Тайната на дълголетието е в движение и спортуването, твърди Деян Чаушев. Днес великотърновският спортист-ветеран става на 90 години. Твърди, че никога не се е лишавал от нищо, но и не е спирал да се движи. Като директор на фабрика "Васил Коларов" предоставил служебния си "Москвич" на началник-цеха, за да не се изкушава и да си ходи пеша на работа. Не помни някога да е ползвал автобус от градския транспорт. И днес бай Джевдет, както го наричат мнозина, си удря до 100 грама ракия на ден и една биричка или чашка винце, но и навърта минимум 5-6 километра. От 40 години на сам е активен състезател по тенис на маса за ветерани. Има осем национални титли, шест втори и четири трети места. През 2003 г. на Балканиада в Истанбул спечели златен медал. Две години по-късно в Братислава участва на Европейско първенство, на което индивидуално се класира пети. В тандем с германец стига финал на двойки-мъже, но не успява да играе на него, защото билетите за обратния път са купени предварително и трябва да си тръгне, пропускайки за вземе поне сребърния медал. Продължава да играе тенис на маса и се шегува, че вече май няма да има съперници в шампионата на ветераните над 90 години. Пожелава си да е здрав и да се порадва още някоя и друга годинка на живота си от, който е доволен.
Деян Чаушев е роден на 18 март 1920 година във Велико Търново. Родителите му са учители в Горна Оряховица и за това детството му преминава там. Още на 8 година започва да тренира футбол в местния "Никола Петров", на игрището край пътя за жп-гарата. 16-годишен вече е ляво крило в мъжкия тим, който се състезава в околийското първенство. Тогава за кратко се пробва в тютюнопушенето, изкушен от по-големите момчета в отбора, но не му допада и захвърля цигарите завинаги.
Две години по-късно в мач с градския съперник "Левски", обаче е контузен тежко и лежи 15 дни в болницата при доктор Тонков. "Ритна ме десния защитник на "Левски" и ме разпори здраво. Беше богаташ и пое разходите по лечението ми", спомня си Деян Чаушев. Казармата изкарва в завод "Клементин" в Плевен, където като трудовак гледа състезателни коне. През 1941 г. се прибира във Велико Търново и става сладкар. Живее в квартал "Света гора", върти сладкарница "Виктория" и създава Футболен клуб "Шен Рух"/б.р. в превод весел дух/. Тъй като повечето от футболистите са от турски произход естествено и името е турско. До 1950 г. е хем футболист, хем деятел в "Шен Рух". През 1945 г. си взема булка от Бяла. Със Сабина, вече 84-годишна имат двама сина и ще отпразнуват 65 години брачен живот през декември.
Междувременно става и председател на Доброволната спортна организация /ДСО/ "Динамо", една от многото тогава под Царевец. Не загърбва и сладкарския занаят. Промените след 9 септември 1944 г. го принуждават да затвори частната си сладкарница до читалище "Надежда" и вече като партиен член да оглави Сладкарска кооперация "Пчела". Приятелят му Димитър Радков го привлича за председател на футболната секция в ДСО "Червено знаме", което през 1957 г. е сред учредителите на "Етър". "Събранието бе в Пощенската станция. Избраха за председател на дружеството Петър Йонков, а на мен ми възложиха да управлявам футбола. Дълго спорихме за името, накрая решихме да е "Етър" /б.р. бързотечаща вода/. Вече бях началник на текстилна фабрика "Васил Коларов", край жп-гарата в Търново. Пратиха ме там защото работеха 700 жени, повече от малцинствата и 20 мъже. Бяха създадени условия, а нямаше резултати", разказва Джевдет Чаушев.
Както е било по онова време част от футболистите са назначени на работа при него. Там се водят на работа Петър Харалампиев, Тодор Маринов, Георги Ковачев, както и вратарят и треньор Симо Костов. Заплатите, които получават са по около 300 лева, много добри за онова време. Във фабриката Деян Чаушев остава верен на спортните си пристрастия. В общежитието са настанени над 120 млади момичета, които са обхванати в работническите отбори по волейбол, баскетбол, тенис на маса и т.н. Мъжете също не остават назад, те също спортуват активно. Формиран е футболен тим, изградени са площадки и дори плувен басейн. Деян Чаушев въвежда и за пръв път в България така наречената "производствена гимнастика" по предложение на Профсъюзите. В определен час работниците спират да се трудят и десет минути се занимават със спорт. Това занимание покачва с 10% производителността на труда изчисляват тогава учените. Дали заради спорта или заради доброто отношение към хората, което според него е най-важното за един управленец, предприятието става №1 у нас сред текстилните, а той е награден със златен медал за трудови успехи. Фабриката държи първенството в България в продължение на 14 години.
Тъй като от 1954 до 1958 г. се строи стадион "Ивайло" и "Етър" няма къде да играе мачовете си, домакинства на игрище "Спартак" до жп-гарата. Там няма никакви условия и за това се ползват помещения във фабрика "Васил Коларов". "Футболистите слизаха от влака, събличаха се при нас и след това през релсите отиваха на игрището", разказва Деян Чаушев. Тази практика продължава до 24 май 1958 г., когато е открит стадион "Ивайло". "Етър" губи с 3:0 приятелския мач от "Славия", а пълните трибуни са окъпани и от проливен дъжд. Деян Чаушев е активен футболен деятел в "Етър" до 1985 г. познава добре всички треньори и футболисти преминали през клуба през този период. За него Йордан Томов - Коми е най-добрият специалист, работил с великотърновци, независимо че през този период тук са били и имена като Васил Методиев и Апостол Чачевски, а с най-голям принос е местният специалист Петър Шатров - отзовавал се винаги и помагал без да поставя условия. Сред футболистите за 90-годишния ветеран най-голямото име е Петър Харалампиев. През 1980 г. Симеон Пенев, тогава председател на Дружеството, предлага Деян Чаушев за заслужил деятел на спорта, а Българският съюз за физкултура и спорт го утвърждава, а за 75-годишнината на ФК "Етър" получава и златната значка на Футболния съюз.
И днес Деян Чаушев не пропуска мач на етърци. Болно му е, че отборът не е в елита и смята, че причината за това е в липсата на сърцати и заинтересовани деятели във Велико Търново, които да мислят за футбола в града. Още за тайната на дълголетието, чуйте в прикачения файл.
