Фондация „Humanity for Freedom“ и фондация „Humanity for Freedom – Balkans” публикуваха своя доклад на тема "Руската дезинформация на Балканите: Геополитика, история и влиянието на войната в Украйна".
Докладът предоставя задълбочен анализ на различните тактики, които Русия използва за манипулиране на общественото мнение и за оказване на влияние в балканските страни, подчертавайки значителните предизвикателства, които тези кампании представляват за регионалната стабилност и демокрацията.
Президентът на фондация „Humanity for Freedom” - Дейн Уотърс, заяви: „Както видяхме през последната година и съвсем наскоро - на 7 октомври, светът е изправен пред безпрецедентни заплахи от авторитарни режими и техните подставени лица, като Източна Европа е на фронтовата линия в тази битка. Държавите на Балканите ще споделят съдбата на Украйна, ако техните лидери и светът продължават да омаловажават заплахата, която Русия представлява за тях“.
„Както показва този доклад, Балканите вече са във война. Тази война понастоящем е дезинформационна - война, насочена към посяване на съмнения и объркване, война, чиято цел е да направи неизбежния физически конфликт по-лесен за спечелване от руснаците.“, заяви генерал Константин Попов, бивш началник на отбраната на Република България и член на съвета на директорите на фондация „Humanity for Freedom“.
Докладът изследва геополитическия и историческия контекст на Балканите, който прави региона особено податлив на външна намеса – особено от страна на Русия, чиито стратегически интереси в региона са да подкопае единството на Европейския съюз (ЕС) и Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), като същевременно засили влиянието си на Балканите. Тези кампании се възползват от съществуващите разделения, насърчават антизападните настроения и разпространяват фалшиви новини, за да дестабилизират региона и да отслабят връзките му със Запада.
Както споделя Берат Рукичи, член на консултативния съвет на фондация „Humanity for Freedom“, „Русия има дълга история на използване на дезинформацията и фалшивите новини за постигане на своите външнополитически цели. В Косово използването на сръбски проксита, особено на север, е отрова, която разяжда основите на мира и стабилността в региона.”
Както се посочва в доклада, руските кампании за дезинформация на Балканите използват различни тактики за постигане на целите си. Тези тактики включват:
• Формиране и финансиране на ферми за тролове за създаване и разпространение на фалшиви новини, конспиративни теории и съдържание, задълбочаващо разделението в платформите на социалните мрежи;
• Финансиране на публични личности за популяризиране на руска пропаганда и антизападни настроения;
• Подкрепа на проруски групи и лица в региона за създаване на мрежа за влияние;
• Използване на хакери и други кибер ресурси за манипулиране на онлайн дискурса и засилване на разделящи послания;
• Създаване и финансиране на медии, които разпространяват проруски наративи и дезинформация.
Президентът на „Humanity for Freedom Foundation – Balkans”, Томислав Цолов, заяви: „Чрез това цялостно изследване ние се стремим да хвърлим светлина върху степента и въздействието на руските кампании за дезинформация върху балканските страни, като същевременно предоставяме приложими и работещи решения, за да се гарантира защитата на демократичните институции, националната сигурност и регионалната стабилност“.
Докладът предлага пет препоръки за това как балканските държави могат да се противопоставят ефективно на руското влияние и дезинформация. Препоръките са насочени към повишаване на медийната грамотност, подобряване на киберсигурността, подкрепа за независимата журналистика, насърчаване на регионалното сътрудничество и взаимодействие с международни партньори. Препоръките са:
• Прекратяване на руското влияние върху медиите: Както видяхме по-горе, изфабрикуваните новини и манипулацията в социалните медии са основни елементи на руските кампании за дезинформация. Чрез инвестиране в образователни програми, които насърчават медийната грамотност, балканските държави могат да дадат възможност на своите граждани да идентифицират и да се противопоставят на невярната информация, като по този начин намалят нейното въздействие върху общественото мнение. Законодателите трябва да бъдат подготвени да се справят директно с дезинформацията, разпространявана от телевизионните оператори. При необходимост, те трябва да последват примера на западните страни и да забранят медии като „Russia Today“.
• Въвеждане на строги регулаторни мерки: Балканските страни трябва да въведат и да налагат строги регулаторни мерки, които да ограничат влиянието на руските участници в техните политически системи и медийни среди. Това може да включва забрана за плащания, произлизащи от Русия, към политически партии, забрана за плащания към журналисти от руски източници и ограничаване на рекламата във Facebook от симпатизанти на Русия.
Въвеждането на строги регулаторни мерки, като забраната на плащания от руски източници към политически партии и журналисти, както и ограничаването на рекламата от симпатизанти на Русия в платформи като Facebook, е от съществено значение. Влиянието на фигури като Решетников и Малинов, и техните връзки с руската дезинформация и политическа намеса, подчертават спешната необходимост от тези мерки.
С въвеждането на тези строги мерки балканските страни могат значително да ограничат възможностите на руски субекти да злоупотребяват с техните политически и медийни среди и по този начин да защитят своите демократични институции от нежелано чуждестранно влияние.
• Подобряване на мерките за киберсигурност: Както се споменава в доклада, Русия използва хакерски и кибератаки, насочени към различни институции на Балканите. Балканските държави трябва да дадат приоритет на подобряването на своята инфраструктура за киберсигурност, включително обучение на специализиран персонал, внедряване на съвременни технологии за сигурност и споделяне на най-добрите практики с техните регионални партньори. Това ще помогне за защита на чувствителна информация и критични системи от потенциални атаки.
• Подкрепа за независимата журналистика: Спонсорирани от държавата медии като „Sputnik“ и „RT“ са използвани за разпространение на проруски наративи и дезинформация. Насърчаването и подкрепата на независима журналистика на Балканите може да осигури алтернатива на контролираните от държавата медии и да допринесе за по-разнообразна и точна информационна среда. Това може да се постигне чрез финансиране, програми за изграждане на капацитет и правна защита на журналистите.
• Насърчаване на регионалното сътрудничество: Както се споменава в доклада, Русия подкрепя маргинални политически групи в няколко балкански страни. Чрез насърчаване на регионалното сътрудничество и диалог, балканските държави могат да работят заедно, за да се противопоставят на тези усилия, да споделят информация за кампании за дезинформация и да разработват съвместни стратегии за противодействие на руското влияние. Това може да стане чрез съществуващи регионални организации и инициативи или чрез създаването на нови механизми за сътрудничество.
• Сътрудничество с международни партньори: Работейки в тясно сътрудничество с международни партньори като Европейския съюз и НАТО може да помогне на балканските държави да получат достъп до ресурси, експертиза и подкрепа за противодействие на руското влияние. Тези партньорства могат да предложат стратегически насоки, техническа помощ и финансова подкрепа за инициативи, насочени към укрепване на демократичните институции, подобряване на киберсигурността и насърчаване на свободата на медиите.
Чрез прилагане на тези препоръки, балканските държави могат да изградят устойчивост срещу руските дезинформационни кампании и да работят за защита на своите демократични институции, национална сигурност и регионална стабилност.
Този доклад е част от HFF FREEDOM LIGHT, поредица от разследващи документи, които хвърлят светлина върху авторитарните опити за дезинформация и пропаганда. Следващият доклад ще се съсредоточи върху дезинформацията и нейното влияние върху дестабилизирането на Близкия изток.
За фондация „Humanity for Freedom“
Фондация „Humanity for Freedom” e глобална организация с нестопанска цел, базирана в Съединените щати. Тя се стреми да образова всички хора за нарастващите заплахи за нашата свобода от авторитарни правителства и движения по целия свят, с цел да се противопостави на тези заплахи и да помогне за осигуряване на бъдещето на свободата.
Президентът на фондация „Humanity for Freedom“ - Дейн Уотърс, споделя: „Мисията на фондация „Humanity for Freedom“ е ясна – трябва да спрем ерозията на свободата. Украйна е бойното поле, физически и метафорично, на тази битка на поколенията. Пред нас стои лесен въпрос: „На чия страна сме?“ – на страната на мира и човечността или на насилието и омразата?“
„Ако не успеем да направим мъдър избор, ерозията на свободата в световен мащаб ще бъде невъзможно да бъде спряна.“, заяви Уотърс.
За фондация „Humanity for Freedom – Balkans”
Фондация „Humanity for Freedom – Balkans”, е филиал на фондация „Humanity for Freedom” и има за цел да информира хората за увеличаващите се заплахи за свободата на Балканите.
Президентът на фондация „Humanity for Freedom – Balkans”, Томислав Цолов, споделя: „Преди няколко години никой украинец не би повярвал, че техните квартали ще бъдат фон на военни престъпления, на отвличане на деца от родителите им, на смърт и разрушения на всяка крачка. Ето защо HFF - Balkans е важна – за да се гарантира, че авторитарните режими ще бъдат държани отговорни за злините, които са извършили.“
Продължаващите дейности на фондация „Humanity for Freedom“ и на фондация „Humanity for Freedom – Balkans“ ще включват глобални комуникационни и мултимедийни инициативи, насочени към привличане на внимание към атаките срещу свободата от авторитарни режими и подкрепата на смелите защитници и лидери, които се изправят срещу авторитарни системи в защита на правата и свободите на всички нас.
Докладът предоставя задълбочен анализ на различните тактики, които Русия използва за манипулиране на общественото мнение и за оказване на влияние в балканските страни, подчертавайки значителните предизвикателства, които тези кампании представляват за регионалната стабилност и демокрацията.
Президентът на фондация „Humanity for Freedom” - Дейн Уотърс, заяви: „Както видяхме през последната година и съвсем наскоро - на 7 октомври, светът е изправен пред безпрецедентни заплахи от авторитарни режими и техните подставени лица, като Източна Европа е на фронтовата линия в тази битка. Държавите на Балканите ще споделят съдбата на Украйна, ако техните лидери и светът продължават да омаловажават заплахата, която Русия представлява за тях“.
„Както показва този доклад, Балканите вече са във война. Тази война понастоящем е дезинформационна - война, насочена към посяване на съмнения и объркване, война, чиято цел е да направи неизбежния физически конфликт по-лесен за спечелване от руснаците.“, заяви генерал Константин Попов, бивш началник на отбраната на Република България и член на съвета на директорите на фондация „Humanity for Freedom“.
Докладът изследва геополитическия и историческия контекст на Балканите, който прави региона особено податлив на външна намеса – особено от страна на Русия, чиито стратегически интереси в региона са да подкопае единството на Европейския съюз (ЕС) и Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), като същевременно засили влиянието си на Балканите. Тези кампании се възползват от съществуващите разделения, насърчават антизападните настроения и разпространяват фалшиви новини, за да дестабилизират региона и да отслабят връзките му със Запада.
Както споделя Берат Рукичи, член на консултативния съвет на фондация „Humanity for Freedom“, „Русия има дълга история на използване на дезинформацията и фалшивите новини за постигане на своите външнополитически цели. В Косово използването на сръбски проксита, особено на север, е отрова, която разяжда основите на мира и стабилността в региона.”
Както се посочва в доклада, руските кампании за дезинформация на Балканите използват различни тактики за постигане на целите си. Тези тактики включват:
• Формиране и финансиране на ферми за тролове за създаване и разпространение на фалшиви новини, конспиративни теории и съдържание, задълбочаващо разделението в платформите на социалните мрежи;
• Финансиране на публични личности за популяризиране на руска пропаганда и антизападни настроения;
• Подкрепа на проруски групи и лица в региона за създаване на мрежа за влияние;
• Използване на хакери и други кибер ресурси за манипулиране на онлайн дискурса и засилване на разделящи послания;
• Създаване и финансиране на медии, които разпространяват проруски наративи и дезинформация.
Президентът на „Humanity for Freedom Foundation – Balkans”, Томислав Цолов, заяви: „Чрез това цялостно изследване ние се стремим да хвърлим светлина върху степента и въздействието на руските кампании за дезинформация върху балканските страни, като същевременно предоставяме приложими и работещи решения, за да се гарантира защитата на демократичните институции, националната сигурност и регионалната стабилност“.
Докладът предлага пет препоръки за това как балканските държави могат да се противопоставят ефективно на руското влияние и дезинформация. Препоръките са насочени към повишаване на медийната грамотност, подобряване на киберсигурността, подкрепа за независимата журналистика, насърчаване на регионалното сътрудничество и взаимодействие с международни партньори. Препоръките са:
• Прекратяване на руското влияние върху медиите: Както видяхме по-горе, изфабрикуваните новини и манипулацията в социалните медии са основни елементи на руските кампании за дезинформация. Чрез инвестиране в образователни програми, които насърчават медийната грамотност, балканските държави могат да дадат възможност на своите граждани да идентифицират и да се противопоставят на невярната информация, като по този начин намалят нейното въздействие върху общественото мнение. Законодателите трябва да бъдат подготвени да се справят директно с дезинформацията, разпространявана от телевизионните оператори. При необходимост, те трябва да последват примера на западните страни и да забранят медии като „Russia Today“.
• Въвеждане на строги регулаторни мерки: Балканските страни трябва да въведат и да налагат строги регулаторни мерки, които да ограничат влиянието на руските участници в техните политически системи и медийни среди. Това може да включва забрана за плащания, произлизащи от Русия, към политически партии, забрана за плащания към журналисти от руски източници и ограничаване на рекламата във Facebook от симпатизанти на Русия.
Въвеждането на строги регулаторни мерки, като забраната на плащания от руски източници към политически партии и журналисти, както и ограничаването на рекламата от симпатизанти на Русия в платформи като Facebook, е от съществено значение. Влиянието на фигури като Решетников и Малинов, и техните връзки с руската дезинформация и политическа намеса, подчертават спешната необходимост от тези мерки.
С въвеждането на тези строги мерки балканските страни могат значително да ограничат възможностите на руски субекти да злоупотребяват с техните политически и медийни среди и по този начин да защитят своите демократични институции от нежелано чуждестранно влияние.
• Подобряване на мерките за киберсигурност: Както се споменава в доклада, Русия използва хакерски и кибератаки, насочени към различни институции на Балканите. Балканските държави трябва да дадат приоритет на подобряването на своята инфраструктура за киберсигурност, включително обучение на специализиран персонал, внедряване на съвременни технологии за сигурност и споделяне на най-добрите практики с техните регионални партньори. Това ще помогне за защита на чувствителна информация и критични системи от потенциални атаки.
• Подкрепа за независимата журналистика: Спонсорирани от държавата медии като „Sputnik“ и „RT“ са използвани за разпространение на проруски наративи и дезинформация. Насърчаването и подкрепата на независима журналистика на Балканите може да осигури алтернатива на контролираните от държавата медии и да допринесе за по-разнообразна и точна информационна среда. Това може да се постигне чрез финансиране, програми за изграждане на капацитет и правна защита на журналистите.
• Насърчаване на регионалното сътрудничество: Както се споменава в доклада, Русия подкрепя маргинални политически групи в няколко балкански страни. Чрез насърчаване на регионалното сътрудничество и диалог, балканските държави могат да работят заедно, за да се противопоставят на тези усилия, да споделят информация за кампании за дезинформация и да разработват съвместни стратегии за противодействие на руското влияние. Това може да стане чрез съществуващи регионални организации и инициативи или чрез създаването на нови механизми за сътрудничество.
• Сътрудничество с международни партньори: Работейки в тясно сътрудничество с международни партньори като Европейския съюз и НАТО може да помогне на балканските държави да получат достъп до ресурси, експертиза и подкрепа за противодействие на руското влияние. Тези партньорства могат да предложат стратегически насоки, техническа помощ и финансова подкрепа за инициативи, насочени към укрепване на демократичните институции, подобряване на киберсигурността и насърчаване на свободата на медиите.
Чрез прилагане на тези препоръки, балканските държави могат да изградят устойчивост срещу руските дезинформационни кампании и да работят за защита на своите демократични институции, национална сигурност и регионална стабилност.
Този доклад е част от HFF FREEDOM LIGHT, поредица от разследващи документи, които хвърлят светлина върху авторитарните опити за дезинформация и пропаганда. Следващият доклад ще се съсредоточи върху дезинформацията и нейното влияние върху дестабилизирането на Близкия изток.
За фондация „Humanity for Freedom“
Фондация „Humanity for Freedom” e глобална организация с нестопанска цел, базирана в Съединените щати. Тя се стреми да образова всички хора за нарастващите заплахи за нашата свобода от авторитарни правителства и движения по целия свят, с цел да се противопостави на тези заплахи и да помогне за осигуряване на бъдещето на свободата.
Президентът на фондация „Humanity for Freedom“ - Дейн Уотърс, споделя: „Мисията на фондация „Humanity for Freedom“ е ясна – трябва да спрем ерозията на свободата. Украйна е бойното поле, физически и метафорично, на тази битка на поколенията. Пред нас стои лесен въпрос: „На чия страна сме?“ – на страната на мира и човечността или на насилието и омразата?“
„Ако не успеем да направим мъдър избор, ерозията на свободата в световен мащаб ще бъде невъзможно да бъде спряна.“, заяви Уотърс.
За фондация „Humanity for Freedom – Balkans”
Фондация „Humanity for Freedom – Balkans”, е филиал на фондация „Humanity for Freedom” и има за цел да информира хората за увеличаващите се заплахи за свободата на Балканите.
Президентът на фондация „Humanity for Freedom – Balkans”, Томислав Цолов, споделя: „Преди няколко години никой украинец не би повярвал, че техните квартали ще бъдат фон на военни престъпления, на отвличане на деца от родителите им, на смърт и разрушения на всяка крачка. Ето защо HFF - Balkans е важна – за да се гарантира, че авторитарните режими ще бъдат държани отговорни за злините, които са извършили.“
Продължаващите дейности на фондация „Humanity for Freedom“ и на фондация „Humanity for Freedom – Balkans“ ще включват глобални комуникационни и мултимедийни инициативи, насочени към привличане на внимание към атаките срещу свободата от авторитарни режими и подкрепата на смелите защитници и лидери, които се изправят срещу авторитарни системи в защита на правата и свободите на всички нас.
