Преди осем години, на 28 ноември 2006 г., украинският парламент официално призна глада от 1931-33 г., заради който загиват между 5 и 7 милиона съветски граждани по времето на Сталин, за геноцид, пише историкът Стивън Коткин в статия за в. "Ню Йорк таймс".
Миналата събота президентът Петро Порошенко, в компанията на съпругата си и няколко длъжностни лица, положи буркан с житни семена близо до река Днепър в Киев, за да отбележи годишнината.
Управлението на Сталин с право е свързвано с двата най-ужасяващи епизода в историята на Украйна: глада и масовите екзекуции на украински интелектуалци и политически фигури от 1937-39 година. И двете трагедии се споменават постоянно, откакто руският президент Владимир Путин си прибра Крим и изпрати войски в Източна Украйна, отбелязва "Ню Йорк таймс".
Но има един недооценен аспект в тази заплетена история: управлението на Сталин става свидетел на формирането на силно украинско национално самосъзнание. Да, той бе кървав тиранин, но стана същевременно и баща на Украйна, смята историкът.
Руската анексия на Крим направи Украйна дори още по-украинска в етнически аспект и допринесе за това да бъде избрано първото проевропейско парламентарно мнозинство в Киев, казва още той.
Владимир Путин не може просто да погълне Украйна - тя вече не е "Новорусия". И за разлика от Сталин - всъщност именно заради Сталин - Путин не може да вкара Украйна обратно в нов "евразийски" съюз с Русия. Украинците не питаят топли чувства за Сталиновата диктатура, но борбата им за държавност се дължи до голяма степен на неговото наследство, отбелязва Коткин.
Източник: БТА
