Медийната кампания „Великите българи” е в разгара си. Моля уважаемото жури да помисли за промяна на регламента и да погледне благосклонно на предложението ми в тази надпревара да бъде включен ...Джефри ван Орден – британски депутат, докладчик на страната ни в Европарламента от 1999 година, бивш бригаден генерал от разузнаването, почетен гражданин на Лондон. Предлагам на вниманието ви следните аргументи в подкрепа на твърдението ми, че Джефри ван Орден е най-великият българин!
Британският евродепутат е най-ревностният защитник на удължаването на сроковете за затварянето на 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ Козлодуй. При това няма никакви доказателства, че електричеството, което двата блока произвеждат топлят личните интереси на ван Орден. Мнозина български политици през последните няколко години се упражняваха на тема: „Как да спасим 3-ти и 4-ти блок?” Поупражняваха се, поупражняваха се, па спряха. И въпреки, че до дръпването на шалтера остава месец и половина, бившият бригаден генерал упорито продължава да подканва ЕС да прояви по-гъвкав подход спрямо ядрената ни енергетика, която поне до този момент очевидно няма идея как да се възползва от Ядрения ренесанс в Евросъюза.
Джефри ван Орден е първият български политик, който изказа на глас това, което мнозина български политици само си мислят. Като ЕС обезщетява семействата на болните от СПИН либийски деца, защо Либия да не обезщети финансово семействата на шестимата български медици, които след 7 години затвор са полухора. С призива си Евросъюзът да накара Либия да изплати компенсации на сънародниците ни, ван Орден дава чудесен пример на поколения родни политици, които се борят за свободата на медиците ни, че позата на сведената пред либийските власти главица е най-малкото неудобна. Да не говорим за достойна и печеливша.
Британският консерватор е сред малцината смели българи, които в най-силните насрещни ветрове от Брюксел, не се снишиха и не спряха да напомнят на ЕС, че страната ни е достоен член, точно толкова, колкото са всички останали. „Сватбата е направена, брачната книга е подписана, подаръците са получени, но обясняваме на булката и жениха, че не могат да излязат заедно от църквата, тъй като не сме сигурни какво е времето отвън”. Така иносказателно, за да не бъде назидателно, ван Орден убеждаваше колегите си да пуснат България и Румъния в Евросъюза заедно и навреме – така, както вече са обещали.
Към аргументите си прибавям и това, че докато българските депутати се тупаха в гърдите колко килограма закони са приели за една парламентарна сесия, ван Орден възпитано ни убеждаваше, че всеки грам от килограма трябва да бъде прилаган. Или пък, когато МВР заливаше евродепутатите със статистика, че престъпността у нас не е по-висока от тази в родните им страни, британският джентълмен отговаряше, че борбата с престъпността е единствената тема, по която самият той не е склонен да прави компромиси.
Към високия морален облик на ван Орден, добавям и факта, че копие от неговата имуществена декларация, в която са описани и най-малките детайли, може да бъде закачена на входа на българското Народно събрание.
Накратко казано, вече години наред този почетен гражданин на Лондон се опитва да подготви страната ни за срещата с Европа, така че тя да премине по английски етикет. Друг е въпросът, че най-вероятно британският депутат ще се озове в ролята на онзи верен слуга на България, който няколко пъти влиза задъхано в стаята и казва: „Госпожо, Темза приижда!”. И тъй като госпожата не реагира, ван Орден ще отвори вратата за трети път и тържествено ще каже: „Госпожо, Темза!”
Е, нима Джефри ван Орден не е най-великият българин?
