Когато домът му в Сирия е разрушен във войната, Айхам Ахмад изкарва своето пиано на бомбардираните улици на Ярмук. И просто започва да свири - за да се противопостави на непонятното страдание. Понякога приятели пеят заедно с него, а понякога деца от квартала. Днес пианистът живее със семейството си в Германия и свири в зали в цяла Европа, трогвайки хората със своята история. Вижте я в канала "My Calling" във vbox7:
Айхам Ахмад свири на пиано сред руините от войната в Сирия. Малко радост между руините и страданието. Децата обичат да идват при него.
"Много ужасни неща се случиха. Най-лошото беше това, което се случи на Зайнеб", разказва той.
"Тя седна близо до мен на пианото и пя заедно с мен. След това чухме снайперистите. После видях как това малко момиче умира близо до моето пиано. Никога няма да го забравя, ние просто пеехме заедно".
Ориенталски народни песни, класическа музика и негови собствени композиции.
От Ислямска държава заплашват да отрежат пръстите на Ахмад, да изгорят пианото му.
През 2016 г. пианистът от Ярмук бяга през Средиземно море към Германия. "За мен е радост, че днес правим музика с един добър приятел в Касел. Може би можем да допринесем с нещо, че тази ужасна война да приключи".
В Европа го канят на концерти. Неговата история вълнува хората. Но Айхам Ахмад се разкъсва вътрешно.
"Бих искал да бъда в моята държава, за да се боря за мир. Когато се разхождам, спомените изникват и не мога да се усмихна. В мен все още има много – от Сирия и от войната", споделя той.
Той не иска да бъде велик пианист. "Не става въпрос за концертите – обичам простите неща – да свиря на пиано вкъщи с моите момчета. И да мия чиниите, и да приготвям фалафел."
Пианото е неговият най-близък приятел – както по време на войната, така и в мирно време.
И това е неговият разказ.
Айхам Ахмад свири на пиано сред руините от войната в Сирия. Малко радост между руините и страданието. Децата обичат да идват при него.
"Много ужасни неща се случиха. Най-лошото беше това, което се случи на Зайнеб", разказва той.
"Тя седна близо до мен на пианото и пя заедно с мен. След това чухме снайперистите. После видях как това малко момиче умира близо до моето пиано. Никога няма да го забравя, ние просто пеехме заедно".
От Ислямска държава заплашват да отрежат пръстите на Ахмад, да изгорят пианото му.
През 2016 г. пианистът от Ярмук бяга през Средиземно море към Германия. "За мен е радост, че днес правим музика с един добър приятел в Касел. Може би можем да допринесем с нещо, че тази ужасна война да приключи".
"Бих искал да бъда в моята държава, за да се боря за мир. Когато се разхождам, спомените изникват и не мога да се усмихна. В мен все още има много – от Сирия и от войната", споделя той.
Той не иска да бъде велик пианист. "Не става въпрос за концертите – обичам простите неща – да свиря на пиано вкъщи с моите момчета. И да мия чиниите, и да приготвям фалафел."
Пианото е неговият най-близък приятел – както по време на войната, така и в мирно време.
И това е неговият разказ.