година под турско "владичество". Почти дотогава или до поколение преди това в Русия един селянин е струвал 5 рубли, една крава - 2, а едно дете на 3 години - 50 копейки. Кано не е бил продаван от никого. Имали са своя земя. В Германия и в Русия има нещо, което за българите е неразбираемо. Това е паганистичното усещане за онова, което философският наставник на Путин Иван Илин схваща като единство между природа и душа, между почва и надпочвения преходен организъм, наречен руски човек. Така е и при Валхалата в нордическите хитлеристки фантазии. В този смисъл тези два народа, които търсят някакво едва ли не космическо предназначение на тази земя, могат да са много опасни. За Германия след две войни можем да считаме, че този синдром е в ремисия, но за Русия - не.
ДВ: На какво се дължи успехът, поне до войната в Украйна, на кремълската пропаганда на Запад (в България да не говорим), която накара немалки групи да се усъмнят в предимствата на демокрацията? Едва ли отговорът може да се сведе до левичарска заблуда, защото режимът на Путин нито е ляв, нито за разлика от комунистическия има такава претенция.
Канов: Режимът на Путин е много успешен в една фундаментална измама, която успешно пропагандира на Запад, а и не само. Той се представя като консервативен, десен, защитник на семейството, на традиционните ценности, преграда срещу "гейска Европа", воин срещу Кончита Вурст. За това до голяма степен е виновна и самата Европа, пък и Северна Америка. Дивият милиардерски капитализъм под опеката на путиновия режим беше приемлив за онези, които желаеха да се "облажат" и гледаха през пръсти на неговия енергиен и суровинен контрол. Този режим е еволюционен етап на имперско-съветския вариант на Евразийска Русия. Той е деидеологизиран в смисъл, че не се надява Маркс да възкръсне, но се надява на световен тотализъм, в който Русия да бъде начело. Това е мечтата за нов Тотален Ред, в който на Главния стол да седне Путин и да бъде признат за висок поне колкото Петър Велики. Докато междувременно действа като Иван Грозни и се представя за благодетел на своите жертви. След като завладеят и опожарят някой град, Иван Грозни и неговите опричници започват да се каят всред труповете и вдигат някоя и друга църква.
ДВ: Как гледате на пропагандната теза, че Путин може да използва оръжие в суверенни държави, защото така са постъпвали и САЩ в Близкия изток или на Балканите?
Канов: Без анализ на мотивите, тези клишета са като "А вие защо биете негрите?".
ДВ: Имат ли основание българите днес - за разлика от онова дете в стихотворението на Вазов, което "дава крушки на солдатите без страх", да се страхуват от Русия? Страхът позорно чувство ли е?
Канов: Страхът е естествено чувство. Но той би трябвало да има един предел, отвъд който животът ти е толкова недостоен и жалък, ако трябва да живееш в унижение, че загубва смисъла си. Не трябва да се страхуваме от никого, освен от себе си, защото имаме голямата задача да не умрем посрамени, че сме живели.
