Присъединяването на България и Румъния към ЕС на 1 януари 2007 г. насочва светлините на прожекторите към Черно море, стратегическо пространство, в което са съсредоточени много от залозите на отношенията между Европа и Русия.
Мисълта за Черно море не присъства кой знае колко в европейското съзнание. За последно Черно море накара страстите да се развихрят в европейските столици през Кримската война, когато Наполеон Трети и кралица Виктория хвърлиха войските си в щурм на Севастопол през 1854 г.
Но именно в тази зона се случват важни неща и се поставят важни въпроси като разпространяването на демократичните стандарти, бъдещите пътища на енергийните доставки, решаването на различните териториални конфликти, стабилността на европейския югоизток и на Кавказ, незаконните мигранти, трафика на оръжия и наркотици...
След Средиземно и Балтийско, Черно става третото море в Европа, което има своите проблеми и възможности. През Студената война Черно море беше застинала зона, разделена между страните от комунистическия блок - които от Грузия до България имаха най-голям излаз на него - и Турция на юг, държава членка на НАТО от 1951 г.
Сътресението, предизвикано от падането на Берлинската стена, разпадането на СССР през 1991 г., а после и революциите в Грузия през 2003 г. и в Украйна през 2004 г., силно промениха нещата и преразпределянето на силите в Черноморския регион.
Русия, стигнала с ожесточена борба до това топло море през 18 век по времето на Екатерина Велика, беше принудена да извърши доста значимо геополитическо отстъпление. Сега Москва контролира тясна ивица, простираща се от курорта Сочи, където е лятната резиденция на президента Путин, до Азовско море срещу Украйна. Руският флот, хвърлил котва в Севастопол, има право да остане там до 2017 г. Путин изрази желание този срок да бъде удължен, но нещата все още не са договорени.
В България и Румъния, които са членки на НАТО, ще бъдат разположени американски военни бази. Грузия ще се присъедини към Атлантическия съюз. Украйна неотдавна замрази плановете си, които имаше в тази насока, но тя вече не е толкова надежден партньор за Москва и е "страна - повратна точка" за Европа.
Черно море е пространство, осеяно със "замръзнали конфликти", в чието решаване ЕС играе за момента второстепенна роля. Те засягат сепаратистки райони, подкрепяни от Москва, която държи там свои войски. В Абхазия ООН разположи през 1994 г. мироподдържащи сили - нещо уникално за територията на бившия СССР. В Южна Осетия и в Приднестровието Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа /ОССЕ/ се опитва от няколко години да играе ролята на посредник. ЕС също поде инициатива, като разположи в края на 2005 г. мисия за наблюдение по границата между Приднестровието и Украйна, не без руски протести, разбира се.
Черноморското пространство се превърна в действителност в зоната за конфронтация на две противоположни концепции - първата, евроатлантическата, отстоявана в САЩ от лобиста Брус Джаксън, чийто глас се чува в правителството на Буш, и втората, проруската или евроазиатската, плод в Москва на привържениците на националистическа власт, използваща природния газ като средство за натиск.
Европейците са свидетели на този сблъсък, без да имат прекалено голяма тежест на кантара. Германското председателство на ЕС обяви, че през идните 6 месеца Черно море ще бъде един от приоритетите му, редом с отношенията с Централна Азия, източник на енергийна алтернатива на Москва. Берлин иска да размисли върху "политиката на добросъседство" на Европа към Черно море.
От 1993 г. европейският проект ТРАСЕКА /Транспортен коридор Европа - Кавказ - Азия/ има за цел да разработи нов "път на коприната", имащ енергийно измерение, който ще свързва Централна Азия, Закавказието, Черно море и Централна Европа. Този проект все още е далечна мечта.
Друг въпрос, свързан с Черноморския регион, е амбициозният проект за газопровод, наречен Набуко, свързващ огромното находище Шах Дениз в Азербайджан с Унгария, преминаващ през Грузия, Турция, България и Румъния и заобикалящ територията на Русия.
През юни 2006 г. Европа даде зелена светлина на изграждането на газопровода. Руското дружество Газпром ще иска да неутрализира тази евентуална конкуренция, като издейства газопроводът "Син поток", свързващ Русия с Турция под Черно море, да бъде включен накрая към Набуко. Решението на европейците ще има голям отзвук. Финансирането на Набуко, възлизащо на 4 милиарда евро, зависи от петролните компании и не е осигурено на този етап.
Популяризирането на евроатлантическата визия доведе в последните няколко години до появата на няколко регионални организации, подкрепяни в различни степени от САЩ. Такива са ГУАМ /Грузия, Украйна, Азербайджан и Молдова/, създадена през 1997 г., Общността на демократичния избор, създадена през 2005 г., и най-накрая Черноморския форум за партньорство и диалог, създаден през юни 2006 г. под егидата на румънския президент Траян Бъсеску. Румънският президент се интересува пламенно от стратегическите въпроси, засягащи Черно море, които той имаше възможност да обясни на президента на САЩ Джордж Буш в Овалния кабинет на Белия дом през март 2005 г., малко след като беше избран на президентския пост. Русия не участва в нито една от тези структури и прие най-вече много зле създаването на Форума, финансиран от американски фондации. Тя делегира в него само руския посланик в Букурещ, но му забрани да взима участие в дебатите. Достигайки бреговете на Черно море, ЕС ще има задължението да наблюдава по-отблизо напреженията, които разтърсват тази зона, след като досега оставяше по-често на САЩ ролята на "защитник". Това изнерви Русия, убедена, че е обект на голям план за ограничаване на свободата й. Но Москва не спази от своя страна поетия през 1999 г. ангажимент да изтегли всичките си войници от Грузия и Приднестровието. Европейците трябва да демонстрират по-голямо присъствие, най-вече във връзка с Грузия, страна, която от септември 2006 г. е обект на руско ембарго, имащо за цел да дестабилизира демократично избраното правителство. Случаят с Приднестровието, където през септември 2006 г. беше организиран референдум за независимост, също ще придобие по-голяма острота в момент когато Молдова търси европейска подкрепа. В статия, озаглавена "Тихата война за Източна Европа",Брус Джаксън изложи през юли миналата година американския възглед за "голямо Черно море", където насърчаването на демокрацията трябва да се противопостави успешно на реваншистките амбиции на Москва. В това пространство западните цели и ценности и тези на Русия са несъвместими, писа Джаксън. Точно там, прогнозира той с патос, за първи път от 150 години насам и от обсадата на Севастопол ще бъдат дефинирани отношенията между Русия и Европа за първите десетилетия на 21 век. Дали не става дума за преувеличение? САЩ сложиха цялата си тежест на кантара от средата на 90-те години на миналия век, за да превърнат Черноморския регион във важна зона за транспортиране на енергийните доставки от Централна Азия, като бъде заобиколена Русия. Петролопроводът Баку-Тбилиси-Джейхан, който свързва Азербайджан с Турция, както и газопроводът между Баку и Ерзурум в Турция са резултат от тази политика. Изправени пред залозите, които се очертават на хоризонта, европейците използват все още ограничени средства и се затрудняват да формулират ясна стратегия отвъд току-що извършеното разширяване. (БТА)
