Олимпийската шампионка по бадминтон за глухи от игрите в Тайпе Гергана Баръмова вече е студентка в Национална спортна академия. Преди да замине за София тя даде интервю за "Дарик- радио".
- Гери, освен бадминтон какви други спортове си тренирала?
- Като малка бях гимнастичка и тогава ми обясняваха, че ме привлича играта с топка и перо. Сигурно за това, когато в залата за състезателно катерене, където ме заведе брат ми, видях да играят бадминтон веднага се влюбих в този спорт. Две години съм тренирала и лека атлетика.
- През годините от тогава до сега съжалявала ли си понякога, че не си продължила с другите спортове?
- Не. Виждах, че имам успехи. Освен това бадминтонът е много хубав спорт. В началото мислех, да тренирам за удоволствие, но с времето дойдоха успехите, започнаха да ме искат в други отбори, а и държави и разбрах, че трябва да работя по- сериозно, защото ми се отдава. Вече имам двайсет медала от различни първенства.
- Как протече подготовката за Тайпе?
- В началото имах да уча за матури и тъй като тук няма зала тренирах предимно лека атлетика, за да съм в добра физическа форма. С бадминтон се занимавах в салоните на училищата в града. После започнаха лагерите с националния отбор в Стара Загора, Приморско, София.
- Преди две години си пожела да станеш олимпийска шампионка. Сега успя- радваш ли се?
- Радвам се, че като кажа нещо то се сбъдва.
- Как премина самото състезание?
- В началото трудно свикнах с въздуха и не бях в добра форма, но после с помощта на лекаря и масажиста влязох във форма. В групата бях с англичанка и момиче от Тайван, много по- млади от мен и ги победих леко. После се наложих над китайка, а след това и срещу корейка, която стана световна шампионка в София. На полуфинала бе сложно с рускинята Олга Щайер, тъй като си бяхме разменили по една победа на полуфинали на европейско и световно първенства. След това победих китайката, която е с две години по- малка от мен. Играх мач за мач. Гледах съперничките и търсех слабостите им. В азиатските школи ги тренират само с ръце, докато аз съм подготвена и с крака.
- Какво се промени за теб след Олимпиадата?
- Чувствам се по- спокойна. Радвам се, че направих нещо за България, че чух националния химн на Олимпийски игри в моя чест. Почти се разплаках, но успях да се сдържа. Всички в делегацията ме подкрепяха.
- Сега какви цели си поставяш?
- Ще продължа с бадминтона и се надявам на следващата Олимпиада в Атина да защитя титлата си на сингъл и да взема медали на двойки. Свако ми каза, че имам да вземем две поправки, тъй като съм втора на европейско и световно. Догодина е първата ми поправка- европейско в София.
- След като във В. Търново нямаш условия за подготовка мислила ли си да преминеш в друг клуб и да представяш друг град?
- Вече съм студентка в Национална спортна академия и ще тренирам там. През свободното си време възнамерявам да съм си тук и да се подготвям. Надявам се да се реши въпросът със залата. Имала съм предложения да играя за други клубове, а и за други държави, но съм ги отказала. Още на 13 години ме искаха в Корея, миналата година ми предложиха да играя за Шотландия. Всички треньори ме искат. Аз съм единствената жена, която скача и забива. Имам много пъргави крака. За сега няма да сменям държавата и клуба си.
- На кого си благодарна за постигнатото?
- На треньора си Димо Димов и на Галина Пенкова от В. Търново. Също на учителите ми в ОУ „Бачо Киро" и СОУ „Ем. Станев", които винаги са ме подкрепяли и са проявявали разбиране, че ми е трудно със слуха и че съм много заета с тренировки и пътувания.
- Сега вече си студентка. Притеснява ли те съвместяването на занятията и подготовката? Вече ще имаш нови преподаватели.
- Малко. Винаги е притеснително щом ще си в ново училище.
- Какво обичаш да правиш в свободното си време?
- Да слушам музика и да излизам с приятели.
- Това, че все още не си посрещната официално във В. Търново обижда ли те?
- Знам, че имат задачи, защото и аз съм заета, но ще се радвам да направят някакво тържество.
- В Г. Оряховица посрещнаха бронзовият медалист от игрите в Тайпе по борба Пламен Дончев и дори обявиха, че ще е спортист на годината, а може да стане и почетен гражданин. Ти искаш ли да си спортист на В. Търново?
- Преди две години бях трета. Тогава си мислех, че може да съм по- напред защото имах сребро от световно първенство. Сега се надявам да съм №1, след олимпийското злато, но каквото решат.
Интервюто можете да чуете в прикачения файл..
