Парламентарният звънец отново огласи залата на Учредителното събрание
71827

Your browser doesn’t support HTML5 audio

Парламентарният звънец отново огласи залата на Учредителното събрание

Your browser doesn’t support HTML5 audio

Парламентарният звънец отново огласи залата на Учредителното събрание
  • Парламентарният звънец отново огласи залата на Учредителното събрание
  • Парламентарният звънец отново огласи залата на Учредителното събрание

Парламентарният звънец, укротявал страстите в Учредителното събрание през 1879 г. във Велико Търново, прозвуча отново днес в същата зала. Със звъна му бе дадено началото на публичната лекция на професора по история Петко Петков на тема „135 години Търновска конституция”, с която Регионалният исторически музей в старата столица отбелязва годишнината от приемането на първата българска конституция.

Звънецът е изработен в Персия през XV век. Направен е от медна сплав и на него е гравирана година от мюсюлманското летоброене, равняваща се на 1474 г. след Христа и текст: "Някой ден, когато съдбата ме покоси и превърне мене нещастния от земен в раб Божий, милостиви Господи, дай му сили, здраве на този, който чете тези мои редове и се моли за мене". Звънецът е донесен в Учредителното събрание от мюсюлманското училище в Търново, за да може председателят му екзарх Антим І да въдворява ред в залата, разказа директорът на музея Иван Църов, който обясни и че масата, върху която е подписана конституцията е донесъл от дома си Петко Славейков.

Повече от Иван Църов в първия звуков файл.

Проф. Петко Петков удари звънеца цитирайки слова на Антим І и Софроний Врачански.

Чуйте ги във втория звуков файл.

С Търновската конституция българите са знаели не само да искат най- доброто за времето си, но и са заложили перспектива за неговото прилагане във времето, добави проф. Петков.

„Такава визия за своето държавно устройство и бъдеще нямат много народи по това време”, каза той. По думите му, когато днес говорим за промени в конституцията трябва да си отговорим на един много важен въпрос и той е дали настоящият ни елит би могъл да се обедини около обществен консенсус, който отговаря на народното мнение.



„Ние българите трябва да имаме листа от национални паметни дни и в нея да бъде вписани датите на приемането на Търновската конституция, когато е сключен първия ни обществен договор-16 април и на избора на княз Александър І- 17 април, защото без княз няма държава и това е исторически важен факт, а не монархическо увлечение, призова още професор Петко Петков.

Файл

Сред гостите на лекцията бяха Великотърновският митрополит Григорий, заместник- кметът Ганчо Карабаджаков, много граждани, студенти и музейни работници.