През 2009 г. Симеон Дянков е станал министър случайно. Това е признал самият той на 14 февруари в лекция в института за международна икономика Питърсън във Вашингтон, пише вестник „Сега".
"Станах министър случайно през 2009 г. В България се раждаше нова дясна партия. Аз не познавах нито платформата, нито програмата й, но една емоция ме накара да стана министър. Винаги съм мразел комунистите, а в България до този момент управляваха социалистите. И аз виждах ролята си така - комунистите, под сегашното им превъплъщение като социалисти, никога повече да не вземат властта в България, а и в Европа", казва в лекцията си Дянков.
В лекцията си в Института Питърсън Дянков разказва как е станал финансов министър през 2009 г. "Тогава кризата беше започнала, обяснява Дянков, но социалистите изливаха пари в икономиката и твърдяха, че криза няма. Партията, на която аз помогнах да напише политическата си програма, спечели, а социалистите имаха най-малко гласове от самото начало на промените". След това той разказва разказва как през август 2009 г. за първи път отишъл на среща на Екофин - съвета на финансовите и икономическите министри на Евросъюза. И там видял две неща, които не му направили добро впечатление. Първото било, че в края на срещата било съобщено, че няма да се виждат през следващите два месеца, защото трябвало да уважават почивките си. Помислил си, че работата не отива на добре, щом може в такава тежка финансова криза министрите да вземат по два месеца почивка. Второто било, че от всичките 27 министри само шестима били финансисти или икономисти, а останалите - не. Това го разбрал от биографичните справки, които били раздадени. Сред министрите имало хора, които са се занимавали със селско стопанство, с култура, имало дори бивши полицаи, но много малко финансисти.
Три години финансовите министри на ЕС се срещали, но не направили нищо да преборят кризата, разказва още Дянков. Самият той престанал да посещава сбирките на Екофин и пращал заместничката си през 2011 г.
После Дянков продължава с критиките към колегите си финансови министри, като съобщава, че до септември 2012 имало поне 60 сбирки, свързани с кризата, но резултатът бил никакъв. "Първо, защото хората не бяха индивидуално подготвени - те нямаха експертиза да се справят с кризата. Второ, защото постоянно се сменяха министри и трябваше наново да бъдат запознавани с идеите. Чак през септември 2012 г. на неформална среща в Кипър се заговори по същество", казва Дянков.
Една от големите пречки пред преодоляване на кризата в ЕС, според него е, че всички очаквали, че Германия и Франция ще предложат решение на кризата. Преди всяка среща на Екофин лидерите на Германия и Франция се срещали в някой шикозен курорт, решавали нещо и само го съобщавали на другите, които се събирали едва ли не само за пред медиите. На другите министри дори не давали нищо написано, за да знаят за какво става въпрос. Но всичките френско-германски идеи се проваляха, или защото бяха незаконни, или защото нямаха смисъл, пише вестник „Сега".
По-нататък в лекцията си Дянков критикува и решенията, взети за Гърция - наливането на пари там според него удължава кризата в еврозоната с поне 2 години. Първо Доминик Строс Кан, тогава шеф на МВФ, отпуска 200 млрд. на Гърция, защото искал да си направи имидж за президентските избори във Франция, следващите допълнителни траншове удължили агонията.
В отговорите на въпросите на водещите и на публиката Симеон Дянков подчертава гордостта си, че първото нещо, което направило новосформираното българско правителство през 2009 г., са бюджетните съкращения, които засегнали всички министерства - отбрана, полиция и др.
Дянков подчертава, че България е завършила 2012 г. с пети икономически растеж в Европа след Естония, Полша, Латвия и Литва, докато най-големите 6 икономики в ЕС са в рецесия.
Той заявява, че е голям фен на т. нар. златни правила. България дори се придържала до още по-големи ограничения - дефицит до 2 на сто БВП и таван на дълга от 30 на сто от БВП, Според него подобни правила могат да помогнат и на САЩ.
Дянков дава пример със себе си: „Много хора ме питат защо си налагам такива ограничения. Като финансов министър мога да дам пари на когото колкото поискам. Но ако аз правя това, тогава и другите министри могат да дадат на когото си искат. А сега им казвам - съжалявам, тези правила не позволяват това. Аз адмирирам тези правила - те са прости, но много добри и могат да се вплетат в основните бюджетни закони на страните."
С публиката в университета той споделя, че се почуствал горд, когато на среща на финансовите министри на ЕС миналата година той заедно с колегите си от Австрия и Люксембург спорили с представителите на Германия, Франция и Италия и в крайна сметка тяхната позиция спечелила. Ставало дума за правилата по поставянето на банките под надзор. „Представяте ли си - България, Австрия и Люксембург надделяват по важен въпрос над Франция, Германия и Италия?!".
По отношение на Еврозоната Дянков казва известното, че България слага на заден план плановете си за присъединяване към валутния съюз, докато еврозоната не се справи с причините за кризата в момента, предотвратявайки нови икономически стагнации. Ако започна процедурата на влизане, не знам в какво точно влизаме.
Дянков обяснява, че България има най-ниския данък за юридически и физически лица в целия ЕС от 10%. Налице е безпокойството, че ЕС може да предприеме политика по данъчна хармонизация. "Искаме да сме сигурни, че тази идея не е част от бъдещия пакет мерки в еврозоната", казва Дянков на 14 февруари.
