Великотърновски талант предизвиква фурор с представянето си в Националната баскетболна лига. Мартин Дурчев играе страхотно за новака "Черноморец" (Бургас) и получава суперлативи за изявите си. Негов кош бе обявен за най-красивия в ХІІІ кръг, а в ХІV-я той получи признанието за MVР или най-полезен играч.
Гардът на акулите отбеляза тройка, две секунди преди края на двубоя с „Балкан" в Ботевград и донесе на тима си победата със 109:106. До моментът Мартин Дурчев бележи средно по 21 точки на мач и заема второ място в листата на най- добрите реализатори след американецът Арън Харпър от "Левски" с 24,9 т. При стрелбата от зоната на трите точки великотърновецът отново е втори, като пред него е само чужденец - Ерик Уеб.
С цялостното си представяне баскетболистът от старата столица спечели признанието на специалистите и бе включен в разширения състав на мъжкия национален отбор.
Мартин Дурчев е роден на 3 ноември 1987 г. във Велико Търново. Син е на юристката Красимира Дурчева и футболния съдия Йордан Дурчев. Днес, 22 години по- късно, е верен на пристрастията и на двамата. Освен, че е активен спортист, той е и студент ІІІ курс „Право" във Великотърновския университет.
„Не сме му избирали спорт. Единственото, което искахме бе да спортува. Като ученик в четвърти клас в училище „Петко Славейков" бе запален по баскетбола от учителя си Иван Балъков и започна да тренира", спомня си Йордан Дурчев.
„60 години от съзнателния ми живот са свързани с баскетбола. Опитът и интуицията ми подсказаха, че това момче няма да е като останалите, които събрахме в четвърти клас от набор 1987-ми. Заявих му, че от випуска само той е призван да играе голям баскетбол. Независимо от ниския му ръст тогава, конструкцията му ме накара да прогнозирам, че ще порасне поне два метра", разказва Иван Балъков.
Опитният специалист не бърка с прогнозите. Мартин вече е висок е 204 см и тежи 85 кг. Началната подготовка в залата на стадион „Ивайло" получава при Станислав Балъков.
„Когато започна да тренира в четвърти клас бе малък, слабичък, рус сладур, който винаги, когато влезеше в игра се превръщаше в истински дявол и успяваше да надделее над много по- едри и здрави съперници. Познавайки характера и амбицията му съм сигурен, че неговият голям връх тепърва предстои", коментира Станислав Балъков.
След него Мартин Дурчев продължава да работи с Ивайло Стоименов, който развива таланта му и му показва тайните на професионалния баскетбол.
„Две са нещата, които му даваха предимство пред останалите още от ранна възраст. На първо място той винаги е имал изгарящата амбиция да бъде най- добрия и да не спира да се доказва. Второто е, че тренировъчният процес за него е без начален и краен час", констатира Ивайло Стоименов, който в момента е помощник-треньор на Ямбол. На 17-годишна възраст Мартин Дурчев игра за „Етър-2004" в мъжката „А" група. Малко преди да навърши 18 години младият баскетболист получи покана от гръцкия „Арис" да се присъедини към лятната подготовка. След приключването й той можеше да подпише петгодишен договор със солунския клуб, но реши че е по-добре първо да завърши училище и след това да напусне В. Търново. Следващото лято обаче, заради влизането на „Арис" в Евролигата гърците се отказаха да привличат млади играчи и заложиха на опитни чужденци.
Тогава баскетболът отведе Мартин Дурчев в сръбския „Ергоном" (Ниш). Тъй като не получи достатъчно възможности за изява още същия декември се прибра в България и подписа със столичния „Левски". Въпреки, че и при „сините" игра рядко бе повикан в националния отбор до 20 години и участва на Европейското първенство в Италия и Словения, където нашите се класираха осми. След шампионата треньорът на националите в тази възраст Иван Чолаков взе Дурчев в Ямбол, където остава през следващите два сезона. Именно там той се запозна с настоящия си наставник Дечо Коешинов. Когато през миналото лято Коешинов застана начело на „Черноморец", Мартин последва доскорошния си съотборник във Бургас.
Според специалистите великотърновският талант се отличава с атлетизъм, подвижност, добър отскок и дрибъл, стабилна психика и точност в стрелбата. Препоръките са да бъде по-активен в борбата под кошовете и да натрупа още мускулна маса.
"Умен, всеотдаен, работохолик. Такъв интелект съм виждал само в лицето на легендарния български баскетболист и мой съгражданин Константин Тотев", завърша коментара си за него Иван Балъков и го определя като "бъдещето на българския баскетбол".
